Решение № 222 от 06.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000501 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260182/29.04.2021г., постановено по т.д. №1043/2019г. по описа на Окръжен съд П., ответникът Н.З.К. /Н./, Булстат ********** е осъден да заплати на „М.-М.-Св.И.Р.” ЕООД, ЕИК ********** сумата 30 302 лв. – неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м. април 2018г. болнична медицинска помощ по договор №******/23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №****/23.05.2018 г. към ф-ра №****/23.05.2018г., както и сумата 2 300лв. – за вложени медицински изделия през същия период по дебитно известие №****/23.05.2018 г. към ф-ра №****/23.05.2018г., ведно със законна лихва върху горните суми от 30.11.2019г. до окончателното плащане, като са отхвърлени съединените искове за заплащане на сумата 4 654лв. – обезщетение за забава в плащането на задължението по дебитно известие №****/23.05.2018г. за периода от 26.05.2018г. до 29.11.2019г. и сумата 330лв.

– обезщетение за забава в плащането на задължението по дебитно известие №****/23.05.2018г. за периода от 01.07.2018г. до 29.11.2019г. Н. е осъдена да заплати на „М.-М.-Св.И.Р.” ЕООД сумата 29 675лв. – неплатено 1 възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.ноември 2018г. болнична медицинска помощ по договор №******/23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №*/10.12.2018г., както и сумата 766,67лв. – за вложени медицински изделия през същия период по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №*/10.12.2018г., ведно със законна лихва върху горните суми от 30.11.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за заплащане на сумата от общо 2 147лв. – обезщетение за забава в плащането на горните парични задължения за периода от 21.03.2019г. до 29.11.2019г. Н. е осъдена да заплати на „М.-М.-Св.И.Р.” ЕООД сумата 2 900лв. – неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.декември 2018г. болнична медицинска помощ по договор №******/23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №**/10.01.2019г., ведно със законна лихва от 30.11.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за заплащане на сумата 204лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 21.03.2019 г. до 29.11.2019г. Н. е осъдена да заплати на „М.-М.-Св.И.Р.” ЕООД сумата 5 157,48лв. – деловодни разноски в производството по делото.

„М.-М.-Св.И.Р.” ЕООД е осъдено да заплати на Н. сумата 31лв. – юрисконсултско възнаграждение за производството по делото.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „М.-М.-Св.И.Р.” ЕООД, в частта, с която са отхвърлени акцесорните претенции за: сумата 4 654лв. – мораторна лихва по дебитно известие №****/23.05.2018г. за периода от 26.05.2018г. до 29.11.2019г. върху главница от 30 302лв; сумата 330лв. – мораторна лихва по дебитно известие №****/23.05.2018г. за периода от 01.07.2018г. до 29.11.2019г. – върху главница от 2 300лв.; сумата от 2 093лв. – мораторна лихва за периода от 21.03.2019г. до 29.11.2019г. по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №*/10.12.2018г. върху главница от 29 675лв.; сумата от 54лв. - мораторна лихва за периода от 21.03.2019г. до 29.11.2019г. по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №*/10.12.2018г. върху главница от 766,67лв.; сумата 204лв. – мораторна лихва за периода от 21.03.2019г. до 29.11.2019г. по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №**/10.01.2019г. върху главница от 2 900лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и 2 постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за вземанията на ищеца следва да се приложи хипотезата на чл.84 ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че по отношение на претендираните лихви за забава ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30-то число на месеца, следващ отчетния месец, съобразно клаузите на договора и регламентирания в чл.45 от същия срок за плащане.

На следващо място е изразено несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че представените до РЗОК писма и дебитни известия нямат характер на покана за плащане. Изложени са подробни съображения. Евентуално – ако се приеме, че липсва нормативно предписано правило, жалбоподателят счита, че пряко приложение следва да намери Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки. Наведени са доводи, че Н. – възложител по силата на договора, е публичноправен орган по смисъла на чл.1, б. „а“ от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004г.

– юридическо лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси без промишлен и търговски характер, финансиран предимно от държавата.

Предметът на договора между страните е търговска сделка по смисъла на чл.2. С оглед правилото на чл.4, пар.3 от Директива 2011/7/ЕС – Н. не отговаря на критериите, установени в пар.4, поради което срокът за плащане на надлимитните дейност е 30 календарни дни. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на друго, с което акцесорните искови претенции да бъдат уважени изцяло.

В представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – Н. оспорва изцяло подадената от „М.-М.-Св.И.Р.” ЕООД въззивна жалба.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство – Н. в частта, с която исковете са уважени – за общ размер от 65 943,67лв. Счита, че решението е неправилно и необосновано. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон и подзаконова нормативна уредба - Закона за здравното осигуряване, Наредбата за здравноосигурените лица в РБ. Подробно развитите съображения във въззивната жалба се свеждат до това, че съгласно нормативната уредба, действаща по време на процесните периоди, липсва правно основание за заплащане от страна Н. на недоговорени в Приложение №2 договора обеми, претендирани като надлимитни болнични дейности.

