Решение № 1566 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1566 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20231100511051 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14236/22.08.2023 г., постановено по гр. д. № 7032/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че И. Т. М. дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България КЧТ, ЕИК 204915054, сумата от 243,12 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 20.02.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до изплащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по гр. д. № 31092/2021 г. на СРС, 150 състав. С решението са били отхвърлени като неоснователни искът за главница по договора за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 250,09 лв., както и исковете за възнаградителна лихва по договора от 6,28 лв. за периода 15.07.2020 г. - 15.08.2020 г. и за лихва за забава по договора от 19,11 лв. за периода 15.08.2020 г. - 16.05.2021 г.

Срещу решението, в установителната част, е подадена въззивна жалба от И. М., в която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като към исковата си молба ищецът не е представил доказателства за заплащане на сумата по сключения с потребителя кредит по сметка на търговеца, от който е била закупена стоката и този пропуск не би могъл да бъде саниран във въззивното производство.

Твърди, че изготвената по делото счетоводна експертиза се основавала единствено на съставени от банката частни документи, които следвало да се преценяват от съда по реда на чл. 182 ГПК. Моли съда да отмени решението, в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Юробанк 1

България“ АД, ЕИК 000694749 (приобретател на търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България КЧТ, считано от 08.06.2023 г.) в който се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като районният съд правилно приел, че искът бил доказан по основание и размер в уважената част.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд, установени са релевантните за спора факти, и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка, в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото и подробно обсъдени от СРС доказателства.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България КЧТ по договор за потребителски кредит от 20.02.2020 г. за финансиране на закупена от ответника потребителска стока – смартфон от „Техннополис България“ ЕАД. В производството по делото е било прието за установено, че в изпълнение на посочения договор ищецът е превел на „Технополис България“ ЕАД сумата от 304,11 лв., включваща продажна цена за стоката от 279 лв. и застраховка от 25,11 лв., която следвало да бъде върната от потребителя на 12 броя равни месечни вноски от по 31,03 лв., при ГПР от 40,37 %. Към подаване на заявлението на 02.06.2021 г. непогасените задължения към банката по договора за кредит са били на стойност от 292,27 лв., включваща главница от 243,12 лв., лихва за забава върху главницата от 13 лв. и възнаградителна лихва от 36,15 лв.

За да уважи частично исковете районният съд е приел, че договорът за кредит, сключен с потребител, нарушавал изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което го правело недействителен, при което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал единствено непогасената част от главницата от 243,12 лв. Във връзка с извода на СРС за нищожност на договора за кредит, във въззивната жалба липсват оплаквания, а въззивна жалба от насрещната страна не е подадена, поради което не подлежи на преразглеждане. Спорен е само въпросът относно размера на подлежащата на връщане на осн. чл.23 от ЗПК главница, установен от заключението на ССчЕ.

2

По този въпрос и във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави следното:

В случая в заповедното и исковото производства ищецът е представил необходимите документи, подкрепящи твърденията му за възникване на процесните вземания – подписания между страните договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, справка за получените от банката плащания, които се признават, покана до кредитополучателя във връзка с преустановените плащания по кредита. От доказателствата по делото безспорно е доказано наличието на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията на ищеца по него.

Приетото по делото заключение на назначената счетоводна експертиза, което съдът намира за безпристрастно и компетентно изготвено, поради което го кредитира, е основано именно на тези документи, както и на извършена справка в счетоводството на ищеца. При това положение и при липса на данни за други извършени от ответника плащания, в случая обективно не е имало други документи, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, и да доведат до различен правен извод. За пълнота на изложението следва да се посочи и че заключението на ССчЕ не е било оспорено от ответника. Ето защо, въззивният съд приема за правилен и обоснован извода на СРС, че дължимата за връщане главница по процесния кредит възлиза на сумата от 243,12 лв. До тази сума предявеният установителен иск е основателен и правилно е бил уважен от СРС.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди на основание чл. 271, ал. 1, изр.

1, предл. 1 ГПК.

В отхвърлителната му част, по отношение на иска за главница по договора за кредит, за разликата над уважената част от 243,12 лв. до пълния предявен размер от 250,09 лв., както и исковете за възнаградителна лихва по договора от 6,28 лв. за периода 15.07.2020 г. - 15.08.2020 г. и за лихва за забава по договора от 19,11 лв. за периода 15.08.2020 г. - 16.05.2021 г., решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

По разноските:

При този изход на спора, на въззиваемия следва да се присъдят сторените разноски за заплатен депозит за особен представител на въззивника в размер от 200 лв.

(т. 6 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Съобразно разрешението по т. 7 от същото ТР особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата точка представляваната от особения представител страна не е освободена от заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и разноските на съответната страна. В случая, дължимата за въззивното производство държавна такса възлиза на сума в размер на сумата 25 лева, сторени са и разноски за съдебна поръчка в размер на 165,50 евро, които с оглед изхода на делото следва да бъдат понесени от ответника.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, съгласно който понастоящем валутата на Република България е евро, съдът е служебно задължен да присъди всички суми по настоящото решение в евро, като превалутирането се извършва служебно по реда на чл.162 ГПК и при приложение на принципите и правилата на ЗВЕРБ.

3

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14236/22.08.2023 г., постановено по гр. д. № 7032/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА И. Т. М., ЕГН ********** за заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в търговския и фирмен регистър под №542097902, с адрес на управление във Франция, Париж, бул. „Осман“ №1, сумата от 102,26 евро /200 лв./ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА И. Т. М., ЕГН ********** за заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски в производството по въззивно обжалване в размер на 178,28 евро.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4