Решение № 251 от 11.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Бургас, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500193 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение № 209 от 05.10.2022г. по гр.д.№ 392/2022 г. по описа на Районен съдКарнобат е прието за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Б. Д. Д. от гр.Карнобат дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата от 334,66 лв. - главница, както и сумата от 5,67 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурата от 28.10.2019 г. до 02.03.2022 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл.410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед № 150/14.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№250/2021г. по описа на Районен съд– Карнобат. С решението Д. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от общо 570 лв. съдебно-деловодни разноски, от които 495 лв. разноски в исковото производство и 75 лв. разноски за заповедното производство.

С определение № 702 от 07.11.2022г. по гр.д.№ 392/2022г. по описа на Районен съд Карнобат Решение №209 от 05.10.2022 г., постановено по гр.д. №392/2022 г. по описа на РС-Карнобат е изменено в частта за разноските, като сумата на присъдените разноски в исковото производство е завишена със 100 лв. и Б. Д. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД общо 670 лв. съдебно-деловодни разноски, от които 595 лв. разноски в исковото производство и 75 лв. разноски, сторени в заповедното производство по гр.д. №250/2021 г. по описа на Районен съд – Карнобат.

Против основното решение е постъпила въззивна жалба от Б. Д. Д., ЕГН **********, 1 чрез адв.Димитринка Вълева, съдебен адрес: гр.Карнобат, ул.“Георги Димитров“ № 6.

Против определение № 702 от 07.11.2022г. по гр.д.№ 392/2022г. по описа на Районен съд Карнобат е постъпила частна жалба, подадена от Б. Д. Д., чрез адв.Димитринка Вълева.

По тази жалба е било образувано ч.гр.д.№180/2023г. по описа на БОС, което е прекратено, а жалбата е присъединена за разглеждане в настоящото производство на основание чл.80, ал.4 от ПАС.

С въззивната жалба постановеното решение е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по делото и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

Въззивницата признава, че по делото е безспорно, че тя е собственик на имот в село Сигмен, община Карнобат, както и че е потребител на В и К- услуги за този имот, с абонатен номер 826661. Не оспорва и стойността на 1 куб.м. вода за процесния период.

Заявява, че спорът по делото е относно количеството „потребена“ от нея вода.

Изразява несъгласие с извода на съда, че поради отсъствието й, водомерът не е бил отчитан регулярно, както и че в интерес на потребителя било отчитането да се извърши при условията на чл.24, ал.4 от Общите условия на дружеството, тъй като отчетникът е „видял“ или взел показанията на водомера от клиента, като напрактика били отчетени действително потребените количества вода. Сочи, че след като водомерът не е бил видян от инкасатора, следвало да бъдат начислявани прогнозни количества вода. Освен това във връзка с показанията на свидетеля Д., ищцовото дружество не е представило протоколите за неосъществен достъп до имота за процесния период, каквито били приложени за следващ такъв. Счита, че показанията на тази свидетелка трябва да бъдат кредитирани внимателно, като се отчете служебната й зависимост от ищцовото дружество. Районният съд кредитирал частично нейните показания, а не приемал тези от тях, които не подкрепяли тезата на ищцовото дружество. Макар, че свидетелката изрично заявила, че въззивницата много често й носела снимка на показанията на водомера, каквито снимки не били представени по делото, не било ясно защо свидетелката не е правила съответните изчисления и не е издавала фактури за процесния период. Заявява, че не е носила на св.Д. показанията на водомера.

На следващо място са изложени оплаквания, че съдът неправилно е приел за несъстоятелни твърденията на въззивницата за неправилно отчитане на водомера като е приел, че протоколът от 16.10.2019г. не е бил оспорен от въззивницата, а същият, според показанията на св.Д., съдържал донесени от въззивницата данни. Заявява, че в съдебно заседание, проведено на 13.06.2022г., протоколът е бил оспорен досежно съдържанието му, както и като неподписан от въззивницата. Ищцовото дружество не е успяло да докаже верността на съдържанието на този документ, нито е доказало, че данните от водомера са отчетени правилно.

От събраните по делото доказателства не бил установен дори видът на процесния водомер. Св.Д. посочила, че същият не е електронен и е необходим достъп до него, за да 2 бъдат отчетени данните, докато в исковата молба дружеството заявило, че отчитането е по електронен път и при всяко отчитане по електронен път са били издавани данъчни фактури.

Това поставяло въпроса защо не са били издавани фактури, след като отчитането през процесния период е било електронно.

На следващо място са развити оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил представените по делото от ищцовото дружество писмени доказателства, според които на 10.02.2020г. бил монтиран водомер с фабричен номер 904466, собственост на И.З., който бил демонтиран за ремонт на 9.10.2019г., монтиран в имота в присъствие на въззивницата.

