Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260077 от 14.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1765/2020
Вид
Решение № 260077
Подписан
14.09.2020
Състав
КОСТАДИН БОЖИДАРОВ ИВАНОВ, ВИОЛЕТА КОНСТАНТИНОВА ШИПОКЛИЕВА, ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260077 гр.

Пловдив, 14.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

КОСТАДИН ИВАНОВ при участието на секретаря Пенка

Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1765 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Детска градина с яслени групи „О. м.“ гр. С., представлявана от директора Е. П.-К., чрез пълномощника адв. И.К., против Решение № 1939 от 15.06.2020 г., постановено по гр. дело № 20483 / 2019 г. на Районен съд - Пловдив, XV гр. състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и е като такова е отменено уволнението, извършено със Заповед № РД-09-55/13.11.2019 г. на директора на Детска градина с яслени групи, „О. м.“ гр. С., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т.

7 и т. 8, предл. второ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, считано от 13.11.2019 г., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемата страна В.Л.Д., ЕГН **********, с адрес ***. С атакуваното решението също така на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ въззиваемата страна е възстановена на заемана преди уволнението длъжност – „***“ – ЗАС ***, шифър по ***, категория персонал „н.“, а на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 228 от КТ жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 3 836 лв., представляваща обезщетение за времето, през което В.Л. Д. е останала без работа поради уволнението в периода от 13.11.2019 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 595,65 лв., разноски по производството, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 313,44 лв. – държавна такса.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита, че районният съд неоснователно е приел, че искането за даване на писмени обяснения не съдържа достатъчно конкретно и ясно посочване на нарушенията на трудовата дисциплина, като излага съображения в този смисъл. В т.н. счита за доказано по делото и надлежното връчване на искането за даване на писмени обяснения. В жалбата се навеждат и твърдения, че е ирелевантен за спора точният момент, в които е станало внасянето и снимането на развалената храна, доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се е установило извършването на дисциплинарното нарушение и неговите неблагоприятни последици за работодателя – уронване на доброто име на детската градина. Изразява несъгласие с прието от първоинстанционния съд, че описаните в заповедта за уволнение нарушения са формулирани общо, поради което не ставало ясно за какви точно нарушения на трудовата дисциплина се налага наказанието. В т.н. излага и своите съображения и моли атакуваното решение да бъде отменено, а предявените искова да се отхвърлят като неоснователни. Претендира заплащане на направените разноски и за двете инстанции.

В постъпилия отговор от В.Л.Д., чрез адв. К.К., се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Въззиваемата страна счита за неоснователни твърденията в жалбата, че искането за даване на писмени обяснения съдържа достатъчно, конкретно и ясно посочване на нарушенията на трудовата дисциплина, както и че предвид характера на обвинението не би могло да се изясни и посочи точния момент на извършването им. Излага подробни съображения в т.н. Счита за правилен извода на районния съд за приложението на чл. 193, ал. 2 от КТ, доколкото по делото не е установено спазването на процедурата по даване на обяснения. По тези съображения моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.

Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното от фактическа страна:

Районният съд е приел за установено, че ищцата – настоящата въззиваема страна, е работила при ответника – настоящ жалбоподател, по трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 50 от 03.01.2007 г., като с допълнително споразумение от 02.08.2010 г. същата е назначена на длъжност – „***“ – ЗАС ***., а с допълнително споразумение от 22.01.2019 г. бил увеличен и размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ищцата на 644 лв. От длъжностната характеристика на ищцата е видно, че същата, наред с други ѝ функции, е била длъжна да изготвя и получава хранителни продукти за храненето на децата. По делото не се установява по безспорен начин твърдяното от жалбоподателя обстоятелството, че само и единствено ищцата Д. е имала достъп да складовите помещения и само тя е притежавала ключ за тях. Последното не може да се изведе нито от длъжностната характеристика за заеманата длъжност, нито от показаният на св. Ч., която заявява, че не знае на кого се предоставят ключовете за склада с храните, когато домакинът (в случая В.Д.) го няма, нито е сигурна дали само домакинът има достъп до склада.

Със Заповед

№ РД-09-55/13.11.2019 г. на директора на Детска градина с яслени групи, „О. м.“ гр. С., връчена на В.Д. на дата 13.11.2019 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 8, предл. второ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, поради извършване от страна на ищцата на следните дисциплинарни нарушения: 1./ неизпълнение на законно разпореждане на работодателя, (на приложената по делото Заповед № РД-694/07.06.2016 г. на Кмета на Община С. и на Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2019 г.

