Решение № 643 от 19.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300500608 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от Д. М. П.,ЕГН-**********,длъжник в изпълнителното производство,против разпореждане от 29.01.2026г.на ДСИ при РС-Карлово,постановено по изп.д.№ 142/25г.,с което е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело по искането на длъжника П..

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е неправилен и се иска отмяната му,като се прекрати изп.дело и се вдигнат наложените запори.Претендират се разноски.

Взискателят по изп.дело – Районен съд-Бургас,не е изразил становище по жалбата.

В лаконичните мотиви към обжалваното изпълнително действие ДСИ при КРС се поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна.Хипотезата,при която влезлия в сила акт на Апелативен съд-Бургас отменя решението,постановено по ВНОХД на Окръжен съдБургас,но не касаела частта за разноските,не попадала в случаите по чл.433,ал.1,т.4 от ГПК за прекратяване на изп.производство.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ДСИ страна против обжалваемо действие на ДСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

1

Изпълнителното дело е образувано по възлагателно писмо на РС-Бургас първоначално пред ДСИ към ПдРС,впоследствие изпратено на ДСИ към КРС,където е образувано изп.д.№ 142/25г.по представен изпълнителен лист № 444/30.07.25г. на БРС,съгласно който длъжникът Д. М. П. е осъден да заплати по сметка на БРС 669,50лв.,присъдени разноски в съдебното производство и 5 лв.ДТ за издаване на изп.лист.Изпълнителният лист е издаден след като се констатира,че присъда № 179/30.10.24г.по НОХД № 2504/23г.по описа на БРС,изменена с решение № 190/18.07.25г.по ВНОХД №1519/24г.по описа на БОС,е влязло в сила на 18.07.25г.

По делото са извършвани изп.действия,вкл.налагане на запори.

На 28.01.26г.е депозирано писмено искане от длъжника П. за прекратяване на производството по изп.дело и за вдигане на наложените запори,като се твърди,че делото е образувано по изп.лист,който е издаден на отпаднало основание.Т.е.длъжникът иска прекратяване на производството по изп.дело на осн.433,ал.1,т.4 от ГПК.

С молбата е представен препис от първите два абзаца от мотивите и диспозитива на решение № 99/16.12.25г.,постановено по наказателно дело за възобновяване № 203/25г.на Апелативен съд-Бургас,с което е отменено решението на БОС по ВНОХД № 1519/24г. и лист с диспозитив от съдебен акт,за който може само да се предполага,че е решението на БОС,с което е изменена постановената по НОХД № 2504/23г.на БРС присъда № 179/30.10.24г.Не е представена присъдата на БРС,нито в цялост,нито части от нея.

ДСИ с атакуваното разпореждане е отказал да прекрати производството по делото,като е посочил,че присъда № 179/30.10.24г. е изменена от БОС,но в останалата й част е потвърдена,а останалата част от присъдата била именно за разноските пред БРС.Посочва,че представеното с искането решение на АС-Бургас отменя решението на БОС,но не и в частта за разноските.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна,тъй като от представените от длъжника доказателства не може да се установи дали е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.4 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство,а именно-с влязъл в сила съдебен акт да е отменен актът,въз основа на който е издаден изпълнителния лист.

В случая длъжникът е следвало да представи в заверен препис присъда № 179/30.10.24г.,постановена по НОХД № 2504/23г на РС-Бургас,заверен препис от решение № 190/18.07.25г.по ВНОХД №1519/24г.на Окръжен съд-Бургас ,както и цялото решение на Апелативен съд-Бургас,за да може настоящият състав да прецени каква част от присъдата е влязла в сила и включва ли тя разноските по делото пред БРС.В наказателното право присъдата представлява единство от мотиви и диспозитив и следва да се представят съдебните актове в цялост,в заверени преписи,а не само отделни части от тях,или извадки неизвестно от къде,без индивидуализиращи белези за съдебния акт и страните,от които да се установи дали касаят въобще настоящия случай.Без представяне от страна на жалбоподателя на цитираните от него присъда и решения в цялост,настоящата инстанция не може да прецени дали разноските,за които е издаден изпълнителния лист са част от присъдата,която е потвърдена именно в тази й част.Жалбата се явява неоснователна,доколкото длъжникът не 2 е доказал наличието на предпоставките на чл.433,ал.1,т.4 от ГПК.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира за правилен отказа на ДСИ при РС-Карлово да прекрати изпълнителното производство,обективиран в обжалваното разпореждане.

Ето защо жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. М. П.,ЕГН-**********,длъжник в изпълнителното производство,против разпореждане от 29.01.2026г.на ДСИ при РСКарлово,постановено по изп.д.№ 142/25г.,с което е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело по искането на длъжника П.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3