Решение № 416 от 03.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Стара Загора, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е.Ат.Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530104145 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК и чл.6 ЗПФУР за признаване за установено, че ответникът дължи сумата в общ размер на 244,47лв., образувана, както следва: главница в размер на 150,00лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 4,50лв. за периода от 05.09.2020г. до 05.10.2020г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 89,97лв. за период от 06.10.2020г. до 11.08.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№...г. по описа на РС-Враца. Претендират се и направените разноски.

Исковете са предявени от „АПС Бета България” ЕООД гр.София срещу М. М. М. от гр.Стара Загора. В исковата молба се твърди, че искът е предявен във връзка с Разпореждане по ч.гр.д.№2868/2025г. по описа на РС-Враца, поради връчването на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

От фактическа страна, ищецът посочва, че между „Стик-Кредит“ АД, в качеството на кредитодател и ответника, като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №.....г., по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът бил сключен, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя. По силата на този договор, ответникът получил сумата от 150,00лв., която се съгласил да върне на една вноска в срок до 05.10.2020г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58%. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

1

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. „Стик Кредит“ АД като цедент, прехвърлил своите вземания към ответника на ищцовото дружество, като цесионер. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника на неговия имейл адрес не било извършено надлежно, ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с искова молба. Към настоящият момент, задължението на ответника не било погасено.

Ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на основание което било образувано ч.гр.д.№....г. по описа на РС-Враца, с предмет посочените суми.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 244,47лв., образувана, както следва: главница в размер на 150,00лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 4,50лв. за периода от 05.09.2020г. до 05.10.2020г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 89,97лв. за период от 06.10.2020г. до 11.08.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№...г. по описа на РС-Враца. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Счита, че по отношение на вземането е настъпила погасителна давност. От друга страна, не можело да се установи по категоричен начин, че договорът е подписан от ответника. Липсвал подпис на кредитополучателя, а имало само IP адрес, чиято принадлежност не била установена. Сумата по кредита била получена в офис на Изипей, но не било ясно от кого е получена. Не била установена и принадлежността на посочения в документите телефонен номер и имейл адрес.

Не ставало ясно дали са изпълнени изискванията на чл.10 ЗПФУР.

По изложените съображения ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№...г. по описа на РС-Враца е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 150,00лв. – главница по Договор за потребителски кредит №.....г., 515,65лв. – неустойка по договора, договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 4,50лв. за периода от 05.09.2020г. до 05.10.2020г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 89,97лв. за период от 06.10.2020г. до 11.08.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 02.09.2025г. Съдът е уважил частично заявлението и е издал Заповед за изпълнение №......г., като е отхвърлил заявлението в частта за претендираната неустойка. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за вземанията си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от 2 предявяване на настоящият иск.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние №......г., Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Разписка за извършено плащане, история на електронна кореспонденция, Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик Кредит“ АД и потребителите се установява, че ответникът е сключил Договор за потребителски кредит №...... със „Стиккредит“ АД за сумата от 150,00лв. със срок от 30 дни. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0%, а годишния процент на разходите е в размер на 0%. Ответникът се е задължил да върне предоставения заем на 1 вноска в размер на 150,00лв., като общата стойност на дължимата сума по заема е в размер на 150,00лв.

Падежът на цялото задължение е 05.10.2020г. Договорът е сключен във формата на електронен документ.

От представените и приети писмени доказателства по делото копия на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия, Уведомление за цесия, се установява, че на 22.03.2024г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Стик-кредит“ АД прехвърля на "АПС Бета България" ЕООД портфолио с вземания, описани в Приложение 1, в което фигурира вземането по процесния договор за кредит, сключен с ответника.

Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането съгласно чл.99 ЗЗД. Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие, поради това договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. По делото не бе представено доказателство за уведомяване на ответницата за извършената цесия, поради което съдът приема, че цесията е надлежно съобщена на ответника с връчването на исковата молба, тъй като към исковата молба е приложено уведомление за цесията.

По делото не бе оспорено от ответника получаването на сумата по кредита, нито съобщаването на договора за цесия. За получаването на сумата бе представено и прието като писмено доказателство копие на разписка.

В настоящия случай ищецът претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние и респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/. Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се 3 използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл.293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления - Закона за електронния документ и електронния подпис.

С оглед факта, че Договор за потребителски кредит №.......г. е сключен от разстояние, то същият и приложените Общи условия не носят подписа на никоя от страните на хартиен носител.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

По делото се установи, че процедурата по сключване на договор от разстояние е изпълнена и е налице валидно сключен договор за потребителски заем, като заемодателят „Стиккредит“ АД е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил посочената в договор за кредит сума на ответника, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за връщане на сумата при договорените между страните условия. Ищецът, с оглед разпределената от съда доказателствена тежест е предоставил доказателства за приемане, респ. подписване на договора от страна на ответника по електронен път и придобиване на вземането, в качеството на правоприемник от „Стик-кредит“ АД.

Ответникът не е представил доказателства, от които може да се направи извод, че не е получил претендираната в конкретния размер сума или тя да е била върната на ищеца.

По отношение възражението за изтекла погасителна давност за задължението, съдът установи, че падежът на задължението е 05.10.2020г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е подадено в съда на 02.09.2025г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. С подаването на заявлението кредиторът е прекъснал давностния срок, поради което възражението за погасяване на задължението по давност се явява неоснователно.

Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на основание чл.146 от ЗЗП т.е. независимо от наведените доводи за нищожност от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за нищожност на клаузите в потребителския договори, а оттам и до недействителност на целия процесен договор.

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Освен това в Тълкувателно решение №1 от 2020г. от 27.04.2022г. е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки 4 или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е посочено, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката. Някои от общите основания за нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира, като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.