- 2020 г.), като е допуснала внасянето в складовото помещение на детската градина да бъдат внесени хранителни продукти с влошени хранителни характеристики, и 2./ уронване доброто име на работодателя, като е допуснала да бъдат внесени, снимани и публикувани в публичното пространство хранителни продукти с влошено качество, намиращи се в складовите помещения на детското заведение.

По делото е приложено и искане за предоставяне на информация и обяснение от 07.11.2019 г., върху което е отразено от Л. Ч., че на 07.11.2019 г. ищцата е отказала да разпише и приеме искането. За отказа на ищцата да приеме искането за даване на обяснения са събрани свидетелски показания на св. Ч. – служител на ответника, които правилно са били кредитирани от районния съд. Същите са подробни, последователни и логични, свидетелят пресъздава свои преките впечатления, като не са налице обективни основания, независимо от наличието на трудови правоотношения с ответната страна, да се смята, че св. Ч. е заинтересована в полза или във вреда на една от страните.

Видно от представения по делото констативен протокол на дата 01.11.2019 г. е извършен оглед на наличните продукти в склада на централна сграда на детската градина като е установено, че наличните хранителни продукти са в добро състояние.

По делото е приет и препис от протокол от заседанието на Общински съвет – гр. С., проведено на 21.11.2019 г., съдържащ изказване на общинския съветник Г. Р., че същият е автор на снимки, отразяващи некачествени продукти доставени в детски градини на територията на Община С..

От събраните доказателства – справка от ТД на НАП – гр. Пловдив и трудова книжка, се установява, че ищцата – настоящата въззиваема страна, не е сключвала нови трудови договори и не е влизала в трудови правоотношения след постановяването на Заповед № РД-09-55/13.11.2019 г. на директора на датската градина. Т.е. за шестте месеца след дата 13.11.2019 г. същата е била останала без работа.

Размерът на последно полученото от В.Д. брутно трудово възнаграждение - това за м. октомври 2019 г., възлиза на сумата от 821,28 лв., съгласно приетата и неоспорена служебна бележка от 01.06.2020 г., изходяща от Детска градина с яслени групи, „О. м.“ гр. С..

Въз основа на горната фактическа обстановка Районен съд – Пловдив е уважил предявените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е приел, че макар формално процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ да била спазена, то не било налице законосъобразно искане за даване на обяснения от работника. Съдът е счел, че в представената по делото покана липсвало посочване на датата на извършване или откриване на вмененото на ищеца нарушение, а описаните в нея фактически обстоятелства не давали конкретна информация за вменените на служителя нарушения на трудовата дисциплина, което е възпрепятствало ищцата ефективно да упражни правото си на защита. Прието е още, че от посоченото в заповедта можело единствено да се предполага, че служителят е отговорен за вменените му нарушения, което обаче не давало достатъчно основания да се приеме, че нарушенията, с оглед на които било наложено наказанието дисциплинарно уволнение, действително са били извършени от ищцата. В заповедта липсвало и посочване на времето на осъществяване на фактите, които се вменяват на работника като осъществяващи състава на дисциплинарни нарушения, което обуславяло невъзможността за съда да прецени законосъобразността на наложеното наказание.

По тези съображения решаващият съд е приел, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на служителя, следва да бъде отменена, без да се разглежда спора по същество. С оглед уважаване на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът е уважил и акцесорния по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Съдът уважил и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ за сумата от 3 836 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, тъй като приел същия за доказан по основание и размер.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достигна до следните правните изводи:

По отношение редовността на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушване на служителя или приемане на писмените му обяснения относно вменените му нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание, следва да се посочи, че жалбоподателят е отправил писмено искане до въззиваемата страна за предоставяне на информация и обяснение, като това писмено искане е достигнало до В.Д. на 07.11.2019 г., т.е. преди връчването на заповедта за уволнение от 13.11.2020 г. Въззиваемата страна е запозната със съдържанието на искането и е отказала да получи писмен екземпляр от същото, видно от направеното върху него отразяване, както и от показанията на св. Ч.. В срок до 13.11.2020 г. не са депозирани обяснения от В.Д..

В т.н. следва да се отбележи, че за да е редовна издадената заповед за уволнение, без да са изслушани устните или приети писмени обяснения на наказания работник или служител, на основание чл. 193, ал. 3 от КТ това обстоятелство (липсата на обяснения) следва да е по вина на самия работник или служител. Съгласно съдебната практика обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения (вж. Решение № 226 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 137 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г. о., ГК), т.е. отговорността на работника е обективна.