Протокол № 5029 от 26.09.2024, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 5029 гр. Варна, 25.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110105975 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ищецът „В. и. К - В.” ООД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт П.

В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът С. М. Х., редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК (СЪДЪТ докладва писмо от Община Белослав, с което се връща призовката до ответника в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че лицето не е открито на адреса, като дъщерята на С. е заявила, че майка й е в чужбина и няма да се върне до датата на съдебното заседание. Съседи също потвърдили, че лицето живее и работи в чужбина, а дъщерята на ответницата е заявила също, че последната е започнала да погасява задълженията си към ищцовото дружество), не се явява, не се представлява.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ю. К. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че от процесуална гледна точка, предвид редовното призоваване на страните, не са налице пречки по даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЛАГА към материалите по делото писмо изх.№ 544/03.09.2024 г. от Община Белослав, ведно с приложената към него призовка до ответната страна в цялост.

СЪДЪТ, на основание чл. 146 от ГПК, пристъпва към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 8712/06.08.2024 г.:

Предявените по делото специални положителни установителни искове с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са заявени от „В. и. К - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***, представлявано от инж. В. Б. Р. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт П. В. против ответницата С. М. Х., ЕГН **********, с адрес:

***, са заявени в рамките на преклузивния срок , след дадени указания до заявителя по 1 предходно воденото заповедно производство - ч.гр.д.№ 13335/2023 г.по описа на РС Варна, 42-ри състав затова че може да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на паричните вземания за които е била издадена в полза на *** ООД Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Видно от материалите по заповедното дело заповедният съд със Заповед № 6284 от 17.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 13335 по описа на съда за 2023 г., 42 състав е разпоредил длъжникът С. М. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „В. и. К - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***, представлявано от инж. В. Б. Р. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт С. С., сумата от 215,23 лв. (двеста и петнадесет лева и двадесет и три стотинки),представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК- услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 05.05.2022 г. до 04.10.2023 г., за обект -имот, находящ се в ***; сумата о т 20,56 лв. (двадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.07.2022 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.

В самата заповед заповедният съд е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за фактурирани ВиК -услуги по партида с абонатен номер ***, за които има издадени фактури за периода от 07.06.2022 г. до 06.10.2023 г., за обект - имот, находящ се в ***.Посочено е още , че присъдената сума може да бъде:

-внесена по следната банкова сметка на заявителя/кредитора: „***" АД, IBAN ***, BIC ***;

-платена по следния начин: в брой на касите на „***" ООД, посочени на www.vikvarna.com, на „Фастпей" или „Изипей", или чрез електронните системи за разплащане ePay.bg или transcard.

С оглед изложеното,а и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищцовото дружество е сезирало РС Варна със специалния си положителен установителен иск с цел установяване със СПН на съществуването на паричните вземания за които е била издадена заповедта по чл.410 ГПК, респективно и влизане в сила на посочената заповед.

Предмета на установителната защита е идентичен с този по заповедта- 215,23 лв. главница, 20,56 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва за забава, считано от сезирането на заповедния съд .

Претендира се и плащане на разноските по заповедното дело /посочени и по-горе / и на разноските сторени в настоящия исков процес.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства:

Ищцовото дружество „***" ООД, представлявано от юрисконсулт П. В. в депозирана искова молба с рег. вх. № 39 811/17.05.2024 г. пред ВРС Варна е навело фактически твърдения затова, че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /обн.ДВ, бр.18/2015г. с последни изменения/ предоставяло В и К услуги на отв. С. М. Х., ЕГН **********, за имот на адрес: ***, която ги получавала и ползвала на същия адрес вн качеството си на потребител и собственик на водоснабден недвижим имот в сграда - етажна собственост . Ползваните В и К услуги на този адрес , релевира ищцовата страна се отчитали по партида с абонатен номер *** , чийто титуляр бил ответника.

Съгласно чл.5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото дружество потребителите били длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът по заповедното 2 производство и ответник по настоящото исково - не сторил.

Съгласно чл.33, ал.2 от същите ОУ потребителят на В и К услуги бил длъжен да заплаща фактурираните суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането като след изтичане на този срок изпадал в забава.

