Решение № 5744 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5744 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110151615 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от Б. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: адрес, за признаване за установено по отношение на ответника „фирма“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от имена, че същия дължи на ищеца сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. за закъснение на полет № FB301 от 22.12.2019 г. (София-Прага), ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 19395/2022 г. по описа на СРС.

Претендират се и направените по делото разноски, както и тези по ч.гр.д.№ 19395/2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищеца закупил билет с дестинация София-Прага, като полета трябвало да пристигне до крайната дестинация на 22.12.2019 г. в 15.40ч., но същия закъснял с над 3 часа. Предвид това на ищцеца като пътник, се дължало обезщетение в размер на 250 евро. Ищеца посочва, че на 15.12.2021г. изпратил извънсъдебна претенция до ответника чрез „Клеймхелп“ ЕООД.

В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на предявеният иск.

Претендира разноски по списък.

Ответника, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, с което ответника оспорва, като излага съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, 1 ал.1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1. б. „а“, вр. с чл. 1, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 19395/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет № FB301 от 22.12.2019 г. (София-Прага), ведно със законна лихва от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането. С възражение от 03.06.2022 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.

От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за което преди това е проведено заповедно производство.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представената по делото бордна карта за полет № FB301, неоспорена от ответника, се установява, че между страните е бил налице сключен договор за превоз за полет № FB301от София до Прага на 22.12.2019 г. Ответника не е оспорил твърдението, че полета е закъснял с повече от 3ч., нито в срока за отговор на исковата молба, нито с депозираното на 06.03.2023г. становище. Разстоянието от София до Прага е до 1500 км., поради което и на основание чл. 6, т. 1, б. „а“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. пътникът Б. А. има право на обезщетение в размер на 250 евро или сумата от 488,96 лв.

Съдът не следва да обсъжда направеното от ответника със становище от 06.03.2023г. възражение за настъпила погасителна давност на задължението, доколкото същото е направено извън срока по чл. 131 ГПК.

Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и като такъв, следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода по главния иск, основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законна лихвата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, до окончателното плащане на дължимото.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Съдът констатира, че вписаните в списъка разноски са реално извършени, като и в двата договора за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е изплатено в брой.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е изчислено съобразно предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 650 лв., от които 325 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело, а сумата от 325 лв., направени разноски по ч.гр.д.№ 19395/2022 г. по описа на СРС.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, че дължи на Б. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: адрес, сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. за закъснение на полет № FB301 от 22.12.2019 г. (София-Прага), ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена Заповед №11611/21.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 19395/2022 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, да заплати на Б. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: адрес, сумата от 650.00 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д. №19395/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело №19395/2022 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3