Решение № 19863 от 04.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24136/2025
- Вид
- Решение № 19863
- Подписан
- 04.11.2025
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 68647 от 28.04.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 75335 от 12.05.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Определение № 32241 от 31.07.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 191044 от 18.12.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 112776 от 18.09.2026 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.16 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 73 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 19863 гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110124136 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД против Г. Т. Г. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№52227/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***********. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата, в качеството си на наемател на гореописания недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да 1 заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 2 448,81 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 373,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.08.2024 г., сумата от 40,95 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 21.08.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 290869 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 52227/2024 г. по 2 описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникътнастоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 2 448,81 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 373,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.08.2024 г., сумата от 40,95 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 21.08.2024 г.
С разпореждане от 15.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 52227/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том I, рег.№ 2909, дело № 80/2011 г. е, че собственици на процесния недвижим имот са две трети за спора лица – В.Х. и Х.Х..
Видно от приложения по делото договор за наем на недвижим имот от 20.01.2022 г. е, че ответницата е наела процесния имот за срок от две години, считано от датата на сключването му.
От приложеното по делото заявление-декларация от 20.01.2022 г. се установява, че ответницата е изразила желание за промяна в партидата на имота на нейно име. Към заявлението е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег. № 594/20.01.2022 г. по описа на М.Е., нотариус с район на действие СРС, от която се установява, че собствениците на имота са дали своето съгласие ответницата да бъде вписана като купувач на топлинна енергия през периода от 18.01.2022 г. до 18.01.2024 г.
По делото е приложен протокол от проведено на 16.06.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД, както и договор от 07.08.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.
По делото е приложена индивидуална справка за отопление и топла вода за 3 периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или 4 облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.
В конкретния случай ищцовото дружество твърди, че ответникът е наемател на процесния топлоснабден имот през исковия период по силата на сключен договор за наем. За установяване на това обстоятелство ищецът е представил договор за наем от 20.01.2022 г.
Предвид гореизложеното и посочената нормативна уредба, се обуславя извод, че ответницата, в качеството й на наемател на процесния недвижим имот, е била клиент на ищцовото дружество през процесния исков период. Следва да се отбележи още, че с приетото Тълкувателно решение по т.д. № 7/2017 г. на ОСГК на ВКС е възприето, че договорното правоотношение може да възникне и с лице, което ползва имота на облигационно основание, ако са спазени предпоставките за това. В конкретния случай по делото е представен договор за наем, заявление за откриване на партида на името на ответника, както и съгласие от страна на собствениците на имота за това.
С оглед предходното, по силата на възникналото правоотношение през исковия период ответницата е била клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0b2765a-8626-405b-a53d-5671f5d77f12