Решение № 130 от 08.10.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Кубрат, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100271 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание в разпоредбите на чл.

422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415 ГПК.

Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощник адв. Х. М. от САК, твърди, че ответникът Ю. А. Ш. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги по силата на сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер 505826890 със системен партиден номер М6728739.

Към цитирания договор са били сключени и съответните приложения, с които са уговорени услуги с тарифен план без ДДС, както следва: мобилна услуга за предпочетен номер 359887180387 – 19.99 лв., мобилна услуга за предпочетен номер 359897393712 – 19.99 лв. и устройство Motorola E20 Graphite – с договор от 15.12.2021 г. на изплащане с пърноначална вноска в размер на 8.98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер съгласно погасителния план.

За периода от 03.12.2021 г. до 02.05.2022 г. ищецът е изпълнил задълженията си, но ответникът не заплатил възникналите си задължения в сроковете, уговорени в договора и в ОУ на „А1 България“ ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и 1 устройство на изплащане за посочения период. Поради това Договор № 505826890 със системен партиден номер М6728739 е бил прекратен от оператора поради неплащане продължило повече от 124 дни и са били начислени неустойки в общ размер на 299.39 лв. Предвид предсрочното прекратяване на договорите за продажба ищцовото дружество е издало фактура № 449960940 от 06.06.2022 г., в която са начислени и оставащите месечни вноски за посоченото устройство на изплащане. Общото задължение в размер на 769.48 лева не било заплатено.

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение па парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Ю. А. Ш. е образувано ч. гр. д № 139/2024 г. по описа на PC – Кубрат и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 86/27.02.2024 г. за сумата: 769.48 лева – неплатени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6728739, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 505826890, за периода 05.01.2022 г. до 21.06.2022 г., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и начислени неустойки, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 09.10.2023 г. до окончателното плащане; 103.44 лева – мораторна лихва върху посоченото вземане, изчислена от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението; 25.00 лева – платена държавна такса по сметка на съда; 480.00 лева – адвокатско възнаграждение. Издадената по цитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на съда ищецът в настоящото производство, в срока по чл. 415 ГПК, претендира съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ю. А.

Ш., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: ***, че съществува изискуемо вземане на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 769.48 лева – неплатени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6728739, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 505826890, за периода 05.01.2022 г. до 21.06.2022 г., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и начислени неустойки, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 09.10.2023 г. до окончателното плащане; 103.44 лева – мораторна лихва върху посоченото вземане, изчислена от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, като претендират и сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът Ю. А. Ш., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: ***, чрез особен представител адв. М. Д. от АК – Разград, депозира становище, че така предявените искове са допустими. По исковете за незаплатени мобилни услуги и абонаментни такси и за дължими лизингови вноски, с оглед представените по делото доказателства и поради това, че не разполага с 2 документи, удостоверяващи извършено плащане от страна на ответника, заявява, че исковете са основателни. Оспорва иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги като посочва, че по същество предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги представлява разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което според процесуалния представител не може да настъпи автоматично, а следва абонатът да бъде уведомен. Доколкото към исковата молба и в заповедното производство не са представени доказателства длъжникът да е бил уведомяван за едностранното прекратяване на договорите, то процесните договори за мобилни услуги не са предсрочно прекратени преди изтичане на 24 месечния срок, при което за потребителя не е възникнало задължение да плаща неустойка. Поради това счита, че тази претенция следва да се отхвърли.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

Между „А1 България“ ЕАД и Ю. А. Ш. е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер 505826890 със системен партиден номер М6728739.

Към горепосочения договор са били сключени съответните Приложения № 1, с които са били уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва: Мобилна услуга One Unlimited Special 18 с предпочетен номер 359887180387 с тарифен план 19.99 лв. и Мобилна услуга One Unlimited Special 18 с предпочетен номер 359897393712 с тарифен план 19.99 лв.

С договор за продажба на изплащане от 15.12.2021 г. абонатът закупил и устройство на изплащане Motorola Е 2 0 Graphite с първоначална вноска в размер на 8.98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер съгласно погасителен план. На същата дата ответникът е получил устройството Motorola Е20 Graphite, за което е съставен приемопредавателен протокол (л.14 от делото).

