Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2406 от 23.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3285/2023
Вид
Решение № 2406
Подписан
23.05.2023
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 42, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2406 гр. С., 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110203285 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. Л., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.“Н.“, ХХХХХ, вх. Б, ет. 3, ап. 14, срещу Наказателно постановление № 23-4332-000498/19.01.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се навежда, че НП не отговаря на изискванията на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в същото липсва описание на точното място на извършване на нарушението. В тази връзка се сочи, че на кръстовището на ул.“Константин Стоилов“ с бул. „Сливница“ има светофар, като в кръговото движение в посока бул. „Васил Левски“ на кръстовището с второто платно с бул. „Сливница“ има втори светофар. Поддържа се, че от описанието на 1 мястото на нарушението в АУАН и в НП не би могло да се направи индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Буквалният прочит на АУАНН и НП посочва за място на нарушението първия светофар, а нарушението е извършено на светофара на кръговото движение, т.е второто кръстовище. С оглед липсата на посочената индивидуализация се навежда допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице.

На следващо място се сочи, че в случая не е налице състав на административно нарушение, тъй като при навлизане в кръстовището на бул.

„Сливница“ е преминала линейка с включена лампа перпендикулярно на посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, поради което същият е намалил скоростта, за да я пропусне пред втория светофар, като при достигане до светофара е бил променен светлинният сигнал, но тъй като водачът вече е бил навлязъл в кръстовището е следвало да го напусне, за да не се създаде опасност за движението на автомобилите.

Излагат се аргументи, че съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, съответно § 6, т. 33 от ЗДвП, повторност на нарушението е налице, когато в 1 - годишен срок от влизане в сила на НП е наложено административно наказание за нарушение от същия вид. В конкретния случай и доколкото в атакуваното НП е посочено само НП № 22-4332-011445 от 23.06.22 г., влязло в сила на 22.07.2022 г. то се възпрепятства и контролът дали настоящото нарушение е извършено повторно или не е, с оглед налагането на по-тежка санкция.

По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.В. с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по изложените в нея съображения, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

2

На 09.01.2023 г., около 04:11 ч. жалбоподателят М. И. Л. управлявал личния си товарен автомобил марка „Ф.К.“ с рег. № ХХХХХХХХХ, в гр.С. по ул.“Константин Стоилов“ с посока на движение от ул.“Козлодуй“ към бул.“Васил Левски“. На посоченото място и на кръстовището, образувано от бул.“Сливница“, жалбоподателят навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара при работеща в нормален режим светофарна уредба. Действията на жалбоподателя Л. били възприети от полицейските служители М. В. И. и Р. Н.

П., които непосредствено след това спрели управлявания от жалбоподателя товарен автомобил и извършили проверка на водача.

При така установените факти свидетелят М. В. И., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР преценил, че е извършено административно нарушение, поради което съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 793426/09.01.2023 г. срещу М. И. Л., като квалифицирал нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на св. Р. Н. П., който присъствал при установяване на нарушението. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на жалбоподателя за запознаване. Последният го подписал, като заявил, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 19.01.2023 г. Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно постановление № 23-4332-000498/19.01.2023 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Препис от НП бил връчен на 03.02.2023 г. лично на въззивника, който в законоустановения срок депозирал жалба срещу същото, инициирала настоящото производство.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител М. В.

И., се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна 3 преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля М. И. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до опорочаване на административнонаказателно производство, респективно 4 налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице и пълно съответствие между фактическо и правно обвинение. В процесните АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят Л. навлиза и преминава през кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. Посочено е също така, че с визираното поведение последният е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението си със светлинните сигнали. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи при конкретен светлинен сигнал, какви са задълженията на водачите.

За да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, като по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното правило за поведение, което е нарушил, за да му бъде наложено съответното административно наказание.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. Следователно, непосочването на прецизната правна норма в АУАН не би било основание за отмяна на НП, ако самото то я съдържа. В процесния случай обаче такава хипотеза не е налице. При издаване на оспорваното наказателно постановление, вместо да попълни бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване на конкретната правна норма, която предвижда какво следва да е поведението на водач при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т.

6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е 5 задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Издавайки обжалваното НП, наказващият орган е приел, че преминавайки при червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят не се е съобразил със светлинната сигнализация. Никъде в наказателното постановление обаче не е посочено кой е нормативният акт, който вменява задължение на участниците в движението да не преминават при червен сигнал на светофарната уредба. Цитираната като нарушена правна разпоредбата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при наличие на конкретна светлинна сигнализация, какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност – водачите на ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба е посочено в чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, а именно: червена светлина – означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Така бланкетът на чл. 6, т. 1 ЗДвП се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при наличие на различна светлинна сигнализация, а с оглед конкретно посочената червена светлина, това е чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на "законните разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не преминават през кръстовище при подаден червен сигнал на светофарната уредба, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.