Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 526 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 137/2023
Вид
Решение № 526
Подписан
25.07.2023
В сила
21.05.2024
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 11 · Закон за марките и географските означения
  • чл.11, ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • чл.12 · Закон за марките и географските означения
  • чл.12, ал.5 · Закон за марките и географските означения
  • чл.26,ал.3,т.4 · Закон за марките и географските означения
  • чл.36,ал.3,т.1 · Закон за марките и географските означения
  • чл.9,ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • § 5, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
  • чл.290 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000137 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „РАМЕР ГРУП“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Х. Р., заменен от адв.А. К. – ответник в първата инстанция против решение №1484 от 29.12.2022 год. на СГС, ТО, VI-1 състав, постановено по т.д.№645/2022 год., с което е уважен предявения от „ДИ АЙ ЕС“-ЕООД срещу „Рамер Груп“-ЕООД иск по чл.26,ал.3,т.4 от ЗМГО /отм./ и е прието за установено по отношение на ответника, че „Рамер Груп“-ЕООД е действало недобросъвестно при подаване на заявка №2018149512N от 09.02.2018г. в Патентното ведомство на Р.България за регистрация на търговската марка DISMARKET /словна/,рег.

№00103572, както и в частта на решението, с която в тежест на ответника са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е допуснал до разпит свидетели, които са бивши служители и в конфликт с ответната страна, поради което са заинтересовани от изхода на делото. Твърди, че от обхвата на назначената съдебно-техническа компютърна експертиза е изключен сайта ***, който бил негов основен електронен магазин. Експертизата не била изследвала другия ел.магазин на ищеца – ***, който припокривал 98% от съдържанието на ***.Твърди, че 1 експертизата не била предоставена преди заседанието на ответника, като с нейното съдържание се запознал от вещото лице в о.с.з. Излага подробни доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон.Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца „ДИ АЙ ЕС“-ЕООД чрез пълномощника му адв. А. Т., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения, както и за необоснованост. Изцяло споделя изложените от съда мотиви за основателност на исковата претенция. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, изложени в жалбата и отговора и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно и съобразено със закона.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО /отм./ от „ДИ АЙ ЕС“-ЕООД против „Рамер Груп“-ЕООД за признаване за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка №2018149512N от 09.02.2018г. в Патентното ведомство на Р.България за регистрация на търговската марка DISMARKET /словна/, рег.№00103572 за стоки и услуги от класове 7, 17 и 35 от МКСУ.

Въззивният жалбоподател поддържа, вкл. и в нарочна молба от 11.05.2023г./л.37 от настоящото дело/, че решението е недопустимо, тъй като съдът е постановил решение по недопустим иск.Твърди, че в настоящия момент исковете за недобросъвестност на търговска марка се квалифицират и предявяват на основание чл.12,ал.5, във вр. с чл.36,ал.3,т.1 от сега действащия ЗМГО, която разпоредба е актуалната такава на отменения чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО /отм./ Според жалбоподателя такъв иск не е предявяван в настоящото производство, нито е доказван неговия актуален фактически състав.Затова твърди, че недопустимостта на исковата молба влече и недопустимост на решението.

Въззивният съд намира възраженията за неоснователни. Видно от петитума на исковата молба, ищецът е предявил и квалифицирал исковата си претенция по чл.12,ал.5, във вр. с чл.36,ал.3,т.1 ЗМГО. Съдът обаче е 2 квалифицирал иска на база фактическите твърдения, поддържани в обстоятелствената част на ИМ и е дал вярната правна квалификация по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО /отм./ Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на иска.

Съобразявайки обстоятелствата, изложени от ищеца, той сам определя правната квалификация на иска. В настоящия случай тя е определена правилно.

Съдът е квалифицирал иска на това основание съобразявайки, че процесната заявка за регистрация е подадена при действието на ЗМГО, приет през 1999 г. и отменен през 2019 г., като производството по нея е приключило при действието на стария закон. В процесния случай заявката за регистрация на словната марка DISMARKET е подадена от ответника на 09.02.2018г. и регистрирана на 09.11.2018г. Сега действащия ЗМГО е обнародван на 13.12.

2019 г. Според разпоредбата на § 5, ал. 1 ЗМГО, действащият сега закон е приложим за производствата по регистрация на заявени по отменената уредба марки, които не са приключили към момента на приемането му, какъвто настоящият случай не е.

Предвид изложеното, оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на решението поради това, че е разгледан непредявен иск, са неоснователни и необосновани.

Само за пълнота следва да се отбележи, че твърдяната от ищеца недобросъвестност на заявителя е институт, уреден както в ЗМГО (отм.) като основание за заличаване, така и в сега действащия ЗМГО като пречка за регистрация и основание за заличаване на търговската марка . И в двата случая фактът на недобросъвестността следва да бъде установен по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск, като в първия случай правната квалификация на иска е по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.), а във втория - по чл.12, ал.5 ЗМГО.

Ищецът „ДИ АЙ ЕС“-ЕООД твърди в ИМ, че ответникът „Рамер Груп“-ЕООД в качеството на заявител е действал недобросъвестно при подаване на заявка вх.№2018149512N от 09.02.2018 г. за регистрация на търговска марка „DISMARKET“/словна/, рег.№00103572.

