Решение № 1414 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария А. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20235300502658 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалва се Решение № 3404 от 19.07.2023 г., постановено по гр.д. № 13502/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., с което е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС между Е. Х. П., ЕГН ********** от ***, Р. К. К., ЕГН ********** от *** и П. З. Р., ЕГН ********** от *** ползването на следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***.231 по КККР, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 10.01.2018 г., с адрес на имота: ***, целият с площ от 534 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал *** по плана на ***“, парцел ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***.230, ***.234, ***.232 и ***.229, по вариант четвърти от техническата експертиза на вещо лице В.Н.К. на лист 91 от делото, който приподписан от съдията представляват неразделна част от настоящото решение, както следва: за Е. Х. П., ЕГН ********** – частта, посочена в дял I, колориран в червено с площ от 71,12 кв.м. и ограничен с букви Л-М-С-Т-Л, Н-О-П-Р-Н; за Р. К. К., ЕГН ********** – частта, посочена в дял II, колориран в синьо с площ от 71,12 кв.м. и ограничен с букви А-БГ-В-А, К-Л-Т-У-Ф-Ж-З-И-К и М-Н-Р-С-М; за П. З. Р., ЕГН ********** – частта, посочена в дял III, колориран в оранжево с площ от 267,20 кв.м. и ограничен с букви Д-Е-Ж-Ф-Х-Ш-ЩЮ-Я-Д; частта от дворното място, означена като част за общо ползване, колорирана в зелено и заключена между букви В-Г-Б-Ц-Е-Д-В и У-Т-С-Р-П-Х-Ф-У с площ от 65 кв.м., остава за общо ползване само на ответните страни Е. Х. П., ЕГН ********** и Р. К. К., ЕГН **********.

Против решението е постъпила въззивна жалба от Е. Х. П. чрез пълномощника й 1 адвокат К. Д.. Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Оспорва се избраният от районният съд вариант № 4 от заключението на СТЕ като нецелесъобразен, неподходящ, неравнопоставен и недопустим за прилагане.

Твърди, че недопустимостта на вариант № 4 произтича от факта, че с него не са заснети и отразени постройките в дворното място, които са част от предмета на делото. Посочва се, че с този вариант жалбоподателката не получава ползването на нито една от 6-те постройки, намиращи се в северната част на дворното място, а същите остават в ползване на К., независимо, че двете имат равни квоти от правото на собственост върху двора и постройките. Не се предвиждало и осигуряване на отделен достъп до двата жилищни етажа.

Поддържа, че само вариант № 6 е целесъобразен за извършване на разпределението на ползването на имота, тъй като единствено в него са отразени всички постройки в имота, и защото с него е уредено ползването на двата етажа чрез отделен вход, от двете страни на дворното място. Излагат се съображения, че вариант № 6 е най-подходящ за разпределяне на ползването на имота, в най-пълна степен защитава правата на двете страни и е бил приет без възражения. Оспорват се изводите на районния съд, че вариант № 6 не е подходящ и ще доведе до създаване на допълнителни конфликти между страните. Поддържа се, че именно прилагането на този вариант би гарантирало преустановяването на конфликти между страните. Излагат се доводи, че възприетият от съда вариант № 4 е несправедлив и увреждащ правата на жалбоподателката, без да се отчита функцията на помощните постройки в имота за съхранение на лични вещи, зимнина, дърва и други, както и че бараката под № 10 е функционално свързана с гаража на жалбоподателката. Поддържа се, че втората допълнителна СТЕ е приета без възражение от страните като вариант № 6 е единственият годен за прилагане при извършване на разпределението. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да разпредели ползването на процесния поземлен имот между страните по делото съобразно скица – проект вариант № 6 от заключението на СТЕ. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. К. К. чрез пълномощника й адвокат Г. П., с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че единственият правен интерес на ищцата от завеждане делото е желанието й да бъде преустановен достъпът на въззиваемата до стълбищната клетка, която представлява обща част от сградата, обслужваща двата самостоятелни етажа. Позовава се на доказателствата по делото, въз основа на които сочи, че изградените в имота бараки с метална и дървена конструкция са незаконни. Оспорва се прилагането на вариант № 6 от заключението на СТЕ с довода, че с него изцяло се затваря достъпът на въззиваемата до северната част на имота и до стълбищната клетка, която обслужва двата етажа. Посочва се, че това би довело до невъзможност на Р. К. да влиза в жилището си през улица „***“, на която се намира неговият административен адрес. Поддържа се, че така ще бъдат създадени обективни пречки за ползването на имота, както и необходимостта от извършването на конструктивни промени по реда на ЗУТ. От обстоятелството, че първият жилищен етаж разполага с вход от южната част на имота не следвало, че трябва да бъде премахнат достъпът до него от общото стълбище, в което се влиза само от северната част. Моли се изцяло да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските за настоящата инстанция.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. З. Р..

