Решение № 50 от 14.04.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Девин, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100407 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.237 ГПК – решение при признание на главния иск и на насрещен иск, предявен с отговора на исковата молба по реда на чл. 211 ГПК.

Образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП от Г. М. Ш., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Борино, обл.

Смолян, ул. Х. А. № **, представлявана от пълномощник адв. С. С. С., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул. Г. С. Р. № ***, ет.* да се прогласи по отношение на „М.“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление гр. С., р-н С., ул. Г. С. Р. № ***, ет.*, ап. **, представлявано от В. Г. С., чрез процесуален пълномощник адв. М. К., с адрес гр. С., р-н С., ул. Г. С. Р. № ***, ет.*, ап. ** нищожност на Договор за потребителски кредит № 206*/10.05.2023г., сключен между Г. М. Ш., с ЕГН ********** и ответното дружество „М.“ АД, с ЕИК: *********, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност да прогласи нищожност на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 41,00% и чл.10 от процесния договор за кредит, възлагащ в тежест на ищцата да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита. Претендира за присъждане на разноските в настоящото производство.

В исковата молба ищцата твърди, че на 10.05.2023г. е сключила с „М.“ АД договор за потребителски кредит № 206*, по който е получила заем като потребител по ЗПК в размер на 1 000.00 лева, със срок на издължаване 24 месеца, при ГЛП 41,00 % и ГПР 49,65 %. При непредоставяне на обезпечение по чл.20 от процесния договор, следва да заплати неустойка, изчислена 1 съобразно чл.10 от процесния договор за кредит. Твърди, че ДПК е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК – не отговаря на изискванията на чл.10 за шрифт не по - малък от 12; на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК не съдържа задължителен реквизит срок на договора; на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент; на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не са посочени разходите, които формират цифровата стойност на годишния лихвен процент; на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК не е посочена информация за включените в месечната погасителна вноска суми за главница и лихва. ДПК е недействителен, поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 20 от същия, респективно поради обективираното в чл. 10 от договора, задължение за заплащане на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, представляваща добавка към възнаградителната лихва.

Клаузата урежда право на кредитора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което „неустойката“ гарантира, да получи „неустойка“, съответно допълнително възнаграждение, което не е включено при формиране на ГПР, при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно Решение на СЕС по дело C-714/22, постановено на 21.03.2024 г. „неточно посочване на ГПР, влече пълна недействителност/нищожност на правоотношението, при което потребителят дължи връщане само на чистата получена стойност на заема“. Неустойката е предназначена да прикрие действителен разход по кредита за потребителя от 6,90 лв. + 0,230 % от усвоения размер на кредита (в настоящия случай 1 000 лв.) за всеки следващ ден, в който кредита не е обезпечен. Ако в ГПР бъдат включени разходите по допълнителните услуги, посоченият размер 49,65 % ще е нереален, тъй като ще надмине 100% Нищожна като противоречаща на добрите нрави е и клаузата, включена в процесния договор за кредит, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 41,00%. Процесният договор за кредит е нищожен, именно поради включените две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 41,00%, като тези клаузи са били обуславящи за кредитора да сключи договора.

В срока по чл.131 ГПК от ответника по първоначалната искова молба „М.“ АД е представен писмен отговор, с който оспорва иска.

Предявява насрещен иск, основан на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Страните не спорят, че ищецът е усвоил преведената му сума в размер на 1 000.00 лева. В подкрепа на което, представя и моли да приеме като доказателство платежно нареждане, видно от което по банкова сметка на ищцата на 10.05.2023г. е преведена сумата в размер на 1 000.00 лева, с основание номера на договора за кредит. Твърди, че за погасяване на процесното задължение са постъпили общо 670.00 лева, платени, както следва: 1) На 10.08.2023г. - 170.00 лева; 2) На 31.10.2023г. - 100.00 лева; 3) На 01.04.2024г. - 100.00 лева; 4) На 30.05.2024г. - 100.00 лева и 5) На 31.05.2024г. - 200.00 лева. Ако се уважи главния предявен установителен иск, 2 на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане на чистата стойност на кредита, поради което при отпуснат и усвоен размер 1 000.00 лева, при плащания в размер 670.00 лева, е налице непогасен от ищеца остатък в размер на 330.00 лева, който следва да бъде заплатен на дружеството.

Предявява насрещен иск, с който моли ищцата да бъде осъдена да заплати на „М.“ АД остатъкът от усвоената от нея, но непогасена сума в размер на 330.00 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението, представляваща разлика между усвоената сума в размер на 1 000.00 лева и извършените плащания за погасяване на задължението в размер на 670.00 лева.

Моли съда да присъди сторените по делото разноски, включително заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, за което представя фактура и доказателство за плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4, представя банкова сметка на „М.“ АД: IBAN - B5ST****0000187*, BIC - ST*****F, при Банка: „Б.

