Решение № 555 от 29.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Пазарджик, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500866 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №253/28.07.2025г., постановено по гр.д.№357/2023г. по описа на РС- Велинград е признато за установено по предявения от Лесотехнически университет- София, с ЕИК: 000670634, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Студентски“, ж.к.“Дървеница“, бул.„св.Климент Охридски“ №10, представлявано от ректора чл.-кор. Проф. д.н. И. А. И., като процесуален субституент на Държавата, против А. М. Е., с ЕГН: ********** и адрес: с. ****, Ф. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: с.**** и М. М. Р. с ЕГН:

********** и адрес: с.**** отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124 ГПК, че А. М. Е., Ф. М. К. и М. М. Р. не са собственици на ПИ идентификатор 8615.3.25 по КККР на с.Юндола, община Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД 18- 16/11.01.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.Юндола, местност Разсадника, с площ 1370кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване ливада, категория на земята 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 003025, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

1

***, ПИ с идентификатор ***, и ***.

Осъдена е А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с.****, Ф. М. К. с ЕГН:

********** и адрес: с.**** и М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с.****, да заплатят на Лесотехнически университет- София, с ЕИК: 000670634, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Студентски“, ж.к.“Дървеница“, бул.„св.Климент Охридски“ №10, представлявано от ректора чл.-кор. Проф. д.н. И. А. И., като процесуален субституент на Държавата на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 4210лв., разноски в производството.

Осъдена е А. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: с.****, Ф. М. К. с ЕГН:

********** и адрес: с.**** и М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с.**** да заплатят, на основание чл.77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Велинград сумата от 935,40лв., представляваща възнаграждение на вещите лица.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ф. М. К. и А. М. Е., чрез процесуалния им представител адв.Л. К..

Твърди се в същата, че обжалваното решение, на първо място е недопустимо, а на второ е незаконосъобразно, изразяваща се в необоснованост, нарушение на материалния и процесуални закони.

Относно недопустимостта се визира, че е уважен иск предявен в нарушение на правилата на процесуалната субституция, както и при изначална липса на правен интерес. В този аспект се сочи, че първоинстанционният съд изобщо не е изложил съображения относно основното възражение, касаещо съществуването в полза на ищеца право на иск.

Твърди се, че за да е процесуално легитимиран ЛТУ да предяви отрицателния иск за собственост е следвало да ангажира доказателства, че процесният имот му е предоставен за стопанисване и управление и попада в обхвата на горското стопанство „Г.Аврамов“ към датата на предявяване на исковата претенция, и че този имот има характер на публична държавна собственост.

Сочи се, че видно от фактите изложени в исковата молба и уточнителните такива се набляга само на обстоятелството колко процесният имот попадал в границите на Гешовата планина, която е послужила през 2 тридесетте години на 19 век за сформирането на учебно- опитното горско стопанство предоставено за стопанисване на Софийския университет през 1925г. Изложени са подробни обстоятелства за правоприемството между Агрономо- лесовъдския факултет на Софийския университет и ищцовото висше учебно заведение.

Визира се, че нито са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства, че към датата на предявяване на иска процесният имот попада в границите на УОГС „Г.Аврамов“, което учебно- опитно стопанство е предоставено за стопанисване и управление на ищцовото учебно заведение.

Твърди се, че по делото е участвало и МЗГ, като нито процесуалния представител на това министерство, нито процесуалния представител на ищеца са ангажирали доказателства, че този имот е актуван поне като публична държавна собственост.

Счита се, че РС съзнателно е избегнал да съобрази посочените обстоятелства, в противен случай няма как да не се стигне до извода за липса на правен интерес в патримониума на ищеца от предявеният отрицателен установителен иск.

Твърди се, че това учебно- опитно стопанство е горска територия, поради което се подчинява на регламентите на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл.13 от този закон за горските територии- държавна и общинска собственост се изработват горскостопански планове с изключение на териториите, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната. Тези планове определят обхвата на горската територия, представляваща в случая държавна собственост. Въпреки, че е бил поставен въпрос в тази насока на тройната експертиза, отговор не е последвал.

Сочи се, че горскостопанските планове и програми се изработват на основата на горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските територии. За УСОГ „Г.Аврамово“ е предоставено доказателство, че в Районното управление на горите (РУГ)- Пазарджик има изработен горскостопански план. От него се вижда дали процесният имот попада в границите на това държавно горско стопанство.

Визира се, че това обстоятелство обосновава правния интерес на ищеца, 3 а не какво е било през 1925г. От 1925г. до датата на предявяването на исковата молба никой не би се ангажирал с твърдението, че границите на горското стопанство са едни и същи. Ноторно известен е и факта, че в границите на това УОГС „Г.Аврамов“ са проведени успешно редица реституционни съдебни производства. Същественото е, че липсват доказателства, от които да се направи обоснован извод, че процесният имот попада в горска територия, предоставена за нуждите на обучителния процес на ищеца.

