Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 15.06.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Търговско дело 51/2025
Вид
Решение № 17
Подписан
15.06.2026
В сила
08.08.2026
Състав
МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 318 · Търговски закон
  • чл. 318 ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Перник, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело № 20251700900051 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „Синтезия“ ООД срещу „Петролиум трейдинг“ ЕООД, с която са предяви обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумите 148 189,20 лева – стойност на доставен в периода от 29.01.2025 г. до 21.03.2025 г. метанол, който не е предназначен за гориво или добавка към гориво, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 7581,87 лева – лихва за забава за периода от датата на забавата до 28.07.2025 г.

В исковата молба се твърди, че претендираните вземания на ищеца произтичат от извършени в периода от 29.01.2025г. до 21.03.2025г. по поръчка на ответника доставки на метанол, който не е предназначен за гориво или добавка към гориво. Сочи се, че за извършените доставки ищецът е издал пет броя фактури за общо 157 795, 20 лева, като страните са надлежно подписали CMR за всяка доставена и фактурирана поръчка. Изяснява се, че за част от посочените фактури е налице частично плащане от страна на ответника, като останалото задължение (неизплатена част) възлиза в размер на 148 189,20 лева ( 75 767,94 евро). За съответната неизплатена част от вземанията, ищецът претендира и законна лихва в посочените в исковата молба размери или общо в размер на 7 581,87 лева (3 876,55 евро), начислени за периоди от време, посочени в уточнителна искова молба. В заключение се сочи, че между страните са налице трайни търговски взаимоотношения и многобройни неформални търговски сделки.

С уточнителна молба от 20.10.2025 г. ищецът е конкретизирал размера на претендираното обезщетение за забава по всяка една от процесните фактури, както и 1 периодите, за които същото се претендира, като е посочил, че общият размер на лихвата за забава възлиза на 7 581,87 лева, съответно 3 876,55 евро. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 148 189,20 лева, съответно 75 767,94 евро, представляваща неизплатена цена по извършените доставки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7 581,87 лева, съответно 3 876,55 евро, представляваща обезщетение за забава.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Препис от исковата молба, уточнителната такава и приложенията към исковата молба, са изпратени на ответника за писмен отговор, като същите са връчени по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК. В срока по чл. 367 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети като писмени доказателства пет броя фактури, международни товарителници CMR към всяка от тях, платежно нареждане за извършено частично плащане, справка за размера на вземанията на ищеца, справки от Търговския регистър и други относими към спора документи.

От фактура № **********/29.01.2025 г. и приложената към нея международна товарителница CMR се установява извършена доставка на 24 000 кг. метанол на стойност 32 688 лева с ДДС, със срок за плащане до 13.02.2025 г.

От фактура № ***/14.02.2025 г. и приложената международна товарителница CMR се установява доставка на 24 000 кг. метанол на стойност 31 564,80 лева с ДДС, със срок за плащане до 01.03.2025 г.

От фактура № ***/26.02.2025 г. и приложената към нея международна товарителница се установява доставка на 24 000 кг. метанол на стойност 31 564,80 лева с ДДС, със срок за плащане до 13.03.2025 г.

От фактура № ***/17.03.2025 г. и съответната товарителница се установява доставка на 24 000 кг. метанол на стойност 30 988,80 лева с ДДС, със срок за плащане до 01.04.2025 г.

От фактура № ***/21.03.2025 г. и приложената към нея товарителница се установява доставка на 24 000 кг. метанол на стойност 30 988,80 лева с ДДС, със срок за плащане до 05.04.2025 г.

От представеното платежно нареждане от 30.04.2025 г. се установява извършено частично плащане от страна на ответника в размер на 9 600 лева по фактура № **********/29.01.2025 г.

За установяване на счетоводното отражение на процесните доставки и размера на непогасените задължения по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено.

От заключението се установява, че всички процесни фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество по сметка 411 „Клиенти“ с 2 контрагент „Петролиум Трейдинг“ ЕООД, включени са в дневниците за продажби по ЗДДС и са отразени в съответните данъчни периоди. Установява се още, че общата стойност на доставките възлиза на 157 795,20 лева с ДДС. Вещото лице е констатирало, че по фактура № **********/29.01.2025 г. е извършено частично плащане в размер на 9 600 лева и прихващане със сума в размер на 6 лева, поради което непогасеният остатък по тази фактура възлиза на 23 082 лева. По останалите фактури не са установени извършени плащания.

Съобразно заключението общият размер на непогасените задължения на ответника възлиза на 148 189,20 лева, съответно 75 767,94 евро.

