Определение № 16077 от 27.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16077 гр. София, 27.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507436 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу определение № 19337 от 29.04.2024 г., ч.гр.д. № 41402/2023 г., СРС, 165 с-в с което при условията на чл. 248, ал. 1 ГПК се оставя без уважение неговата молба за изменение на определение от 18.03.2025 г. в частта относно адвокатското възнаграждение за безплатно представителство на длъжника.

Релевират се оплаквания, че с оглед липсата на каквато и да била фактическа или правна сложност на делото, съдът не е обвързан с Наредба № 1 и може да намали възнаграждението под минимума.

Ответницата по частната жалба – длъжникът Р.Б.Н., оспорват същата.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

С определение от 18.03.2025 г., първоинстанционният съд обезсилва издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК поради непредставяне на доказателства за предявен от заявителя установителен иск по чл. 422 ГПК за вземанията по заповедта, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, като осъжда на основание чл. 38, 1 ал. 2 ЗА, заявителят да заплати на адв. И.Р., САК, сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство.

С обжалваното определение № 19337 от 29.04.2024 г., ч.гр.д. № 41402/2023 г., СРС, 165 с-в се оставя без уважение молбата на заявителя за изменение поради прекомерност на възнаграждението.

След като заповедта за изпълнение е обезсилена при условията на чл.

415, ал. 5 ГПК поради неизпълнени указания от заявителя, на основание чл.

78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗА процесуалният представител на длъжника има право на възнаграждение за оказана безплатна помощ по повод необосновано предизвикания правен спор от заявителя. Представеният в заповедното производство договор за правна защита и съдействие, сключен между длъжника Р.Н. и адв. И.Р., обективира вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА (материално затруднено лице). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал.

7 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, адвокатът има право на сумата 400 лв. – възнаграждение за безплатно представителство в заповедното производство, определено по правилата на ал. 2 на база на половината от стойностите на претендираните суми за общо 667,47 лв.

Следва да се съобрази, че единственото извършено от адвоката процесуално действие се изчерпва с подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК със заявено само бланкетно оспорване за недължимост на вземането, както и че делото не се отличава с фактическа или правна сложност. В този връзка, по настоящото дело се налага да се упражни възможността, възприета с решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22, съдът да не приложи Наредбата, при констатация, че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се отмени в частта за дължимото адвокатско възнаграждение над размера от 50 лв. до пълния 2 присъден размер от 400 лв.

Частният жалбоподател не претендира разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19337 от 29.04.2024 г., ч.гр.д. № 41402/2023 г., СРС, 165 с-в в частта, с която е оставя без уважение молбата по чл. 248, ал.

1 ГПК за изменение на определение от 18.03.2025 г. по същото дело в частта за намаляване на адвокатското възнаграждение за безплатно представителство на длъжника над размера от 50 лв. до пълния присъден размер от 400 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение от 18.03.2025 г., ч.гр.д. № 41402/2023 г., СРС, 165 с-в, както следва:

НАМАЛЯВА на основание чл. 38, ал. 1 ГПК възнаграждението на адв.

И.Р. за безплатно представителство на длъжника Р.Н., над размера от 50 лв. до пълния присъден размер от 400 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3