Определение № 46876 от 11.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46876 гр. София, 11.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110149684 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С определение № 25664/12.06.2025 г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявения иск.

В срок е постъпила молба от ответника Г. А. Ч. за допълване на определението в частта за разноските.

Ищецът /и ответник по молбата/ счита същата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответницата.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за допълване на определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Основанието за прекратяване е без значение. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството (в този смисъл определение № 2897/12.05.2011 г. по ч. гр. дело № 255/11 г. на ВКС, ІV г. о. ).

В случая съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба за отговор на ответника на 07.05.2025 г., като същият е получен на 28.05.2025 г., видно от приложената разписка към съобщението, от когато тече и едномесечния срок за отговор.

Междувременно, на 13.05.2025 г. ищецът, чрез упълномощения адвокат Ю. Г., е подал молба до съда, с която прави изявление за оттегляне на предявения иск, което искане съдът е счел за нередовно и е дал указания на ищеца да представи пълномощно, съдържащо правомощие по чл. 34, ал. 3 ГПК за адв. Г..

1

С определение № 25664/12.06.2025 г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявения иск.

На 29.05.2025 г. е депозиран отговор на исковата молба от ответника Г. Ч., към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 28.05.2025 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., платимо в брой, съгласно клаузите на договора, служещ като разписка.

От изложеното следва, че съдът е прекратил производството по делото след като вече е връчил исковата молба на ответника и в срока за отговор на същата.

Представеното към отговора пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 28.05.2025 г. установяват, че ответникът е направил разходи след получаване на препис от исковата молба и преди да е уведомен за прекратяването на делото. Същият претендира разходи, които установява да са действително платени. Без значение е основанието на което съдът е прекратил производството по делото – в случая съдът е прекратил производството по гр. д. № 49684/2024 г. по описа на СРС след депозиране на отговор на исковата молба от ответника, като не е било необходимо съгласието на последния на основание чл. 232 ГПК и независимо от неговото становище. Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че на ответника се дължи възстановяване на направените разноски по следните съображения:

След като съдът е дал възможност на ответника за отговор по чл. 131 ГПК за същия тече процесуален срок за отговор, след който срок настъпва преклузия на неговите права. Ответницата Ч. е известена за делото, образувано по искова молба на ищеца против нея, поради което е нейно право да ангажира адвокатска защита, за което следва да направи разноски. Тези действия ответницата е предприела преди съобщаването й на обстоятелството, че производството по делото е било прекратено от съда. Независимо от прекратяването на производството по делото разноски на ответника се дължат, тъй като той ги е направил за защита в срока предоставен му от съда и без да знае, че производството по делото е прекратено, като в същото време ищецът следва да понесе тежестта на направените разноски.

Релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като производството по настоящото дело е прекратено без по него да е било провеждано съдебно дирене, като не са извършвани други процесуални действия, освен подаването на отговор на исковата молба. Ето защо на ответницата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че постановеното на 12.06.2025 г. определение следва да се допълни, като на ответницата се присъдят на основание чл.

78, ал. 4 ГПК разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 25664/12.06.2025 г, постановено по гр. д.№ 49684/2024 г. по описа на СРС, 182 с-в по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на Г. А. Ч., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.4 ГПК, сумата 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3