Определение № 3340 от 27.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1372/2024
- Вид
- Определение № 3340
- Подписан
- 27.12.2024
- В сила
- 27.12.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3340 гр. София, 27.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501372 по описа за 2024 година
Производството е образувано по частна жалба на „Обединена Българска Банка“ АД чрез процесуалния й представител срещу определение № 4739/ 29.03.2024г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 6626/23г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото е постановено при нарушение на чл.248, ал.3 от ГПК. Поддържа, че определението за разноските подлежи на обжалване в двуседмичен според чл.259, ал.1 от ГПК, а не в едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Завява, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е посочил критериите, които е взел предвид. Счита, че такова следва да се определи по Наредбата за правната помощ и възнаграждението не трябва да е повече от 100лв. Счита, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и разноските да останат за сметка на ищеца. Въпреки, че в полза на банката е издаден изпълнителен лист, тя не е предприемала действия по изпълнителното дело, нито е инициирала образуване на ново такова. Изложеното от първоинстанционния съд за липсата на предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК води до несправедливост.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и разноските се възложат в тежест на ищеца или да се намали адвокатското 1 възнаграждение до 100лв. Претендира разноски.
П. П., действащ като ЕТ „ Стройинвест – П. П.“ в депозиран писмен отговор оспорва частната жалба. Излага, че присъденото адвокатско възнаграждение е намалено от 6 589, 36лв. на 2000лв. и не е прекомерно по размер. Делото е фактически и правно сложно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая страната оспорва присъдените разноски на ищеца. Това не изисква да е представен списък по чл.80 от ГПК, за да се обоснове допустимостта на производството.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил решението си в частта за разноските, досежно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38 от ЗАдв. като го е намалил на 2000лв.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че определението по чл.248, ал.1 от ГПК подлежи на обжалване в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, а не в този, предвиден в чл.275, ал.1 от ГПК. Според ал.3 на чл.248 от ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда на обжалване на решението. Въпросът е за това какво се има предвид – дали по реда на инстанционния контрол или срокът за обжалване. Съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, когато за първи път се произнася по направените разноски, подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
От тук аргумент, че и когато първоинстанционният съд се произнася по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, актът му подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. / Опр. № 130/12.03.2020г. по ч.т.д. № 1990/18г., ВКС, II т.о./Посеченото, че определението за разноските подлежи на обжалване по 2 реда, по който се обжалва решението има предвид контрола по реда на функционалната подсъдност. Не се отнася за срока на обжалване. Той е предвиденият в чл.275, ал.1 от ГПК. В много актове ВКС е посочил, че не подлежи на обжалване определение по чл.248, ал.1 от ГПК, когато решението е необжалваемо. Това е аргумент, че реда за обжалване се отнася до инстанционния контрол, а не до срока на обжалване. Дори и да се приеме, че последният е двуседмичен, а не едноседмичен, както е посочил съдът, то по отношение на страната, се прилага по- дългият, ако законът го е предвидил.
Посочването на друг срок, различен от законоустановения, не води до незаконосъобразност на съдебния акт. В случая е посочен правилният срок за обжалване.
Второто възражение в жалбата е за това по кой законов или подзаконов нормативен акт, следва да се определи размерът на адвокатското възнаграждение. Според жалбоподателя това е Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение, договорено по тази разпоредба, се определя по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв.
Последната препраща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. не е приложима Наредбата за заплащане правната помощ.
Последната има отношение към определяне на адвокатското възнаграждение, когато е предоставена правна помощ по реда на Закона за правната помощ-чл.2 от същата и чл.37, ал.1 от ЗПрП. Законът за адвокатурата и ЗПрП въвеждат различен ред за определяне на адвокатското възнаграждение, предоставено по чл.38 от ЗАдв. и по чл.95 от ГПК. Затова е невъзможно адвокатското възнаграждение, предоставено като безплатна правна помощ по ЗАдв. да бъде определено по НЗПП, каквото искане се прави в частната жалба.
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е приложил решението на СЕС от 25.02.2024г. по дело С-438/22 и е намалил адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца под минималния, предвиден в Наредба № 1/2004г. В този случай е отчетена фактическата и правна сложност на делото, че е приключило в едно съдебно заседание. Но също така трябва да се вземе предвид, че адвокатското възнаграждение не може да бъде в обидно нисък размер, неотчитащ квалификацията на адвоката и вложените от него усилия по проучване на казуса и изготвяне на исковата 3 молба.
Неправилно жалбоподателят иска прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК като разноските се възложат на ищеца. Тази правна норма предвижда две кумулативни предпоставки, при наличието на които тя може да бъде приложена- ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая се е осъществила втората от тях. С поддържане на изпълнителния процес, започнал по негово искане и въз основа на изпълнителен титул, ответникът е дал повод за завеждане на делото. Само по исков път длъжникът може да оспори изпълнението и отрече правото на взискателя да иска принудително изпълнение срещу него. Фактът, че банката не е предприемала действия по изпълнението и поради това е настъпила перемпция не отрича, че тя разполага с възможност въз основа на издадения изпълнителен лист да поиска нови изпълнителни действия срещу длъжника. Ответникът не би дължал разноски, ако признае иска за установяване несъществуването на вземането като погасено по давност, за което не е снабден с изпълнителен титул. Това е различно от хипотезата, при което признае иска, но държи в своя полза издаден изпълнителен лист./ Опр.
3252/27.10.2023г. по гр.д. № 3618/23г., ВКС, III г.о., опр. № 2168/307.2024г. по ч.т.д. № 1351/24г., ВКС, II т.о./
Затова не може да се приеме, че се е осъществила хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и разноските да останат в тежест на ищеца.
В производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат, защото няма самостоятелен характер. Поради това такива не се дължат на жалбоподателя и ответника по частната жалба.
Изложеното налага определение на СГС . извод за потвърждаване на атакуваното
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 4739/ 29.03.2024г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 6626/23г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5