Протокол № 140 от 24.06.2022, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Гражданско дело 296/2021
- Вид
- Протокол № 140
- Подписан
- 24.06.2022
- В сила
- 24.06.2022
- Състав
- Огнян Кирилов Маладжиков
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 140 гр. Тутракан, 22.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
Сложи за разглеждане докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100296 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищец Е. В. О., редовно уведомен в предходното с. з., не се явява, представлява се от упълномощената адв. И.С. Р.
Ищец Ф. С. О., редовно уведомен в предходното с. з., не се явява, представлява се от упълномощената адв. И.С. Р.
Ответник С. Х. А., редовно уведомен в предходното с. з., явява се лично, представлява се от упълномощения адв. Д.Д. Й..
Ответник Н. В. А., редовно уведомена в предходното с. з., не се явява, представлява се от упълномощения адв. Д.Д. Й..
По хода на делото:
Адв. Р.: Уважаеми господин съдия, няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
Съдът, счита че предвид редовното призоваване на страните няма процесуални пречки да се даде ход на делото, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Съдът докладва: Постъпило е писмо с вх. № 2152/31.05.2022 г. от нотариус М. К. с препис на нотариално дело № 225/2021 г., към което е приложена цялата преписка по издадения констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 95, том II от 2021 г. със страна С. Х. А.
Постъпило е с вх. № 2187/03.06.2022 г. писмо от О. с. „З.“ – гр. Г. с препис на преписката по Заявление вх. № ЗЕ293/16.02.1998 г., касаеща нива от 1,115 дка, имот № 090086 по плана за земеразделяне на с. З.
Постъпила е молба от С. Х. А. и Н. В. А. с вх. № 2382/14.06.2022 г. с доказателство за наследствената връзка съобразно указаната доказателствена тежест, че неговият доверител е наследник на Т. М.
Съдът дава възможност на страните да изразят становище по постъпилите писмени доказателства.
Адв. Р.: Запознати сме, да се приемат.
Адв. Д.: Запознати сме. Да се приемат.
Съдът като взе предвид становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и ПРИЛАГА по делото постъпилите писмени доказателства: Писмо с вх. № 2152/31.05.2022 г. от нотариус М. К. с препис на нотариално дело № 225/2021 г., към което е приложена цялата преписка по издадения констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 95, том II от 2021 г. със страна С.
Х. А.; писмо с вх. № 2187/03.06.2022 г. от О. с. „З.“ – гр. Г. с препис на преписката по Заявление вх. № ЗЕ293/16.02.1998 г., касаеща нива от 1,115 дка, имот № 090086 по плана за земеразделяне на с. З.; молба от С. Х. А. и Н. В. А. с вх. № 2382/14.06.2022 г. с доказателство за наследствената връзка съобразно указаната доказателствена тежест, че неговият доверител е наследник на Т. М.
Съдът запитва страните за други доказателстени искания:
Адв. Р.: Искам да коментирам преписката на нотариус К. За мен е впечатляващо изложението от свидетелите, така че ако Вие прецените ще моля при вносим от мен депозит същите да бъдат разпитани. Значи Д. А. М., Е.. М.. М. и З. Х. Х. са записани на молба – декларацията, а не знам дали същите са разпитани.
Съдът: Д. А. М., този който е първи в преписката на нотариус М. К., той беше 2 разпитан в предходното съдебно заседание.
Адв. Р.: Именно тоя свидетел заявява, че бащата на моя клиент е сял имота с люцерна още през 2009 г., и за мен е интересно как изобщо. Виждам противоречие. На стр. 14 от протокола, въпросния М. заявява следното: „Да, тоя имот бащата на Е. го беше сял с люцерна, през 2009 г. някъде го беше сял, и след това празно“. А да не говорим, че в съдебно заседание пред Вас ответната страна заяви, че от 2020 г. ползва този имот. Искам да направя и една допълнителна отметка за да прецени ответната страна какво би коментирала.
Значи няма спор, за нас поне няма спор, че имот № 90, който граничи със спорния може би не се ползва от моите клиенти, и точно тази граница според мен се оказва някакъв крайъгълен камък в казуса, защото тази сушилня е разположена по всяка вероятност в № 90, което граничи с № 86. Според мен е в № 90, защото № 86 е засята с люцерна и аз пак ще се върна на показанията точно на този свидетел, който същия М. заявява, че, считам, че този въпрос трябва да се изясни: „Сушилните стояха там до преди година – две. Когато построи сушилните С. не съм виждал някой да е идвал и да му е създавал проблеми. Сушилнята се построи в неговия имот. В спорната част“. Но към момента, в който той твърди, че е построена сушилнята този имот не е бил на С. Нали С. си изкарва сега нотариалния акт.
