Решение № 3782 от 23.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3782 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20265330100979 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от З. Л. М. ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 255.56 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.02.2026 год., до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 1022.58 евро, представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство от ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.02.2026 год., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и уточнителната молба към нея се излагат съображения, че на *** между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 3000 лева, при ГПР 25% и ГЛП 20 % с размер на договорната лихва 500 лева, при обща сума за връщане 5500 лева.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, ищецът се задължил в десетдневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения – банкова гаранция или сключен договор за поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице. В изпълнение на посоченото задължение, на *** ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“ ЕООД Договор за поръчителство, по силата 1 на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 2000 лева. Посочва се, че ищецът заплатил на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 500 лева за договорна лихва, и на ответника „Ай Тръст“ ЕООД – сумата в размер на 2000 лева. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, 10 ЗПК, доколкото ГПР посочен в договора не отговаря на действителния такъв, тъй като в същия не е включена сумата, представляваща възнаграждение по договора за поръчителство. Доколкото Договорът за поръчителство бил акцесорен на Договора за потребителски кредит и предвид недействителността на последния, се излагат съображения, че и той се явява недействителен. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, но се посочва че заемната сума не е 5000 лева, а 5567.84 лева. Не се оспорва че за обезпечаване на вземанията по Договора за кредит с ответника е сключен Договор за поръчителство. Сочи, че в ГПР по договора за кредит като разход е включен единствено договорната лихва. Твърди се, че договорът за кредит е изцяло погасен, предсрочно, поради което ищецът не е дължал и не е заплатил в цялост уговорената договорна лихва. Не оспорва, че ищецът е заплатил по договора за кредит сумата от 255.65 евро, която е разпределена за погасяванее на вземания, различни от тази за главница. Описва се механизмът за сключване на договора за кредит, като се посочва, че договорът за поръчителство е сключен след договорените параметри на договора за кредит. Посочва се, че ГПР бил формиран в съответствие с ЗПК, като се оспорват правните съждения в исковата молба, че договорът е недействителен, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР. Признава се, че възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР, но се възразява, че ответникът не е знаел за задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, доколкото същото е възникнало впоследствие, поради което същото не представлявало общ разход по кредита.Сключването на последния договор било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Посочва се, че договорът с „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка, поради което не представлявал вземане по кредита. Посочва се, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е недействителен, то посоченото не би повлияло на действителността на договора за кредит. С оглед изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, както и че за обезпечаване на вземанията по Договора за кредит с ответника е сключен Договор за 2 поръчителство. Признава се и че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 1022.58 евро. Описва се механизмът за сключване на договора за кредит, като се посочва, че договорът за поръчителство е сключен след договорените параметри на договора за кредит. Излагат се доводи, че сключване на договора за поръчителство е единствено възможност на ищеца, не и задължение, поради което възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не знаел какъв е размерът на възнаграждението, с оглед на което и нямало как да го включи като разход в ГПР. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като в полза а ответника се присъдят разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 6793 от 02.06.2026 год., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на *** между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***, и че съгласно чл. 4, ал.1 от договора, ищецът се задължил в десетдневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения – банкова гаранция или сключен договор за поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице, че в изпълнение на посоченото задължение на *** ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“ ЕООД Договор за поръчителство, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 2000 лева, което не било включено в ГПР, както и че ищецът е заплатил предсрочно задълженията си по договора за кредит от ***, като е заплатил на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 255.56 евро, разпределена за вземания, различни от вземанията за главница, и на ответника „Ай Тръст“ ЕООД – сумата в размер на 1022.58 евро.

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № *** и Приложение № 1 /л.30-33/, се установява, че заемната сума е в размер на 5657.84 лева, като следва да бъде върната на 24 месечни вноски, че ГПР по договора е в размер н 47.95%, а ГЛП – 39.82%. Общата дължима сума е 8295.36 лева. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от постъпилото по реда на чл. 192 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен между З. М. и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД /л.40-43/.

Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 288.56 лева на месец, като отделната вноска по възнаграждението се дължи на датата на плащане на погасителните вноски по кредита.

3

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № *** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Следователно общата дължима по кредита сума неминуемо ще е по-голяма от посочената в Приложение № 1 към договора за кредит – 8295.36 лева, а ГПР – по-висок от посочения – 47.95 %. Предвид факта, че в договора за кредит не е посочен действителния процент на ГПР, то съдът счита, процесният договор за потребителски кредит за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от ***, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от 4 сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.