Д.С.К.” ЕАД, титуляр: „М.“ АД. Оспорва претенцията за разноски на ищцата, като твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл. 78 ал.2 ГПК в тежест на ищцата. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от другата страна, на основание чл. 38 ЗА. Съдът не е обвързан от размера на възнагражденията, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за ВАР, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или фактическа сложност, по спорния по делото въпрос е налице константна съдебна практика, депозираната искова молба е бланкетна (в тази насока Решение № 2621 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 6587/2023 г. на Софийски районен съд, Решение № 2669 от 15.02.2024 г. по гр. дело № 56657/2022 г. на Софийски районен съд).

В срока по чл.131 ГПК от ответника по насрещната искова молба Г. М. Ш., е представен писмен отговор, с който признава иска на основание и по размер като счита, че не е дала повод на ищцовото дружество за иницииране на настоящото производство. Твърди, че не е получавала покана за заплащане на задълженията си, съответно не й е била предоставена възможност за доброволно заплащане на дължимото. Предвид изложеното, както и направеното признание на иска, моли да не възлага в нейна тежест разноски за настоящото производство и да осъди ответната страна да ги заплати. В тази връзка, моли да им бъдат присъдени разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дала повод за завеждане на настоящото дело, съгласно представения списък с разноски по чл. 80 ГПК. Оспорва като прекомерни разноските искани от ищеца и моли 3 същите да не бъдат присъждани в нейна тежест. Поради това моли съда да постанови решение при признание на иска, на основание чл. 237 ГПК В съдебно заседание ищцата, чрез адв. С. С. в писмено становище, поддържа иска. В отговора си ответникът изрично признава, че процесният договор за кредит е недействителен, което е признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, поради което съдът следва да постанови решение при признание на иска.

Ответникът „М.“ АД, чрез адв. М. К. в писмено становище поддържа представения отговор, с който е направено признание на иска, както и предявения насрещен иск. Предвид признанието на предявения от страна на „М." АД насрещен иск, обективирано в отговор на насрещна искова молба, на основание чл. 237 ГПК, съдът следва да постанови решение при признание на иска. Моля съда да присъди направените по делото разноски, за което представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представен Договор за потребителски кредит № 206*/10.05.2023г., сключен между ищцата Г. М. Ш., в качеството на кредитополучател и ответното дружество “М.“ АД – кредитор се установи, съгласно чл.1 Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя заемната сума от 1 000.00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне същата на кредитора в срок от 24 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Съгласно чл.5 е уговорено погасяването на кредита да се извърши на 24 анюитетни месечни вноски, съгласно погасителния план, като месечната погасителна вноска е на 10-то число от месеца.

Съгласно раздел IV, чл.7: 1) Усвоеният размер на предоставения кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00 %.

Лихвеният процент на ден се равнява на 0.1138 % ; 2) Лихвата за периода на погасяване се пресмята на ден, като се приема, че всеки месец се състои от 30 календарни дни, а годината от 360 календарни дни; 3) Лихвата по ал.1 се изчислява и се дължи за периода на срока за издължаване на кредита, определен в чл.2; 4) Към датата на подписване на ДПК кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални лихвени условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага преференциален лихвен процент в размер на 38,95%; 5) Преференциалните лихвени условия се отнемат, в случай на повече от 60 дни просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, съгласно погасителния план към настоящия договор; 6) Отнетите лихвени преференции са без право на възстановяване. Съгласно чл.8, ал.1 кредитополучателят не дължи на кредитора такси и/или комисионни, свързани с разглеждането и одобряването на документите на кредитополучателя и усвояване на кредита, а съгласно ал.2, в случай, че след погасяването на отпуснатия кредит е налице надвнесена сума, която следва да се възстанови на кредитополучателя, страните се съгласяват, че таксите за банков превод, респ. за превод чрез „И.“ 4

АД в този случай, са за сметка на кредитополучателя и същите се приспадат от подлежащата на връщане сума. Съгласно чл.9, ал.1 Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49,65% и се изчислява съгласно ЗПК. Ал.2 общата сума на кредита, ведно с дължимите разходи и лихви е посочена в Погасителния план - Приложение № 1 към настоящия Договор) Съгласно раздел V, чл.10, ал.1 кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от настоящия Договор.

Неустойката е в размер на 6,90 лева, плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Ал. 2 Към датата на подписване на ДПК, кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 6,57 лева, плюс 0,219% от усвоения размер на кредита за първият ден на забава и 0,219% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Ал.3 Преференциалните лихвени условия се отнемат, в случай на повече от 60 дни просрочие при издължаването, на която и да е погасителна вноска, съгласно погасителния план към настоящия договор Ал.4 отнетите лихвени преференции са без право на възстановяване.