От заключението на експертизата се установява още, че общо изчислената законна лихва за забава върху просрочените задължения по процесните фактури за периода от 14.02.2025 г. до 28.07.2025 г. възлиза на 7 229,45 лева, съответно 3 696,36 евро.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са предявени при наличието на предвидените в закона абсолютни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни, свързани с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск, поради което са допустими.

По делото безспорно се установи възникването на валидни търговски правоотношения между страните по повод извършените доставки на метанол.

Представените фактури и съпътстващите ги международни товарителници удостоверяват както доставката на стоката, така и приемането от ответното дружество. Тези доказателства не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че между страните са налице трайни търговски отношения, свързани с доставката на метанол.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява размерът на доставената стока, извършеното частично плащане и остатъкът от неизпълненото задължение. Ответникът, освен, че не е оспорил вземанията, впоследствие не е ангажирал ш доказателства за погасяване на процесните вземания.

Поради изложеното съдът приема, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 148 189,20 лева, съответно 75 767,94 евро, представляваща неплатена цена по извършените доставки.

Основателен се явява и предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. След настъпване падежа на всяко от процесните задължения ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на това обезщетение възлиза на 7 229,45 лева, съответно 3 696,36 евро. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендираните 7 581,87 лева, съответно 3 876,55 евро – отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. От представения списък по чл. 80 ГПК се установява, че същите възлизат общо на 10 061,21 евро, от 3 които 3 185,78 евро държавна такса, 6 675,43 евро адвокатско възнаграждение и 200 евро депозит за вещо лице. Поради това и съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 86 от ЗЗД, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 10 038,45 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПЕТРОЛИУМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 207067548, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 4, ап. 7, представлявано от управителя М. К., ДА ЗАПЛАТИ на „СИНТЕЗИЯ“ ООД, ЕИК 121306542, със седалище и адрес на управление: с. Кривина, Столична община, ул. „Тодор Радунчев“ № 9, на основание чл. 318 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 75 767,94 евро, представляваща неплатена цена по фактури № **********/29.01.2025 г., № ***/14.02.2025 г., № ***/26.02.2025г., № ***/17.03.2025 г. и № ***/21.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 696,36 евро, представляваща обезщетение за забава върху всяко едно от вземанията за периода от 14.02.2025 г. до 28.07.2025г.., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 3 696,36 евро до претендирания размер от 3 876,55 евро, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ПЕТРОЛИУМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 207067548, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 4, ап. 7, представлявано от управителя М. К., ДА ЗАПЛАТИ на „СИНТЕЗИЯ“ ООД, ЕИК 121306542, със седалище и адрес на управление: с. Кривина, Столична община, ул. „Тодор Радунчев“ № 9 сумата от 10 061,21 евро, представляваща сторени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Перник, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело № 20251700900051 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „Синтезия“ ООД срещу „Петролиум трейдинг“ ЕООД, с която са предяви обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумите 148 189,20 лева – стойност на доставен в периода от 29.01.2025 г. до 21.03.2025 г. метанол, който не е предназначен за гориво или добавка към гориво, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 7581,87 лева – лихва за забава за периода от датата на забавата до 28.07.2025 г.

В исковата молба се твърди, че претендираните вземания на ищеца произтичат от извършени в периода от 29.01.2025г. до 21.03.2025г. по поръчка на ответника доставки на метанол, който не е предназначен за гориво или добавка към гориво. Сочи се, че за извършените доставки ищецът е издал пет броя фактури за общо 157 795, 20 лева, като страните са надлежно подписали CMR за всяка доставена и фактурирана поръчка. Изяснява се, че за част от посочените фактури е налице частично плащане от страна на ответника, като останалото задължение (неизплатена част) възлиза в размер на 148 189,20 лева ( 75 767,94 евро). За съответната неизплатена част от вземанията, ищецът претендира и законна лихва в посочените в исковата молба размери или общо в размер на 7 581,87 лева (3 876,55 евро), начислени за периоди от време, посочени в уточнителна искова молба. В заключение се сочи, че между страните са налице трайни търговски взаимоотношения и многобройни неформални търговски сделки.

С уточнителна молба от 20.10.2025 г. ищецът е конкретизирал размера на претендираното обезщетение за забава по всяка една от процесните фактури, както и 1 периодите, за които същото се претендира, като е посочил, че общият размер на лихвата за забава възлиза на 7 581,87 лева, съответно 3 876,55 евро. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 148 189,20 лева, съответно 75 767,94 евро, представляваща неизплатена цена по извършените доставки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7 581,87 лева, съответно 3 876,55 евро, представляваща обезщетение за забава.