Решение № 19580 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19580 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110100199 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Б. Н. Н. е предявил срещу „Фе..“ ЕООД установителен иск с правна квалификация чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска признаването за установено, че договор за потребителски кредит № ... от 06.07.2024 г. е недействителен поради противоречие със закона.

Б. Н. Н. е предявил срещу M.. p.l.c. установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска признаването за установено, че договор за гаранция (поръчителство) от 07.07.2024 г. е недействителен поради противоречие със закона и недействителност на договор за потребителски кредит № ... от 06.07.2024 г., сключен между Б. Н. и „Фе..“ ЕООД, задълженията по който обезпечава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фе..“ ЕООД е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ищеца да заплати сумата от 2322, 24 лв., представляваща неплатен остатък от главницата по договор за потребителски кредит № ... от 06.07.2024 г., ведно със законната лихва от 25.03.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него в качеството на кредитополучател и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ... от 06.07.2024 г., по който дружеството му е предоставило в заем сума в размер на 5000 лв. при лихвен процент от 23, 33 % и ГПР от 49, 66 %, като той следвало да върне сумата на 18 месечни вноски. Посочва, че условие за сключване на договора за кредит е било и сключването на договор за поръчителство с посочено от кредитодателя дружество – втория ответник M.. p.l.c., като двете дружества били свързани лица. Твърди, че по договора за поръчителство било предвидено възнаграждение за гаранта, което неправилно не било включено в годишния процент на разходите по договора за кредит, поради което не е било спазено изискването на л. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и това води до недействителност както на договора за кредит, така и на договора за поръчителство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фе..“ ЕООД, с който ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че M.. p.l.c. е самостоятелно юридическо лице и че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, като ищецът сам е избрал поръчителя. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не 1 следва да се включва в годишния процент на разходите, тъй като договорът за гаранция е незадължителна услуга.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от втория ответник M.. p.l.c.

В срока по чл. 131 е предявен насрещен иск от страна на ответника „Фе..“ ЕООД, с който се претендира незаплатен остатък от главница по процесния договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се навеждат възражения за недопустимост, тъй като искът касае лице, различно от ищеца. Това възражение е неоснователно. С молба от 27.05.2025 г. в изпълнение на дадени от съда указания „Фе..“ ЕООД е уточнило, че насрещният иск е предявен срещу Б. Н. Н.. Препис от тази уточнителна молба е връчен на ищеца на 06.06.2025 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит и на процесния договор за поръчителство, както и че същите са нищожни на посочените в исковата молба основания.

В тежест на ответниците е да докажат, че са спазени императивните законови изисквания при сключване на всеки от договорите.

По предявения насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 5000 лв., а за ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, както и размера на непогасения остатък и настъпване падежа на претендираните задължения.

При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за предоставяне на потребителски кредит № .../06.07.2024 г., сключен между ищеца като кредитополучател и ответника „Фе..“ ЕООД като кредитор, съгласно който дружеството е предоставило на ищеца кредит в размер на 5000 лв., като ищецът се е задължил да върне заема на 18 погасителни месечни вноски съгласно приложен погасителен план. От приложената на л. 63 разписка се установява, че сумата е била преведена на ищеца на 06.07.2024 г. В договора е посочено, че общият размер на сумата, която трябва да върне кредитополучателят, е 6750 лв., от които 5000 лв. са главницата и 1750 лв. за възнаградителна лихва в размер 23, 33 %. Съгласно чл. 4 годишният процент на разходите се равнява на 49, 66 %. В чл. 5 е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от M.. в полза на дружеството. В чл. 13 от общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фе..“ ЕООД е предвидено, че при непогасяване изцяло или отчасти на главницата, лихвата, разноските, разходите или таксите по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора или по общите условия, вземането на дружеството за възстановяване на целия кредит става изцяло предсрочно изискуемо, за което дружеството следва да уведоми кредитополучателя.

Приет е и договор за гаранция (поръчителство), сключен на 07.07.2024 г. между ищеца в качеството клиент и ответника M.. p.l.c. в качеството гарант, по силата на който посоченото дружество е предоставило гаранция, като се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от посочения по-горе договор за кредит.

Съгласно чл. 1.6. от договора за гаранция клиентът дължи такса за предоставяне на гаранцията в размер на общо 5300 лв., дължима на 18 месечни вноски в размерите, 2 условията и падежите съгласно приложен погасителен план, като падежите на месечните вноски по двата договора съвпадат изцяло.

От приложените по делото на л. 27 и сл. разписки се установява, че ищецът е превел по микросметка на ответника суми в общ размер от 2677, 76 лв. с посочено основание процесния договор за кредит, като последното плащане е било извършено на 04.11.2024 г.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. То е обективно, пълно и точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице е установило, че ищецът е извършил плащания към ответника в размер на общо 2677, 76 лв.

Посочило е, че при включване в годишния процент на разходите на главницата и възнаградителната лихва се получава размер на годишния процент на разходите от 40, 25 %, като вещото лице предполага, че разликата с посочения в договора размер от 49, 66 % се дължи на взета предвид различна дата на усвояване на кредита. А при включване в изчисленията и на таксата, предвидена в договора за гаранция от 5300 лв., се получава размер на годишния процент на разходите от 276, 09 %, като към датата на сключване на договора за кредит размерът на законната лихва е бил 13, 63 %.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

По делото е установено и не се спори между страните, че на ищеца е била предоставена сума в размер на 5000 лв. по процесния договор за кредит.

По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира следното. Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение от трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство по правило не се включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на годишния процент на разходите. Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.

4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното.

От текста на приложения договор за кредит не се установява потребителят да е имал алтернатива за обезпечаване на задълженията, като следва да се има предвид и че самото наличие на алтернативна възможност, само по себе си не води до извода, че на потребителя е предоставено право на избор относно способа за обезпечаване на кредита. Това е така, защото упражняването на алтернативната възможност не следва да е обусловено от неясни или прекомерно обременителни изисквания към потребителя. По делото не се установи 3 договорът за кредит и предоставената преддоговорна информация да съдържат посочване на общите изисквания на кредитора към предложеното му обезпечение, нито срока, в който кредиторът извършва оценка на обезпечението. В този смисъл при извършване на преценката относно вида на обезпечението, за потребителя не е ясно нито какъв поръчител следва да предостави, за да бъде одобрен от кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да получи одобрение на обезпечението и искането, съответно да му бъде отпуснат кредитът, ако избере този вариант. Липсата на информация по тези въпроси прави използването на тази опция прекомерно обременително за потребителя, доколкото предмет на сделката е дребно потребителско кредитиране с кратки срокове на отпускане и погасяване /т.нар. „бърз кредит“/, но при избор на такова обезпечение отпускането на кредита е поставено в зависимост от неизвестни условия и срокове за одобряване. В сравнение с това, другата предложена на потребителя опция – чрез предоставяне на гаранция от M.. p.l.c. – касае предварително одобрен от кредитора гарант, което елиминира изцяло оценката на обезпечението като предпоставка за отпускане на кредита.

Ето защо съдът приема, че потребителят не е имал алтернатива за избор на обезпечение като обезпечението чрез договор за гаранция, сключен с M.. p.l.c., се явява единственото приложимо такова. На следващо място от извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ и търговския регистър на