Решение № 1694 от 13.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1694 гр. Пловдив, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330113907 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. Р., ЕГН: ********** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, чрез пълномощник, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 674,50 лева (равняващи се на 344,87 евро) – недължимо платена при начална липса на основание за периода 06.07.2021 г. – 03.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат съображения, че за периода 06.07.2021 г. – 03.11.2021 г. ищецът платил на ответното дружество сумата от общо 674,50 лева (равняващи се на 344,87 евро), чрез системата на Изи пей. Ищецът сочи конкретни дати на извършените плащания, а именно: на дата 06.07.2021 г. – 104,50 лв., на дата 10.09.2021 г. – 490 лв., на дата 03.11.2021 г. – 80 лв. Твърди, че сумата била претендирана от ответното дружество като вноска по кредит, какъвто не съществувал. Поддържа, че липсвало валидно основание за заплащане на сумата, поради което обосновава правен интерес от предявяване на иска. Предвид изложените твърдения, предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД. Изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищецът не сочи доказателства.

Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ищцата следва да установи факта на плащане на процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, и да докаже, че процесната сума е заплатена на валидно правно основание.

Видно от приобщените по делото три броя разписки /л.41-43/, неоспорени от ответника, на 06.07.2011 год. ищцата е превела на ответното дружество сумата от 104.50 лева, на 10.09.2021 год. – сумата от 490 лева и на 03.11.2021 год. сумата от 80 лева. Или общо, за перида 06.07.2021 год – 03.11.2021 год. ищцата е заплатила на Фератум България ЕООД, чрез Изи пей, сумата от общо 674.50 лева. Предвид така установеното съдът намира, че ищцата проведе успешно доказване като установи факта на плащане на процесната сума в процесния период. От своя страна дружеството ответник не установи валидно основание за получаване на преведената сума. Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна, поради което следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и следващата се законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2025 год.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК. Р. е сторила разноски в размер на 45.50 лева – платена държавна такса и такса за изготвяне на преписи. В производството й е оказана безплатна правна помощ от адв. К. на основание чл. 32 от ЗАдв. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. К., съдът счита следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско 2 възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе съображения и като взе съобрази материалния интерес, фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно заседание, не са събирани гласни доказателства, не се изслушвани свидетели, съдът счита, че в полза на адв. К. се дължи възнаграждение в размер от 160 евро.

На основание влезлия в сила Закон за въвеждане на еврото в Република България всички присъдените суми в лева следва да бъдат превалутирани в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА , на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: **********, сумата от 344.87 евро – платена от ищцата на ответното дружество при начална липса на основание в периода 06.07.2021 год. – 03.11.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2025 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: **********, сумата от 23.26 евро - разноски, сторени в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. К. К. със съдебен адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“ № **, ет. *, офис *, в качеството й на пълномощник на Д. Г. Р., ЕГН:

**********, сума в размер на 160 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

4