Протокол № 635 от 10.05.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 635 гр. Пазарджик, 08.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Петкова

Съдебни

Милка Н. Благова заседатели: Радка Тр. Биволарова при участието на секретаря Мирослава Савова и прокурора Р. Г. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Т. Петкова Наказателно дело от общ характер № 20235220201749 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият С. Г. К. – уведомен в предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. В. П. от АК – Пазарджик – уведомен в предходното съдебно заседание, надлежно упълномощен от ДП.

Явява се свидетеля Т. Т. С. – редовно призована.

Не се явяват свидетелите А. А. Т. и А. С. К. - редовно призвани.

Явяват се вещите лица- д-р Б. Х. П. и инж. П. В. К. призовани.

- редовно

За РП-Пазарджик се явява прокурор Р. Б..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. П.: Моля съда да ми предостави възможност да си снимам с телефон разпита на моя подзащитен, тъй като бях поискал с изрична молба заедно с други доказателства от делото, но установих, че не ми е бил предоставен.

Съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ПРЕДОСТАВЯ възможност на адв. П. да си заснеме с личния телефон протокол за разпит на л.173 от ДП, след което адв. П. засне с личния си телефон посоченият протокол.

Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва Т. Т. С.- П. – родена на ****г. от гр. София, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, пенсионер, без родство с подсъдимия, сестра на пострадалия В,Т, С..

На свидетеля се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетеля предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетеля обеща да каже истината.

Свидетеля напусна съдебната зала.

Сне се самоличността на вещите лица

Б. Х. П. - на 67г., от гр.Пловдив, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, работещ, без родство със страните.

П. В. К. – на 36г., от гр. Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, работещ, без родство със страните.

Вещите лица предупредени за отговорността по чл.291 от НК.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава докладва, че делото е образувано по внесен от РП-Пазарджик обвинителен акт срещу С. Г. К. за извършено 2 престъпление по чл.343.ал.3, б.“а“, предложение 2, във връзка с ал.1, б. „б“ от НК, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.1 от ЗДвП.

ДАВА възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да излагам обстоятелствата, те са подробно изложени в ОА. Нямам какво да допълня извън обстоятелствата, включени в обвинителния акт. Няма да соча нови такива.

Пристъпи се към разпит на подс. С. К.:

ПОДС. С. К.: Наясно съм с повдигнатото обвинение, разбирам го.

Наясно съм с основанията за образуване на делото. Запознат съм с всички обстоятелства, във връзка с обвинението. Ще дам обяснение на по- късен етап.

АДВ. П.: Моля да сменим хода и да разпитаме първо вещите лица.

ПРОКУРОРЪТ: Не съм съглА.. Моля да се разпита първо свидетеля.

С оглед липсата на съгласие между страните за промяна хода на съдебното следствие, съдът пристъпва към разпит на явилия се свидетел.

В залата влиза св.С.

Пристъпи се към разпит на св.Т. С.

СВ.С.: Сестра съм на пострадалия В. С.. Брат ми не ми е разказвал за случая с катастрофата. Беше с тежка мозъчна травма, нищо не помнеше, питала съм го. Имаше от време на време проблясъци, та ме познаваше поне.

Нищо не ми е разказвал за случая. Питала съм го, спомня ли си, да ми разкаже нещо, но никога нищо не ми е разказвал.

Преди случая брат ми живееше сам, разведен е от дълги години.

Живееше сам в гр.Септември, аз живея в гр. София. Той сам се грижеше за себе си. Той никога не се е оплаквал и лекари не е търсил. След катастрофата последно като трябваше да го водя по лечебни заведения доста зор видях, за да го запиша и да ходим по лекари, защото нямаше личен лекар.

След катастрофата съм го водила на очен лекар, невролог и съм била с него за пластиката, която му направиха на колянната ямка. Лежах с него в болница и това е където съм го водила. Не знаех, че има карценомно заболяване, разбрах когато прокървя от пикочния мехур. Брат ми престана да 3 яде, отслабна, съсипа ми здравето и аз го дадох в социален дом, но там беше за малко. От социалния дом ми се обадиха и аз веднага тръгнах, бяха го приели в болницата в Пловдив и останах в болницата да се грижа като придружител. Осем- девет месеца съм го гледала, много малко му беше престоя в дома и получи този кръвоизлив. Водих го всяка седмица на химиотерапия, но той бавно отпадна. И така стана, че почина.

Брат ми си е имал заболявания,но никога не е казвал нищо за тях.

Исках да разбера от какво е цялата история, от какво точно се разболя и почина, но не можах да разбера.

На въпросите на прокурора

СВ.С.: Аз бях със семейството си на море и една приятелка ми се обади в 10 часа вечерта, и каза В. е блъснат и е в болница. Аз тръгнах от морето дойдох в Пазарджик в болницата, защото го бяха приели, за да разбера как е, но като придружител не можах да остана, не ми позволиха. Всеки ден ходех, понеже летния сезон идваме в с. Г., там съпругът ми има къща и лятото сме си там, и всеки ден съм пътувала от Г. до Пазарджик, за да мога да го нахраня и да разбера какво е състоянието му.

Може би втория ден, след катастрофата съм дошла при него. Като ми се обадиха вечерта, в деня на катастрофата, аз тръгнах веднага от Бургас, бях тук, в Пазарджик, в 3 часа през нощта. Имам племенник, който дойде да ме вземе и сутринта в 7 часа бях в болницата. Брат ми беше приет в Хирургично отделение на 5 етаж в болницата.

Имаше травма на колянна ямка, бяха я зашили, но тя се отвори после защото беше много дълбока и не можеше нищо да се направи освен пластика.

Не ни познаваше, имам братовчедка и с нея ходихме в болницата, но не ни познаваше. Освен травма на ямката имаше и травма на мозъка. Беше му зашита главата. Имаше рана на главата, на лицето, целият беше в синини. В болницата не сме го вдигали от леглото, вече вкъщи с помощ ставаше.