Акт от 26.03.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 26.03.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на девети февруари 2018год.,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Валентин Бойкинов при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 897 по описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на Чл.625 и следв. от

Търговския закон.

Молителят З.“Б.В.И.Г.“АД е сезирал съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „С.М.К." АД/ с предишно наименование „Л.М.“АД/ Молителят твърди, че има изискуемо парично вземане в размер на 3 360 253,02 лева, представляваща неизплатени месечни вноски по Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. за периода от 31.05.2015год. до 30.04.2016год. Твърди се, че съгласно договора ответникът е следвало да заплати дължимата цена за периода от 31.05.2015год. до 30.04.2016год., което той не е сторил.

Твърди се, че сключената между страните сделка- Договор за прехвърляне на вземане има за предмет вземане на цедента З.“Б.В.И.Г.“АД, произтичащо от Договори за индивидуален срочен депозит №№ 35247/06.08.2013год. и 38764/10.12.2013год.; Договор за срочен депозит №40674/10.05.2014год. и Договор за разплащателни банкови сметки, които договори представляват абсолютни търговски сделки по см. на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ във вр. с чл. 2, ал.2, т.3 от ТЗ, а това от своя страна според молителя обуславя и търговския характер на отношенията между цедента и цесионера във връзка със сключения договор за цесия.

Предвид неизпълнението на задълженията на цесионера да заплати уговорената продажна цена в било образувано ВАД № 3/2016год. по описа на Международен арбитражен съд при Сдружение Алианс за правно взаимодействие по което дело е постановено Решение, с което „Л.М.“АД е осъдено да заплати на З.“Б.В.И.Г.“АД сумата на 3 360 253,02 лева, представляваща неизплатени месечни вноски по Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. за периода от 31.05.2015год. до 30.04.2016год.; сумата 340 434,36 лева, представляваща законна лихва върху главницата по Договора за прехвърляне на вземане за периода от 02.03.2016год.; сумата 110928,25 лева, представляваща направени в арбитражното производство разноски. Претендират се за дължими и направените в хода на производството за издаване на изпълнителен лист пред СГС разноски в размер на 40 939,88 лева и сумата 96 913,07 лева, представляваща разноски по образуване и водене на изп.дело № 86/2017год. на ЧСИ В.П., с рег.№ 879 на КЧСИ с район на действие- ОС Ловеч.

Молителят поддържа, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на Чл.608 от Търговския закон, тъй като е спрял плащанията и не е в състояние да погаси изискуемо парично задължение по търговска сделка. Поради това прави искане за постановяване на решение по реда на Чл.630 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността на длъжника и да се определи началната й дата и да се открие производство по несъстоятелност. При условията на евентуалност се поддържа и наличието на свръхзадълженост като допълнително основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.

Ответникът „Л.М.“АД в срока по Чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, с който се оспорва искането за откриване на производство по несъстоятелност поради съображенията изложени в отговора.

С определения преди приключване на първото съдебно заседание и на осн. чл. чл.629, ал.4 от Търговския закон съдът е конституирал като присъединени кредитори и „Л.“АД, *** банка“АД/н/, В.П.Т., И.Н. И.-Р., Българска търговско промишлена палата, „В.А.Д.П.Б.“АД и З.“Б.Ж.В.и.г.“АД.