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок 2 срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Е. Х. П. против Р. К. К. и П. З. Р. за разпределяне ползването на съсобствения им недвижим имот, както следва: поземлен имот с идентификатор ***.231 по КККР, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 10.01.2018 г., с адрес на имота:

***, целият с площ от 534 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал *** по плана на ***“, парцел ***, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***.230, ***.234, ***.232 и ***.229, в който ищцата и първата ответница притежават по ¼ идеална част, а втората ответница – ½ идеална част.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. К.

К., с който се оспорва искът като недопустим, а по същество – като неоснователен. Позовава се на извършена през *** г. съдебна делба и на договор за дарение от *** г., според които входното предверие е предвидено да бъде за общо ползване от двата етажа на жилищната сграда.

Ответницата П. З. Р. не е подала отговор на исковата молба.

В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищцата е допълнила предявения иск с искане да бъде разпределено ползването и на намиращите се в поземления имот помощни постройки – бараки.

По делото не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.231 с площ от 534 кв.м.

Ищцата е собственик на ¼ идеална част от поземления имот, както и на втория етаж от построената в северната част на поземления имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.231.1, със застроена площ от 60 кв.м., ведно с целия таван, ½ идеална част от общото входно предверие на сградата, цялото стълбище от общото входно предверие до втория жилищен етаж, ½ идеална част от общите части на сградата, както и на построения в североизточния край на имота гараж с идентификатор ***.231.3, със застроена площ от 32 кв.м. на основание наследствено правоприемство, настъпило със смъртта на наследодателя й Х.К.Е., починал на *** г., и надлежно вписан отказ от наследство на другия законен наследник – Ц. Х. Х., по ч.гр.д. № 14106/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Наследодателят й от своя страна се легитимира като собственик на основание Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС от *** г., вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № *** г., договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване № ***, том ***, нот.д. № ***/*** г., вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № ***, и одобрена от съда спогодба по гр.д. № 206/1987 г. по описа на Районен съд – Пловдив за делба на съсобствен недвижим имот.

Ответницата Р. К. К. е собственик на ¼ идеална част от поземления имот, ведно с целия първи етаж от жилищната сграда с идентификатор ***.231.1, със застроена площ от 60 кв.м., построена в северната част на поземления имот, заедно с цялата изба, ½ идеална част от входното предверие на сградата и ½ идеална част от общите части на същата сграда на основание договор за дарение, за който е съставен Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване № ***, том ***, нот.д. № ***/*** г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***.

Ответницата П. З. Р. е собственик на останалата ½ идеална част от поземления имот, както и на построената в южната част на имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.231.2 със застроена площ от 55 кв.м. въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.

3

№ ***, дело № ***/*** г., вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № ***/***г., акт № ***, том ***, дело № ***/*** г.

От районния съд са приети едно основно и две допълнителни заключения на съдебно-техническа експертиза за начина на извършване на разпределението.

Според основното заключение на съдебно-техническата експертиза поземлен имот с идентификатор ***.231 е разделен на две половини – южна и северна, всяка по 267,20 кв.м.

Южната част се ползва от П. Р., а северната – от Е. П. и Р. К.. Първият жилищен етаж на жилищната сграда в северната част на имота има обособен самостоятелен достъп откъм източната част на дворното място. Гаражът, собственост на Е. П., находящ се в североизточната част на имота, има обособени два входа, единият от юг с ширина 1 л.м., а другият с ширина 2,80 л.м. от изток с излаз на ***. Достъпът до жилищната сграда от запад (***) се осъществява със стълбище и площадка, на която със стрелка е посочен входът за първи жилищен етаж и втори жилищен етаж (стълбище към втори етаж). Показано е входно антре с размери 1,19/1,45 л.м. и вход за първи етаж. От източната част на сградата има стълбище, което обслужва първия жилищен етаж, до източната част на дворното място към ***. Техническо преустройство на сградата, с което да бъде осъществен достъп на ищцата до дворното място от изток не може да бъде осъществено. Достъпът на ищцата от източната част на дворното място е съществуващия вход откъм ***.

Представени са следните варианти за разпределяне на ползването:

Вариант първи: обособява се дял I, ограничен с букви С-Ц-Х-Ф-У-Т-С и О-П-Р-Н-О с площ от 82,12 кв.м., колориран в червено на приложената скица; дял II, ограничен с букви АБ-Ж-Е-А, П-С-Т-Р-П и З-О-Н-М-Л-К-И-З с площ от 82,12 кв.м., колориран в синьо; за общо ползване за дял I и дял II се разпределя площта, ограничена с букви Н-Р-Т-У-М-Н и Е-Ж-БВ-Г-Д-Е с площ от 43 кв.м., колорирана в зелено.