Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 16.04.2025, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1120/2024
Вид
Решение № 148
Подписан
16.04.2025
В сила
15.05.2025
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Карлово, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101120 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, предявен от П. С. А., ЕГН: **********, адрес: гр. К. ул. С.

№**, чрез адв. Р. Р., съдебен адрес: гр. П., пл Ж.п. №* против Г. И. Д., ЕГН:

**********, постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. Г. в. №* ет.* ап.*.

Ищцата твърди, че с ответника били във фактическо съпружеско съжителство от 2013 г. до 2022 г. От това съвместно съжителство се родило детето А. Г. Д., ЕГН: **********. През 2022 г . с ответника се разделили и оттогава не поддържали постоянен контакт. За детето А. се грижела само и единствено майката.

Твърди, че детето страда от Г. р. на р. /ГРР/, за което било диагностицирано в специализиран медицински център „Ю. - гр. П., с диагноза: F84.9 Р-то аутистичния спектър по DSM5. Детето не говорело, не можело да посещава детска градина и да общува с деца и възрастни. То било подложено на системно лечение в специализирани клиники в Б., но засега без резултат. Имало подходящо лечение в клиники в Европейския съюз, Т. и Обединеното кралство, специализирани за лечение на болни от аутизъм деца.

1

Необходимо било детето да получи специализирана медицинска помощ и лечение в чужбина.

Бащата Г. И. Д. не се интересувал от здравословното състояние на сина си, от неговото развитие, не проявявал интерес и загриженост по този проблем. Той не полагал никакви грижи за него, не плащал издръжка, не му купувал дрехи и играчки, не го посещавал. Напуснал гр. Карлово се преместил да живее в гр. София.

Ищцата твърди, че водила многократни разговори с ответника да разреши да изведе детето на лечение в чужбина, но без ясен отговор и резултат. Същият умишлено премълчавал даването на отговор и не издава необходимата нотариално заверена декларация за пътуването. Това фактическо положение продължавало повече от една година. Отправила и писмена покана, но без отговор.

Интересите на детето налагали пътуването и лечението във чужбина и то спешно, поради което за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да разреши роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетно дете А. Г. Д., ЕГН: ********** да пътува в чужбина придружавано от майката или от упълномощено от нея лице, без да е необходимо съгласието на бащата, до всички страни в Европейския съюз, както и до Република Т. и В., за срока на издадения му паспорт. Моли, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, съдът да допусне предварително изпълнение на съдебното решение. Претендира разноски.

Особеният представител на ответника – адв. Р. Г., намира иска за допустим. Заявява, че няма контакт с Г. Д. и моли съда да се произнесе съобразно доказателствата по делото, като се защитят в максимална степен интересите на детето.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетното дете А. Г. Д., ЕГН: **********, родено от съжителство им на съпружески начала.

Не е спорно по делото, че към датата на подаване на исковата молба грижите за детето се полагат от майката и двамата живеят заедно на адрес: гр.

2

К. ул. С. №**.

От представените медицински документи е видно, че малолетният А.

Г. Д. страда от Г. р. на р. /ГРР/, за което е диагностициран в специализиран медицински център „Ю. - гр. П., с диагноза: F84.9 Р-то аутистичния спектър по DSM5.

По делото не се спори, че към датата на завеждане на иска детето има издаден международен паспорт, което се потвърждава от ищцата в проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание.

От показанията на свидетеля А.Б.Р. се установява, че познава странните по делото и е близка приятелка на ищцата. Двамата имали дете от съвместното си съжителство – малолетният А., който страдал от аутизъм и здравето му било силно влошено. Бащата не живеел с тях от няколко години, а от сина си се бил дезинтересирал напълно. Не го бил виждал от поне пет месеца и не помагал в грижите за него. Детето спешно се нуждаело от лечение в чужбина, но ответникът отказвал да даде разрешение на майката да го изведе извън страната. Независимо от многократните й молби, включително и писмена такава, той заявявал, че няма да даде съгласие, ако с ответницата не заживеят отново заедно. Не приемал заболяването на А., казвал, че ще се оправи от само себе си.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.127а, ал.1 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, съдът разрешава спора между тях.

Тъй като родителите са разделени и отношенията им са влошени, съдът приема, че такова съгласие не може да бъде постигнато. Няма съмнение, че в интерес на детето е то да пътува извън Б. – от една страна, това е негово конституционно право и би довело до разширяване на неговите светоглед, кръгозор и култура и би допринесло за пълноценното му развитие, а от друга – здравословното му състояние налага лечение в чужбина. Същевременно, противопоставянето на ответника не е свързано с някакви конкретни рационални доводи, в посока, че исканите пътувания биха били в разрез с правата и интересите на сина му, а по-скоро произтичат от нагласите му към другия родител. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло, като с 3 настоящото решение бъде заместено съгласието на бащата за такива пътувания за срока на издадения му паспорт и до посочените в исковата молба държави.

Съгласно чл. 127а, ал.4 от СК: „Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение“. Искане в този смисъл е направено от ищеца и следва да се уважи.

По отношение на разноските:

Такива се претендират от ищцовата страна.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК: „При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им.

При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях“.

С оглед пълното уважаване на иска, разноските следва да останат в тежест на ответника – общо 1130.00 лева, от които 30.00 лева за платена държавна такса, 500.00 лева за възнаграждение на особен представител и 600.00 лева за адвокатски хонорар.

По делото съдът е назначил особен представител на разноски на ищеца, за което е внесен депозит в размер на 500.00 лева. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното възнаграждение в полза на адвокат Р. Г..

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал.2 от СК малолетното дете А. Г. Д., ЕГН: ********** да пътува извън пределите на Република Б. до страните от Европейския съюз, Република Т. и В., придружавано от майката П.

С. А., ЕГН: **********, адрес: гр. К. ул. С. №** или от упълномощено от нея лице, без да е необходимо съгласието на бащата Г. И. Д., ЕГН: **********, 4 постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. Г. в. №* ет.* ап.*, за срока на валидност на издадения му паспорт.

ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН: ********** да заплати на П. С. А., ЕГН:

********** в качеството й на майка и законен представител на малолетния А.

Г. Д., ЕГН: ********** сумата от общо 1130.00 лв. (хиляда сто и тридесет лева) – разноски по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал.4 СК предварително изпълнение на решението.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р. Г., разходен касов ордер за сумата от 500.00 лв. (петстотин лева) депозитни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

КБ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5