Решение № 9488 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9488 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110149150 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от М срещу А осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба и уточняващa молбa към нея ищецът М твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 8,68 лева с включен ДДС, като претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника А.

Твърди, че ответникът е издал дебитно известие № 653876760/31.05.2023 г. към фактура № 459013992 за сумата от 8,68 лева с вкл. ДДС, със срок на плащане 15.06.2023 г. Поддържас, че дебитното известие не съдържало осованието, въз основа на което е издадено, както и законоизискуемите реквизити по чл. 114, ал. 1 ЗДДС, допълнителни реквизити за известието по чл. 115, ал. 4 ЗДДС. Сочи, че поради непосочване на датата на фактура, не било ясно дали е бил спазен срока по чл. 115, ал.

2 ЗЗДС за издаване на дебитно известие. При тези съображения, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 8,68 лева с ДДС, платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор № 503554975 и приложения към него, както и факта на издаване на процесното дебитно известие № 653876760/31.05.2023 г. към фактура № 459013992/01.12.2022 г. Изяснява, че със същото стойността на фактурата е била увеличена, тъй като първоначално в нея не са били начислени правилните суми за предоставените на ищеца услуги. Посочва, че евентуални нарушения на ЗДДС при издаване на дебитното известие са неотносими по настоящото дело. Оспорва, че ищецът е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е бил сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък 1 от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не било ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договор, а услугите са били ползвани от лица, които не са били служители и/или не са били свързани по някакъв начин с ищеца. В тази връзка, извежда извод, че процесната сума била заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следвало надплатеното да се възстанови на платилото я лице, а не на ищеца, тъй като по този начин ищцовото дружество би се обогатило неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. При тези доводи моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) сумата, чието възстановяване се иска, да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено без правно основание.

Съобразно правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил реално на ответника сумата, чието връщане претендира, а ответника следва да установи, че е налице годно (валидно) правно основание за получаване, респ. за задържане на претендираната сума.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства, а именно: 1) наличие на договорни отношения между А в качеството му на мобилен оператор и М в качеството му на клиент относно електронно съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги; 2) че във връзка с предоставените с договора услуги ответното дружество е издало с получател ищцовото дружество дебитно известие № 653876760/31.05.2023 г. към фактура № 459013992/01.12.2022 г. на стойност 8,68 лева с вкл. ДДС; 3) че сумите по фактурата и по дебитното известие са платени. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от 17.02.2026 г.

Според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на известие към фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че сделката е била развалена. По арг. от чл. 115, ал. 3 ЗЗД при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава кредитно известие.

В конкретния случай, доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по процесната фактура и дебитно известие, съдът намира за доказано имущественото разместване между страните. Същевременно, в хода на настоящото производство от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е налице основание за задържане на получената в повече сума, поради което същата подлежи на възстановяване на ищеца. При наличието изрично оспорване от страна на ищеца, представените Приложение № 1 към договор № 503554975, обща информация към фактура № 459013992/01.12.2022 г. и Приложение А към нея не са 2 достатъчни да обосноват извод, че сумите по фактурата и дебитното известие са били начислени съобразно договореното между страните, вкл. и при наличие на твърдените промени в тарифния план, както и че са били предоставени мобилни услуги, чиято стойност съответства на фактурираната такава. Ето защо и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на М към ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая се касае за изпълнение на парично задължение, което по своя характер не представлява престация с оглед личността и затова може да бъде изпълнено от всеки. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението, за връщане на платената сума. Ето защо, дори и задължението да е фактически погасено чрез плащане от трето лице, което твърдение остана недоказано по делото, обедняването е настъпило в тежест на М, тъй като е погасено парично задължение на ищцовото дружество и последното дължи да върне сумата на фактическия платец съобразно вътрешните им отношения (арг. чл. 74 ЗЗД). По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 ЗЗД), т.е. в случая фактическият платец на сумата не би могъл да иска от кредитора връщане на платеното без основание за погасяване на чуждо задължение, а титулярът на това задължение е единствено легитимиран по правилата на неоснователното обогатяване.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 8,68 лева с ДДС.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца разноски.

Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 206,60 лева, от които 50,00 лева – държавна такса, 150,00 лева – адвокатско възнаграждение, и 6,6 лева – разходи за пощенски услуги. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните причини:

Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, не е извършван разпит на свидетели. Отделно от това ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по същата и други фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1 лев. Ето защо, за да не бъде допусната злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 100,00 лева. Разноски за пощенски услуги не следва да бъдат присъждани.

3

По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 150,00 лева, равняващи се на 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на М, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 8,68 лева с ДДС, равняваща се на 4,44 евро с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, съгласно дебитно известие № 653876760/31.05.2023 г., издадено към фактура № 459013992/01.12.2022 г.

ОСЪЖДА А, ЕИК **, да заплати на М, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от сумата от 150,00 лева, равняващи се на 76,69 евро, представляваща сторени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4