Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22975 от 23.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9571/2026
Вид
Определение № 22975
Подписан
23.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22975 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110109571 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Е. А. С., искова молба и уточняваща такава /л.64/ против „Американийгъл.ком“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена заповед № 142/11.03.2026 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 22 327,65 евро (43669,08 лв.), представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 12.03.2026 г. до 12.09.2026 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 08.04.2026 г. до окончателно изплащане на вземането.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Съдът, след извършената проверка по реда на чл. 312 ГПК, констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен 1 помежду им трудов договор № 68/2022 г. по силата на който заемал длъжност „Експерт, маркетинг”, код по НКПД: 2431 6002. Излага, че работата му се изразявала основно в анализиране на данни, настройка и поддръжка на платформи за проследяване на данни (Google Tag Manager, Google Analytics и др.), както и в създаване на отчети в Looker Studio с цел по-лесно и ясно представяне на данните пред клиентите. Наред с това подпомагал колегите от маркетинг отдела при настройката и интеграцията на различни рекламни и аналитични платформи. Развива подробни съображения в насока, че през целия период на трудовото правоотношение се е справял отлично с работата си, както и че е изпълнявал добросъвестно с необходимата грижа и професионализъм трудовите си задължения. През месец ноември 2025 г. бил сменен непосредственият му ръководител и тогава започнали да възникват проблеми в отношенията му с работодателя. Твърди, че в периода от края на 2025 г. до месец март 2026 г. са проведени редица срещи с него, на които му било заявено, че не се справя с работата си. През края на месец ноември 2025 г. бил проведен първи разговор, на който му заявили, че съществуват съмнения относно начина, по който изпълнява служебните си задължения. На 17.12.2025 г. по имейл му бил изпратен план за подобрение в работата му, който представлявал иницииране на дисциплинарно производство. На 15.01.2026 г. била проведена първа регулярна среща за обсъждане на представяне и отчитане дали е налице подобрение в работата му, а на 25.02.2026 г. била проведена втора такава среща. На 19.02.2026 г. получил официална негативна оценка от ръководителя на екипа, а на 11.03.2026 г. била проведена и последната среща, на която му било заявено, че го уволняват заради неизпълнение на плана за подобрение. Твърди, че в получения имейл от 17.12.2025 г. изрично било посочено, че същият представлява „официално предупреждение за ефективност и първа стъпка от дисциплинарно производство“. Въпреки изложеното обаче, дисциплинарно производство не било проведено по предвидения в закона ред. Сочи, че работодателят не е поискал обяснения от него по реда на чл. 193 КТ, но въпреки това ищецът предоставил подробни такива. Твърди, че в периода м.11.2025 г. – 11.03.2026 г. не му е провеждано обучение, че не са му предоставяни допълнителни указания или насоки за подобряване на работата му. Сочи, че не са му поставяни конкретни цели или критерии, спрямо които да се оцени евентуално подобрение.

Излага, че в т.нар. „план за подобрение“ са били изложени отделни твърдени пропуски и били дадени общи и неконкретизирани препоръки, като например „да комуникира проактивно, когато срещне пречки“, „да отговаря своевременно на вътрешни запитвания” и т.н. Твърди, че на 11.03.2026 г. му е било отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като в противен случай му било заявено, че ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Излага, че е отказал да подпише споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, поради което му била връчена заповед № 142/11.03.2026 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Твърди, че оспорваната заповед е подписана от лице, което няма работодателска власт. Счита, че посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано с трайно, обективно състояние, което се различава от виновното неизпълнение на трудовите задължения. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, в каквато насока са изложени подробни съображения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва предявените искови претенции. Не се оспорва от ответника, че между страните е съществувало трудово правоотношение, със соченото в 2 исковата молба съдържание. Не се оспорва, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 142/11.03.2026г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 12.03.2026г., не е спорно и че заповедта е връчена на ищеца на 11.03.2026г. Оспорва се твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно на посоченото в заповедта основание, в каквато насока са изложение подробни съображения. Оспорва се твърдението, че заповедта не е мотивирана, както и твърдението, че липсата на качества в работника не е била трайна и обективна. Оспорва се твърдението за нарушение на правилата, регламентирани в разпоредбата на чл. 193 КТ, като са изложени съображения в тази насока, като се оспорва и твърдението, че установените пропуски се дължат на екипна работа, а не можело да бъдат вменени в тежест на работника, като се излагат подробни съображения в тази насока. Оспорва се и твърдението на ищеца, че не му е оказана подкрепа, не му е проведено обучение и тн., като се оспорва и твърдението че му е предлагано прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. На следващо място се твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е установил, че докато е бил на работа ищецът е управлявал собствено конкурентно дружество, а именно „Суич перформанс“ ЕООД, което обстоятелство се твърди да обяснява липсата на ангажираност у ищеца към трудовите задължения, свързани с правоотношението му с ответника

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните е съществувало трудово правоотношение, със соченото в исковата молба съдържание, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 142/11.03.2026г. на основание чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ, считано от 12.03.2026г., както и че заповедта е връчена на ищеца на 11.03.2026г.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 142/11.03.2026 г. на основание чл.

328, ал. 1, т. 5 КТ.

В тежест на ответника е да докаже, че е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение на посоченото основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните за периода 12.03.2026 г. до 12.09.2026 г., е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението /Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както 3 и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от вещо лице – икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след като направи справки, там където намери за необходимо, да отговори на следните въпроси:

1/ Какъв е евентуално дължимият се размер на обезщетението по чл. 225 КТ за периода 12.03.2026 г. до 12.09.2026 г. ,като УКАЗВА на вещото лице да изготви справка по месеци в табличен вид ?, при депозит 200.00 евро, платим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ф.В – тел. ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, доколкото със същите се цели установяване на факти и обстоятелства, които не са необходимо за правилно решаване на делото.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.08.2026 г. от 10.00часа, за които дата и част да се призоват страните и вещото лице УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

Ищецът да се призове, чрез адв. Л. В. П., на посочения в титулната част на исковата молба адрес, като страните да се призоват и по телефона, чрез процесуалните им представители!

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4