Определение № 86 от 15.01.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 858/2023
- Вид
- Определение № 86
- Подписан
- 15.01.2024
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68б и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 68м · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 86 гр. Плевен, 15.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:
СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
РЕНИ В. Г.А като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500858 по описа за 2023 година Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .
С определение № 5087 от 8.11.2023г по гр. дело № 3854/22 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРЕКРАТИЛ производството по делото по предявените искове от И. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Плевен, срещу „ЕФБЕТ“ ООД, ЕИК 200382071 гр. София, с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. вр.с чл.68б и сл. от Закона за защита на потребителите за установяване по отношение на ответника, че е извършил действия на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на Раздел III от Закона за защита на потребителите и с правно основание чл. 68 м ал. 1 предложение трето от ЗЗПотребителите, за осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение в размер на 5960 лв., представляващи нанесена вреда вследствие на нарушаване разпоредбите на Раздел III от Закона за защита на потребителите, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба като недопустими.
Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът пред РС – И. Г. , който го атакува чрез процесуалния си представител като възразява, че е незаконосъобразно, поради което се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане на ПлРС.
Възразява се, че РС – Плевен неправилно е квалифицирал предявения иск 1 като такъв по чл. 68м от ЗЗПотр., няма твърдения за влязъл в сила административен акт на Комисията за защита на потребителите, подаван е сигнал, но е отказано извършването на проверка и това прегражда пътя на ищеца да установи нелоялната търговска практика, поради което се предявява и установителния иск по чл. 124 от ГПК. Направено е и доказателствено искане.
Налице е възражение от другата страна, в което се взема становище ,че жалбата е неоснователна. Твърди се
, че ищецът е следвало да търси правата си по административен ред след отговора на Комисията за защита на потребителите. Сочи се съдебна практика в подкрепа на направените възражения.
Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е
ДОПУСТИМА И В СРОК , НО Е
НЕОСНОВАТЕЛНА
РС – Плевен е приел, че предявеният установителен иск за наличие на нелоялна и заблуждаваща търговска практика и свързаният с него осъдителен иск са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. Според РС съгл. чл. 68 м ал. 1 от ЗЗПотребителите, потребителят има право на намаляване на цената или да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, както и да претендира обезщетение за претърпени вреди по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена. Този текст на ЗЗП сочи компетентния орган, който може да установи твърдението за нелоялна и заблуждаваща търговска практика, като това не е в компетентността на гражданските съдилища. В случая, според РС, при последното си уточнение, ищецът е посочил, че жалба с идентичен на исковата молба текст е заведена в Комисията за защита на потребителите, като тя се е произнесла с писмо, изх. № Р-03-538/19.04.2023г., приложено по делото, като видно от представеното писмо, Комисията е счела, че не може да се извърши проверка по случая и не е налице влязла в сила заповед за забрана 2 на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите по твърденията на ищеца.
Осъдителният иск на ищеца за сумата от 5960 лв., който е с правилна правна квалификация чл. 68 м ал. 1 предложение трето от ЗЗПотребителите, е предпоставен именно от наличието на влязла в сила Заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите, като ал. 2 на същата разпоредба сочи, че такава заповед има обвързваща сила за гражданския съд за валидност и законосъобразност. При липсата на твърдение в исковата молба за наличието на такава заповед, която на първо място установява нелоялна и заблуждаваща търговска практика и същевременно я забранява, липсва и първата и основна предпоставка за правото на ищеца да предяви иск за обезщетение от такава практика.
Въззивният съд счита ,че определението на ПлРС е правилно и законосъобразно. В него са изложени ясни мотиви, които се споделят от настоящия съд почки изцяло и не следва да се преповтарят във вида ,в който са изложени. Следва да се отбележи, че въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че в специален закон, а именно Закона за защита на потребителите, е разписано, както правилно е приел РС – Плевен, че нелоялната или заблуждаваща търговска практика следва да се установява по административен ред с акт на Комисията за защита на потребителите. В този смисъл предявен иск за установяване на такава практика по реда на чл. 124 от ГПК е недопустим. Основателно е възражението в частната жалба, че искът за обезщетение се предявява по общия ред, но правилно РС – Плевен е стигнал до извода, че активната легитимация на ищеца да стори това е предпоставена от наличието на влязъл в сила административен акт за установяване на съответната нелоялна или заблуждаваща търговска практика.
Правилната правна квалификация на предявения иск за обезщетение е чл. 45 от ЗЗД вр. С чл. 68 м от ЗЗПотр, но това не променя крайния извод на РС – Плевен. Не следва да се събират доказателства и делото да се насрочва в открито съдебно заседание с оглед приетото от правна страна от въззивния съд.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакувания съдебен акт.
3
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от жалбоподателя за събиране на писмени доказателства
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5087 от 8.11.2023г по гр. дело № 3854/22 г по описа на РС – Плевен КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в седмичен срок от съобщението за изготвянето му
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4