Протокол № 783 от 22.05.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 783 гр. Варна, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100500559 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. Д. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К. К., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.

ВЪЗЗИВАЕМАТА

СТРАНА

ЗЕМЕДЕЛСКА

КООПЕРАЦИЯ

"ПРОГРЕС", редовно призована, представлява се от адвокат Д. П., редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 1791 от 10.04.2025 година:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 101/08.01.2025 г. от Н. Д. Н., чрез адв. К. К., против Решение № 245/26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 908/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, ЕИК 813143611, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, обл.

Варна да заплати на жалбоподателя следните суми: 3703.73 лв. – неизплатена рента по договор № 9/28.11.2018 г. за аренда на земеделски земи в землището на с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол с обща площ от 82.619 дка за стопанската 2020/2021 г. и сумата от 670.52 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 15.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното решение, като постановено при нарушение на процесуалния закон и в нарушение на материалния закон. Твърди, че по силата на сключения между страните договор за аренда № 9/28.11.2018 г. въззивникът се задължил да предостави на наемателя за възмездно ползване собствените си недвижими имоти, представляващи земеделска земя, срещу което било уговорено задължение на арендатора на земите да заплаща наемно плащане в размер на 25% от дохода/добива на декар наета земя, дължими не по-късно от края на календарната 2021 г. Въззивникът не оспорва, че насрещната страна е изплатила сумата от 5384.36 лева, от които 4121.05 лева били изплатени на 03.12.2021 г., а 1263.31 лева – на 05.04.2022 г. В жалбата е посочено, че ответникът е сключил аналогични договори с други арендодатели, като договореното арендно плащане било в еднакъв размер по всеки един от договорите. Счита, че неправилно решаващият състав не приел по делото като доказателства сключените от страната аналогични договори за аренда. Счита, че с изготвеното пред първата инстанция заключение по съдебно-счетоводна експертиза е безспорно установено, че счетоводното заприходяване на въззиваемото дружество не позволява доходът да бъде извлечен от отделните 2 масиви на арендуваните земи, а се изчислявало общо върху цялата площ на земеделските земи. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав не съобразил установеното в заключението средно плащане за стопанската 2020/2021 г. в размер на 110.00 лева/дка. Не възприема извода на съда относно наличието на авансови плащания от страна на дружеството, като аргументира позицията си с проведено на 30.04.2022 г. общо събрание на ЗК „ПРОГРЕС“, на което сочи приемането на решения в такава насока, а неоспорените от страните частични плащания предхождали датата на въпросното събрание.

Твърди, че счетоводството на насрещното дружество не е водено редовно.

Посочва съдебна практика по аналогични случаи на ВОС в подкрепа на становището си. Настоява, че тъй като в договора не е упоменато, че ще се има предвид средният добив/доход от декар на база всички обработваеми площи от ответника и доколкото договорът е сключен за имот в конкретно землище, следва средният добов/доход да бъде определен за конкретното землище, дори за конкретната местност и масив, в които се намира процесният имот. Счита, че при постановяване на решението съдът не е направил преценка за накърняване на добрите нрави.Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „ПРОГРЕС“ депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва всички наведени в жалбата твърдения, като изразява съгласие с възприетите от решаващия състав изводи.

Формира позиция за редовно водено счетоводство на дружеството. Счита, че е изплатен пълният размер на дължимия наем за използването на земеделските земи. Счита, че за земеделската година 2021/2022 г. и съобразно приетото решение на ОС на дружеството, проведено на 30.04.2022 г., за въззиваемата страна отпаднало задължението след прекратяване на договора да заплати сумата от 45.00 лева/дка, представляваща авансово арендно плащане за 2022 година. На изложените в отговора основания отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.

Оспорва доказателствените искания на въззивника. Претендира присъждане на разноски.

3

АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба така, както е предявена.

Оспорвам отговора. Запознат съм с проекта за доклад и нямам възражения по същия.

АДВ. П.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам отговора на същата. Запозната съм с доклада и нямам възражения по него.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 1791 от 10.04.2025 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 1791 от 10.04.2025 година.

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 13550/13.05.2025 заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността му, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., 45 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението си.

АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. П.: На въпроса Ви какъв е размерът на средното рентно плащане за стопанската 2020/2021 г., мисля, че на тази задача съм дал отговор в първоинстанционното дело. В поставените задачи по тази експертиза нямам такава поставена задача.

За тези четири лица съм описал какви плащания са получили през ноември-декември 2021 г. и през април 2022 г. Обяснил съм, че по счетоводни данни е записано, че второто плащане, което е априлското за 2022 г., е записано „рента 2021-2022 г.“ по счетоводни данни. В тези плащания, които са през април 2022 г. има включено категорично и рентни плащания за стопанската 2020/2021 г. На второ място, по обяснения на Председателя на кооперацията, това също съм го записал, че тези втори плащания, които са през м. април за четирите лица, са във връзка с рента за 2021/2022 година. Като 4 това е съобразно протокол, който е от 30 април 2022 г. Описал съм ги тези всички плащания, като вече правно тълкуване е дали априлското плащане трябва да влезе в тези рентни плащания. Описал обстоятелствата заради, които съм ги проучил. Счетоводно те са отразени за 2021/2022 г. Счетоводното записвано е по сметка за 2021 г.

АДВ. П.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото.

С оглед, на което СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на внесения депозит (издаден РКО за сумата от 300,00 лева).

АДВ. К.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.

АДВ. П.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.

АДВ. К.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.

АДВ. П.: Нашият списък е с отговора на ВЖ. Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.

Правя възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните разноски.

СЪДЪТ предявява на адвокат К. списък на разноски по чл. 80 ГПК, депозиран от въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба, находящ се на лист 27-ми от делото.

5

АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните разноски от въззиваемата страна.

СЪДЪТ констатира, че не са изпълнени указанията, дадени с определение № 1791/10.04.2025 г. по отношение на приетите описани във въззивната жалба писмени доказателства, приложени към корицата на първоинстанционното дело, поради което