Определение № 2992 от 19.09.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2230/2025
- Вид
- Определение № 2992
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2992 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502230 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано по частна жалба на Г. К. С.,ЕГН-********** против определение № 8603/02.07.25г.,постановено по гр.д.№ 22236/24г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е върната насрещната искова молба вх.№ 10887/29.01.25г.по описа на ПдРС,депозирана от Г.
К. С. против А. Г. С. и е прекратено производството по делото в частта,с която е предявена насрещната искова претенция от Г. К. С. против А. Г. С. на осн.чл.130 от ГПК.
Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения и иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба-А. Г. С.,ЕГН-********** намира същата за недопустима,респ.неоснователна,без да излага съображения за становището си.Иска частната жалба да се остави без разглеждане,респ.без уважение.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от жалбоподателя и доказателствата по делото,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от А. Г. С. против Г. К. С. с правно основание чл.240,ал.1 от ГПК.
Ответникът по исковата молба- Г. К. С. е депозирал в срока по чл.211,ал.1 вр.чл.131,ал.1 от ГПК насрещна искова молба против А. Г. С.,с която претендира последната да бъде осъдена да му заплати сумата от 583,32лв.
1
В насрещната искова молба се излагат следните твърдения: А. С. е дъщеря на Г.
С.,същата е сключила договор за заем с Юробанк България АД и поискала от баща си да помогне с погасяването на кредита.Ищецът по насрещния иск превел неколкократно суми по банковата сметка,като последната била в размер на 583,32лв.,преведена на 02.12.24г.На 18.10.24г.С.а съставила декларация,с която декларирала,че извършените от нея преводи по банкови сметки на С. са с цел погасяване на заеми,получени от него и че няма финансови претенции към него.Поддържа се,че С. е предоставил исковата сума от 583,32лв без основание на дъщеря си и следва същата да му се върне.
Районният съд е намерил насрещната искова молба за нередовна поради противоречивите твърдения,изложени в нея относно основанието,респ.липсата на такова,за извършване на имуществено разместване и в тази връзка е оставил три пъти насрещната искова молба без движение за отстраняване на нередовностите с конкретни указания.
В първата си уточнителна молба ищецът по насрещния иск изрично заявява,че исковата сума не е преведена с дарствено намерение.Конкретизира,че сумата реално е преведена от съпругата му,но с негови средства.В платежното нареждане било посочено,че е вноска по кредит от Г. С..Посочва,че сумата е преведена,след като е поискана от ответницата по насрещния иск от С.,но поддържа,че е дадена без основание.Не се твърди наличието на каквото и да било друго основание,въз основа на което сумата е предоставена на С.а.
С втората уточнителна молба Г. С. отново посочва, че е предоставил исковата сума на дъщеря си,но не я е превел той,а чрез съпругата си Р. С.а.Отново заявява,че С. е предоставил сумата на дъщеря си без да има основание за това.Сочи,ме ответницата следва да докаже основанието,на което са предадени парите.
С третата уточнителна молба отново се твърди,че С. е предоставил исковата сума от 583,32лв.на дъщеря си А. С.а чрез нейната майка и негова съпруга,която погасила вноската от негово име и с негови средства.Твърди отново,че А. С.а е поискала сумата от С.,но я получила чрез майка
Р. С.а.Отрича се дарствено намерение от страна на С.,но не се посочва друго основание,на което да са получени средствата-било то заем,наем или друго основание.Изрично се поддържа само,че не е налице дарствено намерение,нито изпълнение на нравствен дълг,а неоснователно обогатяване.
След дадените на три пъти въможности на ищеца по насрещния иск да отстрани противоречието в насрещната искова молба,съдът е приел,че същата следва да бъде върната,а производството прекратено в тази му част,тъй като въпреки неколкократно даваните указания от съда и опитите на ищеца да отстрани нередовността с уточнителни молби,така и не е отстранил същата,като е продължил да поддържа едни и същи противоречиви твърдения.
Настоящата инстания намира изводите на районния съд за правилни и напълно ги споделя.
Действително ищецът по насрещния иск излага във всичките си уточнителни молби противоречиви твърдения.От една страна поддържа,че е поискана от него парична 2 сума,която той е предоставил,макар и чрез друго лице,т.е.налице е съвпадение на две насрещни волеизявления-поискана е парична сума,дадено е съгласие за получаването ,освен това сумата е и предадена.С други думи,възникнало е облигационно отношение между страните.
От друга страна обаче се отрича съществуването на това облигационно отношение с твърдението,че сумата е предоставена без основание.Не се посочва видът на правоотношението,възникнало между страните.Същевременно С. не навежда други твърдения,извън първоначално заявеното.Не се твърди грешка,отмяна на дарение,отпаднало основание,липса на знание или воля сумата да бъде преведена по сметката на С.а.
Ето защо правилно ПдРС е приел,че с уточнителните молби не се отстранява констатираното противоречие в твърденията,изложени в насрещната искова молба досежно основанието на претенцията,а само се преповтаря съдържанието на първоначалната насрещна искова молба,поради което е върнал същата и е прекратил производството по делото в тази му част.
Атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Мотивиран от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение
22236/24г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.
№
8603/02.07.25г.,постановено по гр.д.№
Определението е окончателно по арг.на чл.274,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3