Твърди, че от 27.05.2016 г. осъществява търговска дейност чрез своя електронен магазин ***, изразяваща се в продажби на хидравлични и индустриални маркучи, уплътнители, фитинги и др. подобни продукти, като търговецът се идентифицира в търговския си оборот със заявената, но нерегистрирана търговска марка DISMARKET. Твърди, че за осъществените покупки онлайн, на клиентите издава фактури с логото на фирмата и търговския идентификатор DISMARKET. Твърди, че е действителен притежател на марката DISMARKET, но регистрацията на тази словна марка е възпрепятствана от страна на по-ранна марка DISMARKET, заявена недобросъвестно от ответника, който е пряк негов конкурент, тъй като извършва идентична търговска дейност и търгува с идентични стоки.

3

Ищецът твърди, че на 28.11.2018 г. подал заявка 2018153083 N за регистрация в Патентното ведомство на Република България на словна марка DISMARKET за стоки и услуги от класове 17 и 35 от МКСУ. На 26.06.2019 г. ответникът подал опозиция, като основание за опозицията били посочени по- ранни права на опонента „РАМЕР ГРУП“ ЕООД върху словната марка DISMARKET, рег.№00103572, заявена със заявка входящ № 2018149512N от 09.02.2018 г. и регистрирана на 09.11.2018 г. за стоки и услуги от класове 7, 17 и 35 от МКСУ.

Посочва, че ответникът поддържа страница в интернет: ***. на която също предлага за продажба индустриални маркучи, хидравлични маркучи, накрайници, кранове, тръбна арматура и др. артикули. Счита, че ответникът поддържа сайта поне от началото на 2019 г., т.е. след регистрацията на словната марка и същият е създаден с цел да заблуди потребителите на оригиналния сайт *** на ищеца и да му попречи да осъществява търговската си дейност под марката DISMARKET.

Твърди, че той е действителен притежател на марката

DISMARKET, а ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявката от 09.02.2018 г. за регистрация на марката, тъй като към датата на подаване на заявката е знаел, че ищецът осъществява търговска дейност под наименованието DISMARKET преди датата на заявката . За този факт ответникът е узнал най-късно през месец ноември 2016 г ., когато е извършил покупка от сайта www.***., за която е генерирана фактура от 15.11.2016 г.

Твърди, че ответникът е регистрирал словна марка DISMARKET, чието словно означение е напълно идентично с използваната от ищеца марка DISMARKET. Тъй като двете дружества са преки конкуренти на един много тесен и специфичен пазар, при подаване на заявката за регистрация ответникът е действал в противоречие с добрите търговски нрави и честната търговска практика. Моли съда да установи недобросъвестността на ответника при подаване на процесната заявка.

В отговора на ИМ ответникът „РАМЕР ГРУП“ ЕООД оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Твърди, че е регистриран като търговец още от 2001 г. и развива бизнеса си с маркучи и аксесоари за тях и е наложен търговец на пазара, добре разпознаваем от потребителите. Притежава различни търговски марки както български, така и европейски, една от които е марката „DISMARKET“.

Твърди, че управителят на „ДИ АЙ ЕС“ ЕООД - Д. А. Д. е бивш негов служител от 2013г. до 07.04.2016г. След напускането си, на 14.04.2016г. същият регистрирал ищцовото дружество.Твърди, че Д. Д. придобил знания и опит за бизнеса с маркучи, както и контакти за клиенти и доставчици от бившия си работодател „РАМЕР ГРУП“ ЕООД, включително узнал и за името на марката „DISMARKET“ и намерението за създаване на електронен магазин с това име, поради което счита, че именно той е 4 действал

Затова оспорва твърдението, че е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация на марка „DISMARKET“, заявена на 09.02.2018 г. Твърди, че използва и развива марка „DISMARKET“, заявена на 09.02.2018 г., както и има регистриран домейн „dismarket.bg“ - онлайн магазин за продажба и предлагане на стоки и услуги, за които е регистрирана марката на дружеството. Счита, че представените документи от ищеца не доказват по-ранното използване на словна марка „DISMARKET“ за стоки и услуги от класове 17 и 35. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът е уважил иска като основателен, подкрепен от всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и съдебна компютърно-техническа експертиза. Във връзка с това е изложил убедителни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които на основание чл.272 ГПК препраща, без да е нужно да повтаря отново и допълнително да обременява настоящите мотиви.Фактическите констатации са последователно и правилно изложени.

Съдът е приел, че ищецът е действителен притежател на марката „DISMARKET“ в период преди заявяване на същата марка от ответника, което е направено на 09.02.2018 г. За да направи този извод, е анализирал доказателствата по делото, вкл. заключението на приетата съдебна компютърно-техническа експертиза, от което се установява, че преди 09.02.2018г. ищецът е регистрирал на 27.05.2016 г. домейна www.***. на името на „Ди Ай Ес“-ЕООД през сайта SUPERHosting.BG Ltd, в подкрепа на което са и фактурите, издадени от „Суперхотстинг.БГ“ ООД, договора от 01.06.2016 г. и приемо-предавателния протокол към него от 07.08.2016г. за изработката на уебсайт и фирмено лого от страна на „Ефект груп“ ООД. Както от заключението, така и от представените писмени доказателства е установено, че в периода 2016 г. - 2017 г. ищецът е използвал марката DISMARKET върху редица рекламни материали на фирмата календари, визитки, диплянки, указателна табела и др. Дружеството „ДИ АЙ ЕС“ ЕООД е рекламирало предлаганите услуги чрез процесната марка и в Интернет пространството, което е стигнало до знанието на широк кръг потребители, което е видно от приетите справки от Google Анализ. С оглед ангажираните по делото доказателства съдът е приел за установено, че ищецът е използвал в търговската си дейност нерегистрирания от него знак DISMARKET, което е станало в период около две години преди датата на подаване на заявката за регистрация от страна на ответника.