3

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В постъпилия в срока по чл.263 от ГПК отговор от насрещната страна –„М.М.-Св.И.Р.” ЕООД се оспорва изцяло подадената от Н. въззивна жалба.

С въззивните жалби и постъпилия по всяка от тях отговор не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр. със специалната разпоредба на чл.59 от ЗЗО.

Ищецът „М.-М.-Св.И.Р.” ЕООД черпи права от сключен между него - в качеството на изпълнител и Н. – възложител, Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №******/23.05.2018г., с който ответникът се е задължил да заплаща за извършената от ищеца и отчетена болнична медицинска помощ в срок до 25-то число на месеца, следващ отчетния, а уговореният срок за плащане на вложени медицински изделия е до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Позовава се на точно изпълнение и оформена в съответствие с нормативните изисквания медицинска документация. Твърди, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през месеците април, ноември и декември 2018г., както и вложените и отчетени медицински изделия за същите периоди, като дължими са сумите: 30 302лв. по дебитно известие №****/23.05.2018г. към ф-ра №****/23.05.2018г. за болнична помощ през м.04.2018г.; 2 300лв. по дебитно известие №****/23.05.2018г. към ф-ра №****/23.05.2018г. за вложени медицински изделия през м.04.2018г.; 29 675лв. по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №*/10.12.2018г. за болнична помощ през 4 м.11.2018г.; 766,76лв. по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №*/10.12.2018г. за вложени медицински изделия през същия период; 2 900лв. по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №**/10.01.2019г. за извършена болнична помощ през м.12.2018г., като общо дължимата сума е 65 943,67лв. Посочените дебитни известия и фактури са издадени след извършени проверки от РЗОК П. по изпълнение на договорения пакет болнична помощ и след съобразяване с резултатите от проверките, за които са съставени съответни констативни протоколи. Неизплатените суми представляват стойност на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за съответните периоди, която надвишава утвърдената стойност на разходите по приложение №2 по допълнително споразумение №2 от 07.06.2018г. към горния договор, както и стойността на вложени медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на клиничната пътека за съответния период. Ищецът счита, че му се дължи заплащане и на изпълнената надлимитна дейност, както и медицински изделия, извън предвидената стойност, като се позовава на нормите на чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България; чл.2, ал.1, чл.4, чл.5, т.5, чл.35, ал.1, чл.45, ал.2, чл.47, чл.51 и чл.55а ЗЗО; чл.81 от Закона за здравето и излага подробни съображения и доводи. Поддържа, че клаузите от индивидуалния договор, въвеждащи лимит за заплащане на медицинската помощ, следва да се тълкуват съобразно чл.20 от ЗЗД, като се търси действителната обща воля на страните. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати: сумата 30 302лв. – неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м. април 2018г. болнична медицинска помощ по дебитно известие №****/23.05.2018г. към фра №****/23.05.2018г., както и сумата 2 300лв. – за вложени медицински изделия през същия период по дебитно известие №****/23.05.2018г. към ф-ра №****/23.05.2018г., ведно със законна лихва върху горните суми от 30.11.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 4 654лв. – обезщетение за забава в плащането на задължението по дебитно известие №****/23.05.2018г. за периода от 26.05.2018г. до 29.11.2019г. и сумата 330лв.

– обезщетение за забава в плащането на задължението по дебитно известие №****/23.05.2018г. за периода от 01.07.2018г. до 29.11.2019г.; сумата 29 675лв. – неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.ноември

2018г. болнична медицинска по дебитно известие

5

№****/20.03.2019г. към ф-ра №*/10.12.2018г., ведно с мораторна липва върху главницата за периода 21.03.2019г. до 29.11.2019г. в размер на 2 093лв.; главница от 766,67лв. – за вложени медицински изделия по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №*/10.12.2018г., мораторна лихва върху главницата за периода 21.03.2019г. – 29.11.2019г., ведно със законна лихва върху горните главници от 30.11.2019г. до окончателното плащане; главница от 2 900лв. по дебитно известие №****/20.03.2019г. към ф-ра №**/10.01.2019г. за извършена болнична помощ по клинична пътека, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода 21.03.2019г. до 29.11.2019г. в размер на 204лв., ведно със законна лихва върху главницата от 30.11.2019г. до окончателното плащане.

В представения отговор на исковата молба ответникът Н. е оспорил предявените искове по основание. Възраженията в тази насока се свеждат до оспорване наличието на предпоставките за заплащане на извършената и отчетена дейност, тъй като тази дейност надхвърля лимитните стойности, определени с договора, позовавайки се конкретно на изискването на чл.38 ал.3, чл.31 ал.10 от индивидуалния договор и тъй като не е предвидена възможност за това в договора, такова плащане не се дължи.