По повод задълженията на потребителя за ползвани, но неплатени ВиК услуги ищцовото дружество е навело в исковата си молба твърденията, че на 16.10.2023 г. депозирало до РС Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , като по това заявление било образувано частно гражданско дело № 13335/2023 г. по описа на РС Варна, XLII -ри състав. На 17.10.2023 г. заповедният съд издал по цитираното частно гражданско дело Заповед № 6284 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Х. да заплати на кредитора /ищеца в исковото производство / сумата от 215.23 лв. представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 05.05.2022 г. до 04.10.2023 г., сумата от 20.56 лв. представляваща обезщетение за забава върху тази главница за периода от 07.07.2022 г. до 11.10.2023 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -16.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането , както и сторените по делото съдебно - деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

Ищцовото дружество сочи, че на 17-ти април 2024 г. било уведомено, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Процесните суми за главници и обезщетение за забава, предмет на установяване в настоящия процес по всяка една от отделните фактури ищцовата страна изброява в исковата си молба на страница втора в табличен вид, в който са вписани общо 17 фактури от дата 07.06.2022 г. до 06.10.2023 г., всички на стойност общо 215.23 лв. - главници и 20.56 лихви.

Твърди се още, че претендираната сума за главница представлява цена на реално доставени и отчетени ВиК услуги за имот в *** чрез електронен карнет /таблет/ при което положение намирало правилото на чл. 23 , ал.4 ,изречение последно от ОУ. Към момента на подаване на исковата молба твърди още ***, че ответницата не е оспорила чрез възражение по реда на чл.40 , ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество В и К услуги. Предвид изложеното и на стр.2 -ра от исковата си молба ищцовата страна е отправила искането си да бъдат установени със СПН паричните вземания, за които заповедният съд е издал в полза на ищцовата страна заповедта по чл.410 ГПК.

Ищцовата страна желае уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски в заповедното и в исковото производство.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства - да бъдат приобщени като писмени доказателства представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи , описани в исковата молба; да бъде приобщено като писмено доказателство заповедното частно гражданско дело, инициирало исковия процес, както и да бъде допусната съдебно счетоводна експертиза вещото лице по която да даде отговори на поставените общо 4 въпроса вписани на стр.2-ра и 3-та от исковата молба / лист3 -ти и 4-ти от делото /.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова молба, въпреки че преписа от искова молба е получен от дъщеря на ответницата.

По предявените специални положителни установителени искове, съдът разпределя тежестта на доказване между страните както следва:

Съгласно общото правило на чл.154 ГПК всяка една страна в гражданския процес следва да установи и докаже твърденията си въз основа на които черпи за себе си положителни права.

Съдът указва на ищцовата страна, че следва да установи твърденията си въз основа на които основава активната си процесуално правна и материално правна легитимация а именно :Че е било образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на 3

PC Варна, по което дело в полза на заявителя била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, че заповедта се счита връчена при условията на чл.47, ал. 5 ГПК, както и че ищцовата страна е предявила положителния установителен иск в рамките на преклузивния срок.

В тежест на ищцовата страна е да установи и докаже, че между ищцовото дружество и ответника за исковия период от време е съществувала валидна облигационна връзка с предмет доставка на В и К услуги извършвани от ВиК оператора на адреса посочен в петитума на искова молба. В тежест на „***“ ООД е да установи и докаже, че като В и К оператор, при действието на ЗРВКУ и ОУ на дружеството е изпълнило пълно и точно задълженията си към насрещната страна - потребителя и ответник по иска, като е доставяло ВИК услуги в обема за който са първични счетоводни документи и справката за недобора.

Ищцовото дружество следва да докаже че ВиК услугите са били реално доставени и потребени от потребителя в количество и цена вписани във фактурата, но незаплатени от ответника. Освен гореизложеното ищцовата страна следва да докаже, че средството чрез което са били измервани и отчитани В и К услугите за исковия период е било годно да отчита потребените услуги и изправно, както и да установи и да докаже основанието и размерите на вземанията си , вкл. и твърдението че абонатът е изпаднал в забава по см. на чл. 86 ЗЗД и продължава да се намира в забава/като установи и началния период на забава за всяко едно периодично плащане /.

Съдът указва на ответната страна, че има възможност да наведе всички възможни правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения по предявените специални положителни установителни искове.

Съдът,запознавайки се искова молбата, ЛИПСАТА на отговор на искова молба, намира,че не са налице факти, които могат на този етап да бъдат отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

СЪДЪТ предоставя възможност на ищцовата страна по делото да изрази становище по доклада и да предприеме необходимите действия, съобразно същия.