Твърди се, че за да е допустима процесуалната субституция относно защита на правото на собственост в полза на държавата, съответният имот следва да е предоставен за стопанисване и управление в полза на съответното учреждение и предприятие, които не са търговски дружества по смисъла на ТЗ. Цитирания указ на Цар Борис III касае отчуждително мероприятие за учебно- опитно горски стопанство- „Гешова планина”. Останало е недоказано, че по силата на този указ в полза на ищцовото учебно заведение е предадено за стопанисване и управление имота, който понастоящем е собственост на ответниците. Лесотехническият университет е Висше учебно заведение, което е създадено с Указ на Президиума на Народното събрание от 12 януари 1953г., а указа на Цар Борис Ш е издаден през 1922г. След обстоен анализ на фактите и нормативната база следва да се признае правоприемството между ЛТУ и Лесовъдния отдел към Софийския университет. С влизането в сила на Закона за стопанисване и ползване на горите (ДВ бр.71 от 27.03.1948г.) е уредено стопанисването на Учебното опитно горско стопанство „Гешова планина“.

Съгласно Забележката в чл.3 от този закона, УОГС Гешова планина се стопанисва от Софийския университет под надзора на Министерство на земеделието и горите. Следователно имаме уреждане само въпроса с предоставянето на ползването, не и на управлението на горския фонд, попадащ в това горско стопанство. УОГС „Гешова планина“ впоследствие е преименувано на УОГС „Г.Аврамов“ Същественото е, че в полза на ищеца е предоставено само стопанисването, не и управлението на това стопанство.

Този закон е отменен с известие бр.89 от 07.11.1958г. на ДВ, в сила от 07.12.1958г. След него няма друг нормативен акт, с който допълнително да е уреден въпроса за предоставянето управлението и стопанисването на това горско стопанство. По пътя на правоприемството се обосновава „юрисдикцията“ върху това горско стопанство в полза на ищцовото учебно заведение, но не е представен конкретен нормативен акт или друго 4 доказателство от които да се направи извода за предоставяне упражняването на стопанисването и управлението на държавен имот, в чийто предели да влиза и процесния имот.

Твърди се, че не могат да бъдат споделени и мотивите на ВРС относно допустимостта на осъществяване на косвен съдебен контрол относно законосъобразността па проведената реституция. В тази насока се сочи, че съобразно Тълкувателно решение №5/2011г. на ОСГК на ВКС по т.д.

№5/2011г., Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВДГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административния акт за възстановяване на земеделските земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата. По делото са приети като доказателства съдебното решение по гр.д.№1037/2013г. по описа на РС- Велинград и решение по в.гр.д.№586/2015г. по описа на ОСПазарджик. Въпреки, че в определението си от 12.02.2025г. ВРС, с което е приел цитираните две съдебни решения като доказателства в настоящето производство, че ще бъдат съобразени при постановяването на крайния съдебен акт по делото, това не е било осъществено.

Сочи се, че обжалваното решение на ВРС не съдържа мотивировка относно цитираните съдебни решения, които също оказват значение за допустимостта на настоящето производство. Материалното право на собственост върху процесния имот е решен със сила на пресъдено нещо въз основа на проведен съдебен процес. В контекста на задължителната сила на ТР №5/2011г. на ВКС, осъществяването на косвен съдебен контрол към административния акт, с който е извършена реституцията е недопустим.

Визира се, че съдът не е дал отговор и на съществен въпрос, свързан с допустимостта на исковата претенция. Ако изобщо става въпрос за мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ относно въпросните две антисептични ями, към кой момент е следвало да бъде извършено това мероприятие, за да окаже значение върху реституционните претенции? Става въпрос за две антисептични ями. Първата е строена през 80-те години на миналия век за нуждите на Пощата, която не е учреждение по смисъла на закона. Втората е строена 1994г. През 80-те години на миналия век ищцовото учебно заведение не е имало изграден хотелски комплекс на Юндола. Този 5 комплекс е строен след 1994г. Това безспорно се установява от одобрения инвестиционен проект и множеството строителни книжа, които са представени и приети по делото. Следователно се приема, че възприетото от ВРС, че първата антисептична яма е строена за нуждите на ищеца са напълно неправилни и лишени от всякаква правна логика.

Твърди се по отношение на втората антисептична яма, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че тя е строена след 1994г.

Практиката на ВКС по приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ е толкова ясна и непротиворечива, че няма нужда от подробен анализ. Нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е приложима, ако към момента на влизането в сила на реституционния закон (това е датата 01.03.1991г.) е било реализирано мероприятие по смисъла на закона- Решение №50152 от 17.01.2023г. по гр.д.

№170/2022г. на ВКС , Іг.о., Определение №1238 от 20.12.2011г. по гр.д.

№1446/2010г. на ВКС и още много други. Изследването на това застрояванедали е мероприятие по смисъла на реституционния закон е без правно значение, тъй като в конкретния казус строителството е реализирано след влизането в сила на реституционния закон.

Сочи се, че по делото не са представени доказателства, че въпросните две антисептични ями са функционално свързани и че се ползват и двете от ищеца. Напротив, многобройната техническа документация относно хотелския комплекс, установява строителството през 1994г. и завършването му през 1995г. на втората антисептична яма за нуждите именно на този хотелски комплекс. Съществува писмено доказателство, че първата яма не функционира. Освен гореизложеното за датата на реализирането на този строеж, следва да се има предвид и че това не е мероприятие по смисъла на ЗСПЗЗ, което да е пречка за реституцията в полза на ответниците.