При сключването на договорите, ответникът се е подписал, че е запознат с общите условия на ищцовото дружество мобилен оператор.

За периода от 03.12.2021 г. – 02.05.2022 г. дружеството е доставило уговорените електронни съобщителни услуги. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България“ ЕАД и е допуснал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка договор № 505826890 със системен партиден номер М6728739 е бил прекратен от оператора поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и са начислени неустойки в общ размер на 299.39 лв. Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане операторът е издал фактура № 449960940 от 06.06.2022 г. в която са били начислени оставащите месечни вноски за предоставеното устройство. Така за периода от 05.01.2022 г. до 3

21.06.2022 г. ответникът следвало да заплати на ищцовото дружество сумата 769.48 лв., от които 263.55 лв. неплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги, 206.54 лв. - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и 299.39 лв. – общ размер неустойки.

Със заявление от 09.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55832/2023 г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РС – Кубрат, ищецът е поискал и по ч. гр. д.

№ 139/2024 г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 86/27.02.2024 г. за сумата: 769.48 лева – неплатени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6728739, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 505826890, за периода 05.01.2022 г. до 21.06.2022 г., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и начислени неустойки, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 09.10.2023 г. до окончателното плащане; 103.44 лева – мораторна лихва върху посоченото вземане, изчислена от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението; 25.00 лева – платена държавна такса по сметка на съда; 480.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Така приложените по делото договори, приложения и фактури не са оспорени от ответната страна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявените установителни искове са допустими, тъй като чл. 415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заявителят да предяви иск за установяване на вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение.

Между страните по делото са сключени процесните договори, поради което са нА.це вА.дни облигационни отношения, договорите са подписани от страна на потребителя и неоспорени от ответника.

В договорите е посочена цената, която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите, не по-късно от 15-дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването й, не освобождава от задължението за плащане.

Предявеният иск з а установяване на задължението за заплащане на сумата 263.55 лв. е основателен и доказан. Между страните по делото са сключени два договора, по силата на които ищецът е предоставил на ответника услуги, които последният е следвало да заплати. По делото бе установен обема на фактурираните услуги. Не бе установено плащане на същите от ответника. Ето защо и към настоящия момент в негова тежест съществува задължение за заплащане на потребените услуги в размер на 4

263.55 лв.

Предявеният иск за сумата 206.54 лв. е основателен и доказан. По делото е установено сключването на договор за продажба на изплащане, доказано е предаването на вещта, но не са представени доказателства за заплащане на дължимите по договора суми.

Основателен и доказан е и искът за заплащане на неустойк и. По делото е установена забава на ответника, продължила повече от 124 дни, поради което договорът следва да се счита прекратен поради виновното поведение на абоната на осн. чл.54.12 от Общите условия. Начинът, по който е формирана неустойката – в размер на три стандартни месечни такси, не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което уговарянето на тази неустойка не може да се приеме за неравноправна клауза по смисъла на чл. 129 от Закона за защита на потребителите. Това е така, защото устройството, както и съответните отстъпки се дават за това, че потребителят ще бъде абонат продължително време и съответно с плащането на потребените услуги за този продължителен период ще се компенсират предоставените отстъпки и устройство. Всяко едностранно прекратяване на договор при неизпълнение на някоя от страните следва да се квалифицира като разваляне на договора по смисъла на ЗЗД.

Страните са свободни да уговорят условията, при които един договор може да бъде развален, но в случая не е предвидено автоматично прекратяване на договора. Касае се за договорно неизпълнение и при настъпване на уговорените предпоставки, за кредитора се поражда право да развА. договора, което се упражнява извънсъдебно, с едностранно заявление, което за да породи правни последици трябва да достигне до другата страна. В случая данни за такова уведомление преди завеждане на иска не се представят. След като е налице писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за прекратяването му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Съобразно практиката на ВКС на РБ, при нА.чие на останА.те предпоставки по чл. 87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. В настоящият случай ищецът е претендирал заплащане на дължимите суми поради предсрочно прекратяване на договора, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.10.2023 г., от когато се счита, че е предявена исковата молба.

Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0b1c1a6-85c7-4031-baec-ffa3c37a8d78