Решение № 13 от 12.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Бургас, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100601255 по описа за 2022 година Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по жалба на частната тъжителка М. С. В., депозирана чрез повереника адв. Станко Кралев, против Присъда № 2, постановена на 21.03.2022 г. по НЧХД № 21/2021 г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

С обжалваната присъда съдът е признал подсъдимите Е. С. и В. Т. за невинни в това на 21.07.2020 г. в гр. Бургас, в съучастие като извършители, чрез възражение вх. № 32 – 210950 до Директора на ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ – гр. София, да са приписали извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК на М. С. В. – *********, чрез написаното „след минутка митничарката ми каза, тоест поиска ми да си платя, за да мина границата“, както и че са разгласили позорни обстоятелства чрез думите „След това ме подложи на психически тормоз. Вкара ме в тоалетната, пребърка ми джобовете, за да ми вземе пара. Търсеше пари“, поради което на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им частно обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. първо, вр. ал.

1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и е отхвърлил като неоснователен предявения срещу тях граждански иск за обезщетение в размер на 10 000 лева за нанесени от престъплението неимуществени вреди, със законната лихва. С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК районният 1 съд е възложил на частната тъжителка направените от подсъдимите разноски по делото, както и сумата 400 лева по сметка на Районен съд – Малко Търново, представляваща държавна такса върху отхвърления граждански иск.

Според въззивната жалба присъдата е неправилна, необоснована от ангажираните по делото доказателства и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Иска се въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като отмени присъдата и постанови нова, с която да осъди подсъдимите по предявеното им обвинение с всички законни последици от това.

В съдебно заседание въззивницата М. С. В. и повереникът й – адв.

Кралев поддържат въззивната жалба на изложените в нея основания. В допълнение повереникът изтъква, че в атакувания съдебен акт липсват мотиви и подробно обсъждане по отношение на втората инкриминирана с тъжбата фраза. Жалбоподателката от своя страна счита, че единствената цел на подсъдимите е била да си отмъстят заради осуетяване на деянието им, което се изразявало в контрабанда.

Въззиваемите Е. С. и В. Т. се явяват лично и със служебно назначения защитник-адвокат в съдебно заседание. Защитникът счита, че присъдата на РС – Малко Търново е обективна и мотивирана, поради което липсват основания за отмяната й.

Подсъдимите не се признават за виновни, като отбелязват, че са се почувствали неудобно и неловко заради това, което се е случило в хода на митническата проверка, поради което са и депозирали процесното оплакване пред началника на митницата.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество, се преценява като неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда, Районен съд – Малко Търново е извършил пълен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция:

Частната тъжителка М. С. В. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.

1, б. „а“ от НК, заемаща длъжността ***************. Като такава има задължения за осъществяване на митнически надзор и контрол /проверка/ на превозни средства, стоки, лица и документи при влизане и излизане от РБългария.

На 15.07.2020 г. В. изпълнявала служебните си задължения на смяна съгласно планов график заедно с колегите си – инспекторите С.А.В. и Ф.Д.К..

2

Около 16,00 часа на трасе „Вход“ пристигнал лек автомобил „Дачия“ с рег. № CT11DUA, управляван от подсъдимия Е. С., **** гражданин. В автомобила пътувала и съпругата му – подсъдимата В. Т., ***** гражданка. В. ги запитала дали имат нещо за деклариране пред митническите органи.

Подсъдимите отговорили отрицателно, след което митническите служители В., К. и В. пристъпили към проверка на автомобила и пътниците. В хода на проверката в купето и в багажното отделение на автомобила митническите служители открили недекларирана стока в търговско количество – 42 бр. опаковки боя за коса, различни видове, в потребителски опаковки от 90 мл.;

31 бр. опаковки боя за коса, различни видове, в потребителски опаковки от 60 мл.; 105 бр. опаковки от 120 мл. ароматизатори за въздух с надпис „Eyfel”.

Проверката била обективирана в Протокол за извършена митническа проверка № М 2798/15.07.2020 г. За констатираното нарушение по чл. 233, ал.

1 от ЗМ инспектор В. съставил на Е. С. АУАН № 817/15.07.2020 г., който подсъдимият подписал без възражения. На основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ, вр. чл. 41 от ЗАНН стоката, предмет на нарушението, била задържана с разписка за задържане № 0170112/15.07.2020 г. Със същата разписка била задържана иззета от подсъдимите сума в размер 300 евро, която да послужи за обезпечаване на вземания по АУАН. В хода на образуваното с АУАН административно-наказателно производство от подсъдимия С. било снето писмено обяснение, в което същият записал, че е заплатил 300 евро на Митницата Малко Търново – глоба за конфискация на продуктите /иззетите стоки/, с което не бил съгласен.

На 21.07.2020 г. в ТД „Южна морска“ – Бургас по административнонаказателната преписка постъпило възражение, заведено с вх. № 32 – 210950, подписано от подсъдимите по делото, представлявани от адвокат Е.А. – М. в Адвокатска колегия Констанца, със следния текст: „На 15.07.2020 г. се върнах от малка ваканция в Турция. Пристигнахме на митница Малко Търново. След проверка на паспортите, аз и моето семейство съпругът ми бяхме поканени на митническа проверка – „багаж Контрол“. Бяхме посрещнати от една митничарка, която ни каза „Багаж контрол!“. Когато отворих вратите на колата на багажника, тя ми каза да сложа всички вещи от багажа на една маса, която посочи. Масата беше отвън, до една врата. До входа на митницата /Моля, проверете камерите, които ще докажат казаното от мен. Уверявам Ви.

