Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1598 от 17.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14165/2023
Вид
Решение № 1598
Подписан
17.03.2025
В сила
17.03.2025
Състав
Стела Кацарова, Мария Валентинова Атанасова, Йоана Милчева Генжова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100514165 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 15044/15.09.2023 г., постановено по гр.д. № 21076/2023 г. на Софийски районен съд, 27 състав, съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от М. С. Г. и К. П. Н. срещу етажните собственици в Етажна собственост, находяща се на адрес в гр. София, ул. „****, за отмяна на решения, взети на проведено на 23.03.2023 г. общо събрание на етажните собственици на Етажна собственост, находяща се на адрес в гр. София, ул. „****.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил М. С. Г. и К. П. Н. да заплатят на останалите етажните собственици в Етажна собственост, находяща се на адрес в гр.

София, ул. „****, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците М. С. Г. и К. П. Н..

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че на проведеното на 23.03.2023 г. общо събрание на етажните собственици не са взети никакви решения, поради което няма и решения, които да бъдат отменени. Твърди се, че е видно от протокола за проведено общо събрание, че са взети решения, които противоречат на закона. Твърди се, че са взети решения за назначаване на професионален домоуправител и за извършване на основни ремонти с мнозинство от 58 % ид.ч. от общите части вместо с изискваните по закон 67 % ид.ч. от всички общи части. Сочи се, че са взети решения по въпроси, които не са включени в поканата за свикване на общото събрание, като такова е решението за определянето на дължимите 1 месечни вноски за 2023 г. Поддържа се, че съдът не е разгледал твърденията на ищците за нищожността на решенията на общото събрание от 23.03.2023 г. за начина на определяне на дължимите месечни такси. Твърди се, че от представения по делото протокол е видно, че е гласуван нов размер на месечните такси за 2023 г. Твърди се, че общото събрание в нарушение на нормите на ЗУЕС е взело решение за разпределяне на разходите за портиер на база брой на апартаментите, а не на база на броя на живущите. Твърди се, че незаконосъобразно са определени таксите за живущите лица, както и за кучета. Поддържа се, че СРС не е обсъдил оплакванията, свързани с това общото събрание да взима решения за деактивиране на чиповете на етажни собственици, които не са съгласни със събираните такси. Твърди се, че макар това решение да не е от 2023 г., то е било потвърдено и прецизирано на общото събрание, чиито решения се атакуват. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното първоинстанционно решение и уважаване на претенциите. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемите – етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр.

София, ул. „****, оспорват жалбата. Поддържат, че първоинстанционното решение е правилно, а въззивната жалба – неоснователна. Твърдят, че СРС е изложил подробни мотиви, след като е анализирал доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като е достигнал до правилни изводи. Поддържат, че СРС правилно е приел, че могат да се отменят само позитивни решения на общото събрание, че решение за ограничаване на достъп до асансьор и за определяне на месечни такси не е взимано на проведеното на 23.03.2023 г. общо събрание. Сочат, че е взето решение за сключване на договор с професионален домоуправител, но такъв не е избран, така че това е само едно предварително решение. Поддържат, че е предварително и решението относно извършването на необходим ремонт на общите части, тъй като е взето решение само за събиране на оферти. Твърдят, че няма взимано решение за определяне на дължими месечни такси, като това, че част от етажните собственици са подписали проект за такова решение, не може да обоснове извод, че такова решение е взето. Предвид изложеното молят да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици. За уважаване на такъв иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: 1/ че има качеството етажен собственик в посочената в исковата молба сграда в режим на етажна собственост; 2/ че е взето решение от общото събрание на етажните собственици със съдържанието, изложено в исковата 2 молба; 3/ че искът е предявен в 30-дневния срок от оповестяване на протокола с взетите решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е пълно и главно да докажат, че решението е взето в съответствие с изискванията на закона.

За да се произнесе по доводите за неправилност, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от представените по делото нотариални актове се установява, че ищците К. П. Н. и М. С. Г. имат качеството етажни собственици в сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. „****.

По делото е представен Протокол от проведено общо събрание на етажните собственици на 23.03.2023 г. В протокола е удостоверено, че събранието е проведено при представени 58,33 % ид.ч. от общите части на сградата.

