Решение № 8553 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8553 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110153155 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 387923/26.11.2025г. на СРС, подадена от „ЗД „Бул Инс““ АД срещу Столичната община.

Ищецът „ЗД „Бул Инс““ АД чрез адв. М. Г. – АК-София, е предявил срещу ответната Столична община иск с правно основание по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на същата да му заплати сумата от 86,41 евро /169.00 лева/, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № 2203036777 за нанесени вреди на автомобил марка „****“, модел „207“, рег. № ********, при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.11.2022г. при преминаване през необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно в град София по околовръстния път при номер 757, с включени 25,00 лева за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /26.11.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 29.11.2022г. в град София на околовръстния път при номер 757, управляваният М. М. В. автомобил марка „****“, модел „207“, рег. № ********, преминал през необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, при което му били нанесени вреди. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка „Автокаско“ (полица № ***********). При ищеца била образувана преписка по щета № 2203036777, определено и изплатено било застрахователно обезщетение от 144,00 лева. Ищецът отправил покана до Столичната община за заплащане на процесната сума, но такова не последвало. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Д. или не изпраща представител. Предявеният иск се поддържа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез гл.юрк. М.а К. е подала Отговор на исковата молба, вх. № 5016/08.01.2026г. на СРС и вх. № 5812/09.01.2026г. на СРС /идентични по съдържание/, с който оспорва предявения иск като недопустим и 1 неоснователен. Оспорва да е материално и процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск. Неточно и неясно било посочено мястото на настъпване на ПТП. Не било доказано това да е станало на път, стопанисван от Столичната община - касаело се за път Е79. Нямало и снимков материал. Прави възражение за погасяване на задължението по давност. Нямало доказателства дали водачът е съобразил поведението си с условията на пътя, както и в какво състояние бил автомобилът му. Не оспорва, че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответната страна се представлява от гл.юрк. К., която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и подадения отговор, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие – покрит риск по застрахователния договор, причинените от него вреди и техния размер, причинната връзка между вредите, поведението на ответника/негови работници или служители и произшествието. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не се спори, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размера, описан в исковата молба.

Видно от представеното по делото заверено копие от полица за Застраховка „Автокаско Хит“ № ***********/04.04.2022г., при ищеца е сключена застраховка „Автокаско Хит“ за автомобил марка „****“, модел „207“, рег. № „********, с период на покритие 05.04.2022г.-24.04.2023г.

Видно от Протокол за ПТП № 1826223/29.11.2022г., съставен в 23.55ч. от Н.М. – мл.автоконтрольор при 01гр. ОПП-СДВР, на посочената дата в 23,50ч. на територията на Столичната община, в град София, на околовръстния път при № 757, е настъпило ПТП, при което управляваният от М. М. В. автомобил, марка „****“, модел „207“, рег. № ********, движейки се от Автомагистрала „Струма“ към бул. „Сливница“ пред № 757 попада в отворена шахта в средната лента на платното за движение, нанасяйки материални щети по автомобила. Изготвени са два броя снимки. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Така: р.15/25.07.2014г.-т.д.1506/2013.-ВКС, Іт.о.

2

По делото като свидетел е разпитан водачът на увредения автомобил М. В..

Показанията му съдът, преценявайки ги внимателно, включително с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира изцяло, като вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без индикации да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят си спомня произшествието. Сочи, че се прибирали от София към Шумен късно вечерта. Излезли от ж.к. „Овча купел“ и тръгнали по околовръстния път по северната дъга, за да хванат пътя към Велико Търново. Докато карал, усетил удар. Колата започнала да тропа. Отбил и забелязал, че гумата е спукана. Отишъл до мястото и видял, че имало шахта, която била отворена. Имало три ленти за движение в една посока, той се движел в средната, където била и шахтата. Станало в района на магазина за гуми „Диана“.

