Решение № 14868 от 11.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14868 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110170393 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Н. И., чрез адв. Ц. Р. срещу „ФИРМА“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът твърди, че получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело № ...... на ЧСИ И.Д. за задължения по изпълнителен лист от 02.03.2007г. по гр.д.№ 4102/2007г. на СРС, 44 състав. Поддържа, че не дължи сумите по изпълнителния лист в размер на 4475,30 лева – главница, 484,90 лева – договорна лихва за периода 01.07.2006г. до 22.02.2007г., 37,59 лева – наказателна лихва за периода 01.07.2006г. до 22.02.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2007г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 289,86 лева. Ищецът твърди, че не дължи посочените суми на ответника, т.к. изпълнителният лист е нищожен и не е подписвал договор за кредит. Поддържа, че вземанията са погасени по давност, т.к. от датата на издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са изминали повече от пет години. Прекратено е по силата на закона и изпълнителното производство и извършваните по него изпълнителни действия не са породили ефект.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва исковете. Поддържа, че процесното вземане не е погасено по давност, т.к. в хода на образуваните изпълнителни дела са извършвани множество изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.

Твърди, че с представеното към отговора на исковата молба споразумение от 23.07.2020 г. за погасяване на суми между ищеца и „ФИРМА“ ЕООД е направено извънсъдебно признание за дължимост на дълга.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

1

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че М. Н. И. и „ФИРМА“ АД са били страни по гр.д. № 4102/2007 г. по описа на СРС, 44 състав , по което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 4475,30 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 23.02.2007 г. до окончателното плащане, сумата от 484,29 лева договорна лихва и сумата от 37,59 лв. наказателна лихва.

Въз основа на подлежащото на изпълнение определение на съда от 02.03.2007 г. е издаден изпълнителен лист от 02.03.2007 г. за горепосочените суми, както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) за разноски в размер на 289,86 лв. По молба на взискателя „ФИРМА“ АД от 26.03.2007 г. е образувано изпълнително дело .... г. по описа на ЧСИ И.Д., заверен препис от което е приобщено в производството.

На основание сключен договор за прехвърляне на вземания от 26.06.2008 г. между „ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ ЕООД, процесните вземания са цедирани на ответника, който е конституиран и като взискател по образуваното изпълнително дело.

На 27.11.2019 г. във връзка с постъпила молба от взискателя е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2, т. 2 ГПК, поради изтекъл двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК считано от 18.02.2014 г. На 03.05.2019 г. за процесните вземания е образувано ново изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ И.Д., по което на 29.07.2020 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника М. И. и е насрочен опис на движими вещи.

По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14), задължително за съдилищата. Там е прието, че по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение са вземанията обективирани в приложения по делото изпълнителен лист от 02.03.2007 г.

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, изпълнителното основание е определение по гр. д. № 4102/2007 г., 44 с-в на 2

Софийски районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 02.03.2007 г., като съдът намира, че от тази именно дата длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.

Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на 26.06.2020 г.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до 26.06.2015 г., през който първото образувано срещу ищеца изпълнително дело е било висящо, давност за вземанията не е текла, а след това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е била прекъсната на 03.05.2019 г. – когато взискателят е поискал прилагането на посочен в молбата за образуване на изпълнително производство изпълнителен способ.

Впоследствие давността е била отново прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по изпълнителното дело – запор на банкови сметки и вземания на длъжника.

Следователно не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните вземания не са погасени по давност. Към настоящия момент не е настъпила и перемпция по образуваното изпълнително дело.

Доводите, които ищецът релевира във връзка с нищожност на Договор за кредит, въз основа на които е издаден процесния изпълнителен лист, са неотносими по делото и не могат да се навеждат в настоящото производство дотолкова, доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на ищеца, който не е бил оспорен по съответния ред, поради което е произвел своето правно действие, по силата на което е бил издаден изпълнителният лист, въз основа на който е инициирано изпълнителното производство. По иска по чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, поради това длъжникът не може да навежда доводи за порок на документа, въз основа на който е издадено изпълнителното основание, тъй като тази възможност е вече преклудирана към настоящия момент.

Предвид изложеното предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отговорността на страните за разноски:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. И., ЕГН ********** срещу„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ..... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата 4475,30 лева – главница, сумата 484,90 лева – договорна лихва за периода 01.07.2006 г. до 22.02.2007 г., сумата 37,59 лева – наказателна лихва за периода 01.07.2006 г. до 22.02.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2007 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 289,86 лева, присъдени по гр.д. № 4102/2007 г. по описа на СРС, 44 състав и за които е издаден изпълнителен лист от 02.03.2007 г. по гр.д. № 4102/2007 г. по описа на СРС, 44 състав.

ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4