Съгласно представения протокол присъстващите етажни собственици са взети следните решения:

- По т. 1 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи части са приети отчетът и ревизията на касовата книга;

- По т. 2 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи части са освободени от длъжност и от отговорност М.З., А.И. и В.И. като членове на управителния съвет на етажна собственост „Д.М.”;

- По т. 3 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи части е взето решение „да се съберат три оферти за професионална фирма за етажната собственост”. В протокола е вписано, че „до избиране на фирма вноските се събират по текущото разпределение”;

- По т. 4 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи части е прието решение да не се избира контролен съвет или контрольор;

- По т. 5 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи части е прието решение фирма да осъществява функциите на касиер за срок от една година, а до избор на такава фирма Жива Фикова да изпълнява функциите на касиер;

- По т. 6 от дневния ред: с единодушие от 58,33 % ид.ч. от представените общи части е взето решение, че няма конкретен срок поради материалната сума за ремонта.

Парите ще се събират след получаване на оферти;

- По т. 7 от дневния ред: с единодушие от 58,33 % ид.ч. от представените общи части е взето решение събраните суми от паркомясто да се разпределят за ремонт на общите части;

- По т. 8 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи части е прието решение да се упълномощи управителният съвет по своя преценка да предприема необходимите действия, вкл. да упълномощава адвокати, за събиране на задължения към етажната собственост по съдебен или извънсъдебен ред, за изготвяне на документи, протоколи и покани по ЗУЕС, както и за консултации по въпроси, свързани с управлението на етажната собственост;

- По т. 9 от дневния ред: с мнозинство от 53,14 % ид.ч. от представените общи части е прието решение да се използва външна помощ (от адвокати) за изготвяне на необходимите документи на етажна собственост „Д.М.” № 15;

- По т. 10 от дневния ред: с единодушие от 58,33 % ид.ч. от представените общи части са приети прецизирани правила за прилагане на вътрешния ред;

- По т. 11 от дневния ред (други) се установява от протокола, че е прочетено становището на ищцата (настояща въззивница) М. Г. относно събираните месечни 3 такси. След това позиция е изложил ищецът (настоящ въззивник) К. Н., като е коментирано и предложение за смяна на формулата за разпределение на вноските.

Поради необходимостта от задълбочен анализ решението е оставено за следващо събрание на етажните собственици.

От протокола се установява, че в общото събрание са участвали собствениците на ап. **, ап. ****. По делото не се оспорва, че тези лица имат качеството етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

„****.

В протокола са отразени притежаваните идеални части от общите части от всеки от присъствалите етажни собственици на общото събрание, като сборът на представените идеални части от общите части на гореизброените апартаменти е равен на 58,33 %.

В протокола са вписани изказвания от провеждани обсъждания.

По делото е представена прецизирана процедура „Спиране на чип за достъп до асансьор” при нередовен платец или при настъпване на други непредвидени обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема от правна страна следното:

С иска по чл. 40 ЗУЕС всеки етажен собственик може да оспори решения, взети от общото събрание на етажните собственици в нарушение на законовите изисквания.

Отмяна на решението може да бъде поискана в кратък преклузивен срок – 30 дена от оповестяване на взетите решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Този кратък преклузивен срок е съобразен от страна на законодателя както с обстоятелството, че решенията засягат широк кръг от лица, така и с обстоятелството, че съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определен срок. В тази връзка в Решение № 50195/22.12.2022 г. по гр.д. № 1431/2022 г. на IV Г.О. на ВКС дори е разяснено, че „извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност“ на решенията на общото събрание на етажните собственици.

Посоченият преклузивен срок по чл. 40 ЗУЕС означава също така, че ищецът може да навежда нови основания за нищожност/незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на етажните собственици само до изтичането на 30дневния срок от оповестяването на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Ако в този срок ищецът допълни пред съда допуснатите нарушения при взимане на решението от общото събрание, то по този начин би се стигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. Абсолютно недопустимо е обаче след изтичането на преклузивния срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения на общото събрание на етажните собственици, вкл. и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. По реда на чл. 143, ал. 1 ГПК ищецът етажен собственик може да доуточни исковата си молба, но само в пределите на заявените вече в исковата молба пороци на взетите решения.

В този смисъл и в Решение № 58/25.03.2014 г. по гр.д. № 5704/2013 г. на I Г.О. на ВКС е прието, че производството по чл. 40 ЗУЕС „е исково, т.е. съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. Ако определени пороци на решението на общото събрание не са въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред, съдът не разполага с правомощие да основе крайния си извод за законосъобразност на оспореното решения върху тях”. Тоест съдът не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание на етажните собственици.