Шахтата била широка приблизително колкото раменете му /показва с ръце/. Разрешената скорост там била 80км/ч и той карал с толкова към момента на инцидента. С него пътували майка му /собственик на колата/ и негов приятел. Шахтата въобще не се виждала и не била означена. В рамките на 15-30 мин след тях се наредили още няколко коли, като, по спомен, две от тях имали по две спукани гуми. Първо дошла една патрулка, после си тръгнала, а дошла друга.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат обосновано съмнение в неговата правилност. От заключението му се установява, че местопроизшествието се намира в средната пътна лента на околовръстния път на град София, означен на представената схема като път Е-79, до № 757 – автосервиз на „Булавто-Ивеко“ и в отсечката между пътния възел към Автомагистрала „Струма“ и пътния възел с бул. „Сливница“. Реализирано е малко преди полунощ на 29.11.2022г. при мокра пътна настилка, като управляваният от свид. В. автомобил се е движел с около 60 км/ч. при къси светлини, като с дясното колело на колата е преминал през дясната половина на отвора на шахтата, чийто капак бил отместен на неопределено разстояние, при което външния ръб на дясната гума се разкъсва, алуминиевата джанта се деформира в зоната на най-външния уплътнителен ръб. Мократа настилка допълнително е намалявала видимостта, като при движение с установената скорост водачът не е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП. Вредите по автомобила са в причинно-следствена връзка с установения механизъм на ПТП. Съдът отбелязва, че действителната стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество, като при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване /както е направило вещото лице/, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна стойност (р.79/02.07.2009г.-т.д.156/2009г.-Іт.о., р.6/02.02.2011г.-т.д.293/2010г.-Іт.о. и др.). Затова, базирайки се на заключението на вещото лице и правейки на своя ред съответните аритметични изчисления, съдът приема, че действителната стойност на нанесените вреди е 179,52 лева или 91,78 евро.

Съдът приема, че по делото се установи настъпването на ПТП да е в участъка от околовръстния път на град София между пътния възел с Автомагистрала „Струма“ и пътния възел с бул. „Сливница“. Този участък от пътя попада в рамките на републикански път № 1 /Е-79/ съгласно Приложение № 1 към Решение № 959/31.12.2018г. на Министерския съвет за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на репуб‐ ликанските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища /обн.

ДВ, бр. 3 от 2019г./, прието на основание чл. 3, ал. 4 и чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗПът.

Действително съобразно чл. 8, ал. 2, чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗПът републиканските пътища са публична държавна собственост, като се управляват и 3 поддържат от Агенция „Пътна инфраструктура“. За републиканските пътища обаче, които се намират в границите на урбанизираните територии, управлението и поддръжката се осъществяват съвместно с общините и съобразно правилата на ППЗПът – чл. 30, ал. 2 ЗПът.

Според чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗПът организирането на дейността по поддръжка на пътищата в границите на урбанизираните територии е ангажимент на съответната община, като за градовете с население над 100000 души, какъвто е град София, Агенция „Пътна инфраструктура“ участва във финансирането със съответни средства. Според §1, т. 3 ППЗПът „участък от републикански пътища в границите на урбанизирани територии“ е участък от пътя, обозначен с пътни знаци Д11 „Начало на населено място“ и Д12 „Край на населено място“. Ищецът по делото, в чиято тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на ответника /чрез действия/бездействия на негови служители/, не ангажира доказателства, които да установят, че мястото на околовръстния път на град София, където е настъпило ПТП, ако и бидейки част от републиканската пътна мрежа, попада в участък от пътя между пътни знаци Д11 „Начало на населено място“ и Д12 „Край на населено място“. Поради това съдът намира, че доколкото не се доказа поддържането на пътя в тази му част да е ангажимент на Столичната община, то от нея не може да се търси и отговорност за вредите, настъпили от несвоевременно означаване/обезопасяване/отремонтиране на процесната шахта.

Само това е достатъчно за отхвърляне на предявения иск, като обсъждане на доказаността на останалите елементи от фактическия състав за възникване на регресната отговорност по чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и заявените в тази връзка доводи на страните се явява безпредметно.