Така, че тези въпроси за мен са доста щекотливи и аз на този етап продължавам да твърдя, че липсва владение. Вече преценката може би трябва да бъде и на ответната страна. Ако действително счита, че тези свидетели са обективни при нотариус К., които са били, а от моя страна аз считам, че те следва да бъдат призовани и да дадат отговор на въпроса дали действително е установено. Другите двама, разбира се, искам да бъдат призовани.
Адв. Д.: По направеното доказателствено искане от ищцовата страна считам същото за неоснователно, тъй като в хода на съдебното производство са изяснени обстоятелствата и твърденията сочени в писмения отговор в исковата молба, разбира се ние не подлагаме на съмнение разпита на свидетелите по обстоятелствената проверка, извършени пред нотариус, и от нотариус, затова считам, че не е необходимо призоваването на тези свидетели. Ако съдът прецени да уважи доказателственото искане, то си има процесуален ред, ние нямаме желание да водим когото и да било като свидетел. Нямаме и задължение.
Адв. Р.: Господин съдия, ако колегата е приключил аз имам още едно искане.
Съобразно това, което е отразено в протокола, стр. 5, ако Вие решите да отсеете спорното от безспорното, че С. през 2020 г. започва да се грижи за това място, може и да отпадне необходимостта от тези свидетели. Записано е дословно, като негово изявление в протокола.
На стр. 5 ответника на моя въпрос, на адв. Д., и на съда отговори: „Аз се грижа за това място от 2020 г.“.
Адв. Д.: Как да отделим спорно от безспорно по твърдения на страна по процеса.
2020 г. го е орал, това го твърдим. Не можем да твърдим спорно и безспорно по твърдения на страните в процеса. Точно по твърдения няма как да го отделим. Единственото безспорно нещо е, че спорим за този имот. Всичко друго е ясно.
Адв. Р.: Имали сте срок за обжалване на протокола.
3
Съдът: Цитира на страните чл. 153 от ГПК, в който се казва: „че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях“. Именно с твърденията на страните се очертават спорните и безспорните факти. Вие от кога твърдите, че владеете този имот?
Адв. Д.: Ние не ги признаваме тия факти. То е записано и в писмения ни отговор.
Тези твърдения в исковата молба на ищеца ние не ги признаваме. Ние твърдим, че владеем този имот повече от 10 г. от датата на съставяне на нотариалния акт, то е записано.
Адв. Р.: Искам само да отбележа, че писмения отговор е оформен от процесуалния представител и подписан от него. Това действително е ангажиращо, обвързващо, но в случая изявлението на ответната страна беше категорично.
Съдът пристъпва към изслушване на страната, по въпроса на адв. Р.: От кога лично вие обработвате това място?
Ответник С. Х. А.: Повече от 10 г. го обработвам. 2006 г. построихме сушилнята сега се сетих, обаче през 2020 г. сме го изорали веднъж. След това посяхме люцерна.
Люцерната не мога да Ви кажа коя година, точната година не мога да Ви кажа, обаче като сме посяли люцерната, аз не мога да кажа, че и той е посял люцерна примерно, обаче заедно сме го косили, и след това бащата на Е., като ни помоли да дадем път, да му отстъпим да иде до задния си двор, тогава го оставихме като път да преминава, това е. Така сме се разбрали.
Само да преминава, да.
Съдът: Какво значи „косихме заедно“?
Ответник С. Х. А.: Той окоси своята страна, аз си кося моята. И след това го направихме път. Имам предвид имот № 86. Той окоси своя имот № 85. И ние нашия и след това той докара дърва, и премина, и стана на коловоз. Това стана след като посяхме люцерната. Люцерната я посяхме в моя, в спорния имот, или 2005 г. – 2006 г., точната година как да ви кажа сега. Ама повече от 10 г. стана това го твърдя и го знам. Така е, аз откакто се помня го ползвам това място иначе. Горната страна минавах, долу го давах път.
Старите са се разбрали взаимно, да поделят, да минават там, ама никога Ердинч не е работил тая земя, това твърдя аз. Никога. Не е идвал повече от 10 г., откакто почина баща му.
Адв. Р.: Баща му работил ли е тази земя?
Ответник С. Х. А.: Баща му точно тази земя не е работил. Работеше неговата земя.
Тази земя я е ползвал като път. Да минава с трактора.
Адв. Р.: Друг минаваше ли по този път?
Ответник С. Х. А.: Не.
Адв. Р.: Т. е. само бащата на Е.?
Ответник С. Х. А.: Да.
Адв. Д.: Безспорно правим разпит на ответника. Недопустимо е.
Разпечатката съдържа 60 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0b0773c-5684-4c74-97ad-102ed8bcada8