Съдът след като се съобрази с доводите на молителя и обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и приетите заключения на вещите лица съобразно разпоредбата на Чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По делото между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. между З.“Б.В.И.Г.“АД,като цедент и „Л.М.“АД, като цесионер, се установява, че цедентът е прехвърлил в полза на цесионера цялото свое вземане в общ размер на 4 474 949,16 лева, което има към „К.т.б.“АД и което произтича от следните договори за индивидуален срочен депозит : по Договор № 35247 за индивидуален срочен депозит от 06.08.2013год.- вземане по главница и лихва в размер на 531 112,25 лева; по Договор № 38764 за индивидуален срочен депозит от 10.12.2013год.- вземане по главница и лихва в размер на 3 132 916,67 лева ; по Договор № 40674 за индивидуален срочен депозит от 10.05.2014год.- вземане по главница и лихва в размер на 767 708,33 лева; по банкова разплащателна сметка IBAN ***, вземане в размер на 41 545,49 лева и по банкова разплащателна сметка IBAN ***, вземане в размер на 1 666,42 лева.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора цесионерът купува описаните в договора вземания на обща цена от 3 579 959,33 лева, която е платима от цесионера на цедента в срок от 18 месеца от извършване на прихващане, отразено в съответните банкови операции на вземанията, които цесионерът придобива с този договор към „К.т.б.“АД и негови задължения към банката, на 12 равни месечни вноски, като изплащането на същите започва след шестия месец, считано от извършване на прихващането.

Между страните не се спори, а и се установява, че по повод образувано ВАД № 3/2016год. на Международен арбитражен съд при Сдружение Алианс за правно взаимодействие е постановено Решение от 16.12.2016год., с което „Л.М.“АД е осъдено да заплати на З.“Б.В.И.Г.“АД сумата от 3 360 253,02 лева, представляваща неизплатени месечни вноски по Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. за периода от 31.05.2015год. до 30.04.2016год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба- 02.03.2016год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 110 928,25 лева, представляващи направени в арбитражното производство разноски.

Не се спори, а и се установява, че въз основа на Решение от 16.12.2017год. е образувано ч.т.д.№ 345/2017год. на СГС, ТО,16с-в, по което е издаден изпълнителен лист от 18.01.2017год.

Не се спори, а и се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2017год. е образувано изп.дело № 86/2017год. по описа на ЧСИ В.П., рег.№ 879 на КЧСИ с район на действие – съдебния район на ОС Ловеч.

От приетата и неоспорена в тази й част съдебно-икономическа експертиза се установява, че вземането на З.“Б.В.И.Г.“АД от „Л.М.“АД към 01.03.2017год. е в размер на 3 949 468,58 лева, която сума включва сумата от

3 360 253,02 лева/представляваща неизплатени месечни вноски по Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. за периода от 31.05.2015год. до 30.04.2016год./; сумата от 340 434,36 лева/представляваща законна лихва върху главницата от 02.03.2016год. до 01.03.2017год./, както и общо сумата от 248 781,20 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в арбитражното производство, производството по издаване на изпълнителен лист и за направените в хода на изпълнителното производство разноски.

От заключението на вещото лице се установява, че „Л.М.“АД е извършил плащане единствено по първата падежирала вноска в размер на 192 437,63 лева, като още първата вноска със срок за плащане 31.05.2015год. не е била издължена в цялост, като последното наредено плащане е било извършено на 09.02.2015год.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза изготвена от вещото лице З.Д., което съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено се установява, че стойността на краткотрайните активи към 31.12.2015год. възлиза на 34 591 хил. лева. Съгласно Балансът на „Л.М.“АД към тази дата структурата на краткотрайните активи е следната :

Краткотрайни материални запаси в размер на

7 448 хил. лева, представляващи 9,5% от общите активи на дружеството, в т.ч- суровини и материали- 743 хил. лева; продукция – 2 655 хил. лева; стоки в наличност- 4 050 хил. лева.

Краткосрочни вземания в размер на 26 864 хил. лева, представляващи 34,4% от общите активи на дружеството в т.ч. – вземания от клиенти и доставчици- 23 201 хил. лева; вземания от предприятия от групата- 2 хил. лева и други вземания- 3 661 хил. лева.

Отчетени налични парични средства в размер на

279 хил. лева, представляващи 0,4% от общите активи на дружеството, в т. ч. – касови наличности- 231хил. лева; касови наличности във валута- 3 хил. лева; разплащателни сметки- 40 хил. лева и парични еквиваленти- 5 хил лева.