Според данните на водомера на водомерното стопанство на 10.02.2020г. бил демонтиран водомер с фабричен номер 891358; който по логика следвало да е водомера, ползван временно от нея докато другият е бил в ремонт. На 01.12.2020г. обаче бил съставен друг констативен протокол, според който бил демонтиран водомер с номер 9044888 Беласица и монтиран водомер с фабричен номер 934144, показанията на който били 0015 куб.м. вода.

Всички тези документи, според въззивницата водят до извода, че не може да бъде установено водомер с какъв фабричен номер е бил демонтиран и съответно монтиран, и какви са били показанията му. Същевременно, според показанията на свидетеля Д., водомерът изобщо не е бил подменян. Ако последното обстоятелство се отнасяло само за процесния период, то преди демонтажа на водомера на 9.10.2019г. трябвало да бъдат посочени неговите показания.

В заключението на вещото лице били посочени показанията на съвсем различен водомер- с номер 100069655, поради което СТЕ не следвало да бъде кредитирана, тъй като не било ясно как вещото лице установило количеството потребена вода, след като водомерът фактически не съществувал, сменян бил двукратно, а в протоколите при демонтажа и монтажа не били записани показанията.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез юрисконсулт Десислава Златева. С него жалбата е оспорена като неоснователна, включително относно въведените възражения за начина на отчитане и обема консумация. Сочи се, че В и К- операторът е изпълнил задължението си за непрекъснато водоподаване до границата на процесния имот, установено било и наличието на индивидуален уред за отчитане на потребеното количество вода, както и периодичното му отчитане и навъртане на последователни показания във възходящ ред. Затова намира за социално несправедливо въззивницата да ползва актив- публична държавна собственост като същевременно бъде освободена от задължението си за плащане на това ползване.

Посочено е, че относно регулярността на отчетите е налице константна съдебна практика, която е цитирана.

По отношение на количеството потребена вода се сочи, че същото било установено не само от заключението на вещото лице по приетата от съда експертиза, но и посредством писмените доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел. За ответника съществувала възможността при съмнения в безпристрастността или обосноваността на експертизата, да поиска допълнително или повторно заключение, което не било сторено. Не следвало да бъде уважено и възражението във въззивната жалба относно показанията на 3 свидетеля Д.. Сочи се още, че по делото е представено извлечение от карнета, в което се съдържат данни за начина на отчитане на имота и съответните показания на уреда. Начинът на отчитане бил в съответствие със законовите изисквания, а потребителят следвало да противопостави евентуалните си възражения в установените за това срокове. В заключение сочи, че предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги от оператора и получаването им от потребителя е основание за възникване на задължението за заплащане на определената за това цена, като според въззиваемото дружество е налице съдебна практика, според която наличието на просрочие на периода за отчет не води до погасяване на задължението.

Моли решението да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.

С частната жалба, депозирана от Б. Д. Д. чрез адв.Димитринка Вълева, е обжалвано определение № 702 от 07.11.2022г. по гр.д.№ 392/2022г. по описа на Районен съд Карнобат за изменение на разноските. Изложени са съображения, че така постановеното определение, с което се присъждат допълнително 100 лв. за разноски, е неправилно и се иска същото да бъде отменено. Към момента на постановяване на съдебното решение, по делото не била представена вносна бележка за доплатен депозит за вещо лице, а същата била представена едва на 15.09.2022г. Ицщовото дружество не е изпълнило своевременно задължението си да представи доказателства за доплащане на сумата от 100 лв., както и не е представило списък на разноските.

В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез юрисконсулт Десислава Златева. С него частната жалба се оспорва неоснователна. Дружеството заявява, че е заплатило допълнителната сума за депозит за възнаграждение на вещото лице по сметка на съда и е представил доказателства за това в определения му от съда срок. При постановяване на решението си съдът не взел под внимание горните обстоятелства, което дало повод за депозиране на молбата за допълване на решението в частта за разноските. Ето защо счита, че молбата по чл.248 ГПК правилно е била уважена.

В проведеното открито съдебното заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивницата поддържа жалбата, а ответната страна не е взела участие в същото чрез свой представител. Не са ангажирани нови доказателства.

По допустимостта на производството въззивната инстанция приема следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че по ч.гр.д.№250 описа за 2022г. на Районен съд Карнобат, в полза на въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, е издадена заповед №150 от 14.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, 4 съгласно която на въззивницата Б. Д. е разпоредено да му заплати сумата от 334,66 лв., представляваща главница за неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода по фактура, издадена от дружеството за отчетен период от 19.10.2018г. до 16.10.2019г. за абонатен номер 826661 и обект, находящ се в общ. Сунгурларе, с. Сигмен, и сумата от 5,67 лв., представляваща лихва за забава от 28.11.2019г. до 02.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 75 лв., включваща разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.