Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 19.04.2023, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 758/2022
Вид
Решение № 77
Подписан
19.04.2023
В сила
26.05.2023
Състав
ЮЛИАНА ИВАНОВА ТОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
  • § 1, т. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Ихтиман, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221840200758 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от *** - управител срещу наказателно постановление № 232200522/18.11.2022 г., издадено от инж. * Й. * – Директор на Дирекция „Инспекция по труда София област“ /ДИТ - СО/, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, за това че „***“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда (КТ) не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето ***, ЕГН: ********** преди постъпването му на работа - нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

В депозираната жалбата са релевирани доводи за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен, неправилен и недоказан.

В открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие. Пълномощникът поддържа жалбата. В хода на съдебните прения същият излага подробни правни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Претендират се разноски, за които се представя договор за правна защита и съдействие от кочан.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрк. ****, с пълномощно по делото. Процесуалният представител изразява становище за неоснователност на жалбата, излага доводи във връзка с възраженията на въззивника. Моли наказателното 1 постановление да бъде потвърдено юрисконсултско възнаграждение. като правилно, претендира

От фактическа страна:

На 15.09.2022 г. около 11:00 часа в село *, обл. София свидетелите М.

Д. К. и Д. П. Й., на длъжност „старши инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда София – област“ извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД, ЕИК: * на обект за контрол в село *, в сграда на бивш хлебозавод, находяща се на ъгъла на ул. „Св. *“ и ул. „*“. При пристигане на проверявания обект инспекторите констатирали, че лицето ***, ЕГН: ********** изпълнява ремонтни дейности на находящата се на адреса сграда.

За констатациите в хода на проверката на 19.09.2022г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-2200522/19.09.2022 г. от М. Д. К. - ст. инспектор при ДИТ – София област и в присъствието на свидетел Д. П. Й.. В АУАН е посочено, че „***“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила към 15.09.2022г., като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето *, ЕГН:

********** преди постъпването му на работа. Същото лице на 15.09.2022г. около 11:00 часа е заварено в сграда на бивш хлебозавод, находяща се в с. * на ъгъла на ул. „Св. *“ и ул. „*“ да изпълнява ремонтни дейности на покрива на сградата без сключен трудов договор, което представлява нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В саморъчно попълнена декларация * е посочил пред контролните органи, че няма сключен трудов или граждански трудов, а помага в „***“ ЕООД с работно време от 11:00ч. до 12:30 ч., а възнаграждението му се определя според извършената услуга.

Препис от АУАН е връчен на управителя на дружеството на 19.09.2022г., който е подписал АУАН без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

За констатираното с АУАН № 23-2200522/19.09.2022 г. нарушение е издадено Наказателно постановление № 23-2200522/18.11.2022 г. от инж. * Й. * – директор на ДИТ - СО, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Препис от оспореното НП е връчен на управителя на дружествотовъззивник на 21.11.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 02.12.2022 г., видно от поставения печат върху жалбата.

2

От представения и приобщен като доказателство по делото договор за покупко – продажба от 01.06.2022г. се установява, че процесната сграда, на чийто покрив е извършван ремонт, е собственост на „***“ ЕООД.

Установява се по делото, че на 15.09.2022г. около 11:00 ч. в село *, обл. София свидетелите * и * са помагали на ***, когото познават, да ремонтира покрива на сграда - бивш хлебозавод в село *, собственост на дружеството „***“ ЕООД. За извършване на ремонтните дейности лицата са били качени в кофа на багер, монтирана на виличните рогове на кар, собственост на дружеството /сведение на л. 21 от делото/ и издигнати на височина три метра. Същите не са били наети по трудов договор, а помагали инцидентно за извършване на ремонт на покрива на сградата.

От изискана и постъпила по делото справка за действащи трудови договори от ТД на НАП София с вх. № 1339 от 17.03.2023г. се установява, че към дата 15.09.2022г. Владо Георгиев *, ЕГН: ********** работи по трудово правоотношение с „*“ ЕООД, ЕИК: 202273601 за периода 16.11.2021г. 16.11.2022г.

Констатациите в АУАН се потвърждават от разпита в хода на съдебното следствие на актосъставителя М. К. и свидетеля по акта Д. Й.. При предявяване на АУАН в открито съдебно заседание свидетелите потвърждават подписите си и обективираните в акта констатации. Съдът цени показанията на свидетелите като обективни, логични, последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите * и * досежно обстоятелството, че към деня на проверката същите са били ангажирани инцидентно от ***, като негови познати, за ремонт на покрив на въпросната сграда – бивш хлебозавод. В тази част показанията са логични и последователни, като същите се подкрепят и от изисканата и приобщена по делото справка от НАП, от която е видно, че към момента на проверката свидетелят * работи по трудово правоотношение в дружество „*“ ЕООД в периода 16.11.2021г. - 16.11.2022г. Показанията на свидетелите относно обстоятелството дали и кога същите са подписали граждански договор с „***“ ЕООД, както и относно уговореното и заплатено възнаграждение, съдът не кредитира, тъй като в тази им част показанията са вътрешно противоречиви и не кореспондират на другите събрани по делото доказателства. Така, например, свидетелят * първо заявява, че *** му е заплатил възнаграждение в размер на 100,00 лева на деня след проверката, а малко по-късно в разказа си казва, че сумата е получил от свидетеля * няколко дни след 15.09.2022г., противоречия се откриват и между показанията на двамата свидетели, което налага извод за недостоверност на същите в тази им част.

Тази съдебна инстанция не приема, че от представения по делото граждански договор и разходо - касов ордер се доказва наличие на гражданско правоотношение по договор за изработка между свидетеля * и „***“ ЕООД към процесната дата – 15.09.2022г., доколкото същите документи не са представени непосредствено при проверката на място без 3 логично обяснение за невъзможност да се представят, а едва в хода на проверката по документи на 19.09.2022г. в седалището на АНО. Индиция в подкрепа на извода на съда, че представения граждански договор и разходо касов ордер за заплатено възнаграждение са изготвени за целите на проверката съдът намира и в показанията на свидетеля * и на свидетеля *.

Първият заявява, че той и свидетелят * подписали граждански договори и им било заплатено на 15.09.2022г. вечерта, след като приключили работата на обекта, а свидетелят * уклончиво посочва, че граждански договор е подписал в деня на проверката, но не е подписвал документ за платена сума, като първоначално посочва, че парите му били дадени на следващия ден от ***, а по-късно в разказа си заявява, че сумата получил от свидетеля * няколко дни след проверката.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок по чл. 58д, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи чл. 84 ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл. 314, ал. 1 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото заповед № ЧР-1431/15.08.2022г., заповед № ЧР-838/08.07.2020г., заповед № 3 0058/11.02.2014г., заповед № 3-0683/1108.2022г., заповед № 30693/15,08.2022г. на Директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното 4 последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени/установени нарушенията.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. В конкретния случай административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението, респективно – три месеца от откриването на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия шестмесечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Спорен по делото се явява въпросът дали санкционираното дружество „***“ ЕООД, може да бъде годен субект на административно наказателна отговорност на описаното в атакуваното НП административно нарушение.

Съгласно чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва между работника и служителя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ предвижда, че отношенията при предоставянето на работната сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно легалната дефиниця, залегнала в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.