От заключението на вещото лице се установява, че стойността на краткотрайните активи към 31.12.2016год. възлиза на 53 460 хил. лева. Съгласно Балансът на „Л.М.“АД към тази дата структурата на краткотрайните активи е следната :

Краткотрайни материални запаси в размер на 4

120 хил. лева, представляващи 7,6% от общите активи на дружеството, в т.ч-суровини и материали- 700 хил. лева; продукция – 1 243 хил. лева; стоки в наличност- 2 177 хил. лева.

Краткосрочни вземания в размер на 47 223 хил. лева, представляващи 87,0% от общите активи на дружеството в т.ч. – вземания от клиенти и доставчици- 13 401 хил. лева; вземания от предприятия от групата- 5 хил. лева и други вземания- 33 817 хил. лева.

Отчетени налични парични средства в размер на

2 117 хил. лева, представляващи 3,9% от общите активи на дружеството, в т. ч. – касови наличности- 339хил. лева; касови наличности във валута- 1 хил. лева; разплащателни сметки- 111 хил. лева; парични еквиваленти- 1 хил. лева и блокирани парични средства- 1 1665 хил. лева.

По отношение структурата и стойността на краткосрочните задължения на „Л.М.“АД от заключението на вещото лице се установява, че основен дял в структурата на пасивите на „Л.М.“АД към 31.12.2015г. и 31.12.2016г. са имали краткосрочните задължения на дружеството, както следва : към 31.12.2015год. възлизащи на 40 131 хил. лева и представляващи 51,3 % от общите пасиви и към 31.12.2016год. възлизащи на 56 447 хил. лева и представляващи 104,0% от общите пасиви.

При това положение коефициентите на общата ликвидност, разбирана като съотношение на краткотрайните активи към краткотрайните задължения на дружеството по данни от баланса към 31.12.2015год. е бил 0.8620; а към 31.12.2016год. е възлизал на 0,9471.

Финансовата автономност разбирана като показател за финансовото състояние на фирмата- нейната способност да посреща дълготрайните си задължения към 31.12.2015г. възлиза на 0,0596, а към 31.12.2016год. на – 0,0387 при общ норматив от 0.33/ с оглед изискването собственият капитал да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време/. За анализирания период на 2016г. дружеството има отрицателен коефицент на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал.

Коефицентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за автономност. Коефицентът на задлъжнялост към 31.12.2016год. също е отрицателна величина, защото собственият капитал е декапитализиран и показва задлъжнялостта на

„Л.М.“АД.

В заключението си вещото лице изрично е посочило, че не му е бил представен междинен финансов отчет към 01.03.2017год.- датата на завеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, както и такъв към датата на изготвяне на експертизата и предоставянето й в съда на 20.11.2017год.

В открито съдебно заседание от 28.11.2017год. по искане на процесуалния представител на ответника и на осн. чл.201 от ГПК съдът е допуснал изслушване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза със задача вещото лице да даде заключение по вече поставените му въпроси като съобрази представения от ответника в това съдебно заседание междинен счетоводен баланс към 31.03.2017год.

При изпълнение на допусната допълнителна задача вещото лице уточнява, че всъщност ответникът е предоставил единствено синтетична Оборотна ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017гд., като аналитични и други счетоводни разшифровки от счетоводната система на ответното дружество не са му били предоставени.

Видно от заключението на вещото лице в годишния финансов отчет към 31.12.2016год. задълженията към доставчици и клиенти са посочени изцяло като краткосрочни задължения, но при изготвяне на отчета към 31.01.2017год. задълженията към доставчици са разделени, като част от тях в размер на 3 374 хил. лева са посочени като краткосрочни задължения, а 3 178 хил. лева като краткосрочни задължения. Това счетоводно отразяване според вещото лице е некоректно тъй като наличието на неизплатени задължения към доставчици и клиенти от предходната година не означава, че същите следва да бъдат класифицирани като задължения със срок над 1 година. Съдът изцяло кредитира този извод на вещото лице, тъй като тази група задължения са изискуеми, освен в случаите когато с договор, споразумение или по друг начин страните са се споразумели за отсрочване или разсрочване за следващи периоди, каквито доказателства не са представени нито на вещото лице, нито на съда.