Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 25.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
7431/2024
Подписан
25.06.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 39 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2340 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110207431 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*****“ ООД, ЕИК ********* представлявано от управителя – Х. А. Д. депозирана чрез Адвокатско дружество „***“ чрез процесуален представител адв. К. А. от АК - Хасково, редовно упълномощена, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с който на дружеството жалбоподател „*****“ ООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнено задължение към държавата.

В жалбата от „*****“ ООД, депозирана чрез адв. К. А. от Адвокатска колегия – Хасково са наведени подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, както и неправилно приложение на материалния закон, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Сочи се липса на възможност за издаване на електронен фиш за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Твърди се, че електронният фиш е издаден в противоречие с Общностното право (правото на ЕС), като е нарушен принципът на пропорционалност. С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените от дружеството разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, 1 дружеството жалбоподател „*****“ ООД, редовно призовано чрез адв. Й. Л. от АК – Хасково, редовно упълномощена, не се представлява. .

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призована се представлява от главен юрисконсулт С. Г. редовно упълномощена, която в пледоарията си излага съображения за законосъобразност на атакувания електронен фиш и моли за решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде потвърден. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.05.2023 г. в 07:58 часа, пътно превозно средство (ППС), представляващо товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № **********, с технически допустима максимална маса 26500, брой оси 3, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, се движило по път А-6, като при пътния участък на км. 60+705, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закон за пътищата /ЗП/, тъй като за ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението № FAEE7C4D73540EBCE053031F16ОACADE било установено с устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, като така било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството „*****“ ООД, ЕИК *********. Поради това на юридическото лице „*****“ ООД бил съставен процесният Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ на Национално 2 тол управление, писмо с изх. (за АПИ) № 11-00-7921/02.06.2025 г., с приложенията в него, деловодно заведено в СРС с вх. № 201717 на 10.06.2025 година.

От приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка) става ясна датата на връчване на процесния електронен фиш на дружеството-жалбоподател. Нарушението се установява от приложените на хартиен носител генерирани данни от електронната система с номер на нарушението FAEE7C4D73540EBCE053031F16ОACADE, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система. Видно е, че плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило от дружеството жалбоподател. Съдът кредитира писмените доказателства и приложените веществени доказателствени средства (снимките към докладите), като вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Видно от справките от АПИ, пътят, на който е заснето нарушението е бил в експлоатация и за него се дължи пътна такса. Установява се и качеството на санкционираното ЮЛ „*****“ ООД като собственик на процесното ППС.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници. Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН. Същата е подадена в срока съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (обратна разписка), електронният фиш е получен от управителя на санкционираното дружество на 22.03.2024 г., а жалбата е подадена на 29.03.2024 година. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на императивно вмененото си задължение за извършване на цялостна служебна проверка на издадения Електронен фиш № **********Ф, настоящият съдебен състав констатира допуснати нарушения на процесуалния закон от категорията на съществените, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административнонаказателно производство.

Настоящият съдебен състав установи, че е нарушен редът, по който е ангажирана административната отговорност на дружеството жалбоподател.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Според чл. 179, ал. 3б ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи, които са овластени за това, могат да налагат глоби, в размер над минимума по ал. 2 (от чл. 39 ЗАНН), за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено (изрично) в закон. В чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДвП (редакция в сила от 2019 г. и относима към датата на извършване на нарушението), е предвидено, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция, в размер определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба в сила към датата на процесното нарушение, обаче не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш и санкциониране на нарушението чрез тази диференцирана процедура. Едва в редакцията на текста след влизането му в сила на 13.02.2024 г. се предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Поради изложеното следва да се приеме, че обжалваният електронен фиш е съставен от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София при липса на законова възможност за това. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. За да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл.

189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на 4 административнонаказателната отговорност на дадено лице. Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП, тъй като с тези норми изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. В горния смисъл е и практиката на АССГ - Решение № 5561 от 17.05.2024 г., постановено по КНАХД № 2845/2024 г.; Решение № 5147 от 15.05.2024 г., постановено по КНАХД № 2789/2024 г.; Решение № 3055 от 09.05.2024 г., постановено по КНАХД № 1763/2024 г.; Решение № 5113 от 14.02.2024 г., постановено по КНАХД № 1166/2024 година.