Моля./. След минута митничарката ми каза, тоест поиска ми да си платя, за да мина границата. Когато отказах да й дам пари, митничарката си промени отношението, стана доста груба и каза, че ще ми вземе /конфискува/ всичко.

Точно това и направи. След това ме подложи на психически тормоз. Вкара ме в тоалетната, пребърка ми джобовете, за да ми вземе пара. Търсеше пари.

Моля, проверете камерите, до тоалетните. Записът ще докаже, че казвам ИСТИНАТА. Декларирам, че въпросната митничарка ми конфискува стоки, които бяха за лична употреба /козметика/. Желая да се анулира наказателно постановление № 0170112 /М 27989/ от дата 15.07.2020 г. час: 16:00. Желая да ми бъдат върнати собствените вещи. Мога да Ви представя касови бележки за 3 закупуване на въпросната стока /козметични продукти/ от Турция. Козметика и ароматизатори за стая. Моля да получа наказателната кореспонденция на адрес: ***********. Прилагам копие на същите документи: 1. Две копия на паспортите ни и касовите бележки 2. Пълномощното на адвоката ни 3. Копие на акта, в който съм подписала, че не разбирам какво подписвам. С уважение:

С. Е. и Т. В.“. Така написаното е било регистрирано в ТД „Южна морска“ – Бургас като възражение срещу съставения на С. АУАН 817/15.07.2020 г. По възражението тъжителката М. В. е депозирала писмени пояснения рег. № 32222663/ 31.07.2020г., в които отхвърля твърденията на подсъдимите.

Възражението и писмените пояснения били изпратени по компетентност на Д.С. – Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване „Южна морска“ с копие до В.Н. – Началник на сектор „Административно-наказателни дейности и разследващи органи“.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е разпитан св.

Х.С.И. – Началник на МП „Малко Търново“, който е посочил, че по изнесените от подсъдимите във възражението от 21.07.2020 г. твърдения била извършена проверка, като след поисканото й обяснение В. видимо се разтреперила. В следващите два-три месеца била видимо тревожна, не била отдадена на работата си, търсила помощ от психолог. Свидетелят поддържа, че „жалбата“ срещу нея, подадена от двамата подсъдими, била качена в служебната система, като лицата с достъп до системата можели да я видят.

Срещу подсъдимия С. било издадено Наказателно постановление № 848/25.08.2020 г. на Зам. Директора на ТД „Южна морска“ – Бургас, с което му е наложена глоба в размер на 380,51 лева за нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ и са отнети описаните стоки на основание чл. 233, ал. 6, вр. ал. 1 от ЗМ.

Срещу издаденото наказателно постановление Е. С. подал жалба, по повод на която в Районен съд – Малко Търново е водено АНД № 64/ 2020 г., приключило с Решение № 260003/30.10.2020 г., с което наказателното постановление било потвърдено. Решението на първата инстанция не е било обжалвано. Разликата над наложената с влязлото в сила наказателно постановление глоба до размера на иззетата за обезпечаването й сума от 300 евро била възстановена на подс. С. – като задържана без основание.

От представената по делото схема на административната сграда на ГКПП „Малко Търново“ се вижда, че вътре в сградата има изградени санитарни помещения, тоалетни.

По делото е изготвена видео-техническа експертиза на приобщения електронен носител със запис от 15.07.2020 г. от камера на ГКПП „Малко Търново“, чието съдържание е извлечено от вещото лице на кадри във фотоалбум. Текстово е снето и съдържанието на глас и реч от записа, но само на български език, без речта на чужд език. Записът отразява началото на митническата проверка от пристигането на подсъдимите, запитването им дали имат нещо за деклариране, проверка на багажа на подсъдимите на масата до входа на митническия пункт, указване коя част от него се задържа, изискване 4 на паспорта на подсъдимата и талона на автомобила. От заключението на експертизата се установява, че разговорът с подсъдимите е воден от митнически служител от женски пол. Сред тримата проверяващи митнически служители това е тъжителката В..

Горната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства – показанията на свидетеля Х.С.И. – Началник на МП „Малко Търново“, обясненията на подсъдимите Е.

С. и В. Т., писмените доказателства и заключението на видео-техническата експертиза.

Районният съд е преценил, че представеният по делото като веществено доказателство цифров носител-СД с видео и аудиозапис от камера, обективиращ митническата проверка, съдържа само малка част от фактологията по проверката на лекия автомобил, с който са пътували подсъдимите, както и началната част от водените между тях и проверяващите разговори. Поради тази доказателствена недостатъчност относно релевантните към инкриминираните изрази факти, РС е изискал по искане на подсъдимите записите в тяхната цялост, като носител на пълната информация, но същите не са били предоставени, поради което и е останало недоказано обстоятелството дали в действителност тъжителката е реализирала или не поведението по процесното писмено оплакване на подсъдимите.

На базата на извършения анализ на събраните и приложени доказателства, контролираният съд е достигнал до верен извод за недоказаност от обективна и субективна страна на деянието, за което подсъдимите са предадени на съд, като въззивната инстанция няма различна правна оценка. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че съставът на престъплението клевета не е осъществен и в двете му форми. Действията на подсъдимите няма как да имат за цел да разгласят позорно обстоятелство или да припишат престъпление на тъжителката, тъй като са извършени чрез подаване на писмено възражение в образуваното с АУАН административнонаказателно производство, за което най-общо са притежавали процесуална възможност. Не може да се приеме, че депозираното писмено възражение би могло да бъде форма на „разгласяване“ на позорно обстоятелство или че е налице и приписване на престъпление, тъй като в конкретния случай подсъдимите са изразили негативна оценка за работата на тъжителката в контекста на извършената митническа проверка, във връзка с която на подс.