Определение № 80 от 26.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. София, 26.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601491 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. глава 22-ра НПК.

С протоколно определение, обективирано в протокол №4565 за проведено съдебно заседание на 06.10.2023год. е било прекратено съдебното производство по НОХД №2217/2023г. по описа на СГС, 15-ти състав и делото е било изплатено на прокурора с оглед мотивите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в досъдебното производство и тяхното отстраняване.

Против това определение е подаден от СГП частен протест, с който се поддържат доводи за неправилност на протестираното определение. Същите са сведени до липса на изчерпателност при мотивирането на съда във връзка с връщането на делото на прокуратурата относно твърдените допуснати процесуални нарушения. Според прокуратурата неправилно в мотивите на атакуваното определение съдът е препратил към възраженията на защитата, без разбор на доказателствата и използвайки клишета, без да се посочат конкретно какви са процесуалните нарушения, във връзка с които се прекратява съдебното производство и делото се връща на прокуратурата. На следващо място, в протеста, се изтъква че в съдебното заседание, в което е било прекратено съдебното производство по делото не е била спазена разпоредбата на чл.295, ал.1 от НПК, като не е била предоставена възможност на прокурора да се изкаже, да се възползва от възможността си за реплика, като по този начин е постановил определението си без да изслуша прокурора съгласно разпоредбата на чл.248, ал.5 от НПК. По описаният начин, според прокуратурата е бил нарушен принципът на равнопоставеност на страните и принципът на състезателност. В предвид на изложеното, в частния протест се иска да бъде отменено определение №4565/06.10.2023год. по НОХД №2217/2023год. по описа на СГС-НО, 15-ти състав и да бъде указано на първоинстанционния състав да насрочи съдебно заседание по общия ред.

1

Апелативен съд-София, като съобрази доводите на жалбата и материалите по делото, прие следното:

В разпоредително заседание на 06.10.2023г. по реда на чл. 247б и сл. НПК, проведено от СГС, защитниците на подсъдимия, са релевирали редица пороци на обвинителния акт, които съставлявали съществени отстраними процесуални нарушения, поради което са и поискали съдебното производство да се прекрати и делото върне на прокурора за отстраняването им.

СГС в отговор е обосновал, под формата на мотиви, че твърдените нарушения са допуснати и обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като съдържа недостатъци и съдебното производство следва да бъде прекратено и делото бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на констатираните отстраними съществени процесуални нарушения: 1/ Не са посочени обективни факти във връзка обвинението касателно инкриминираните фактури, извършена ли е доставка и къде, налице ли е плащане и на какво основание е станало това, въз основа на какво се прави изводът, че обвиняемият е знаел за липсата на реалност на сделките и т.н., за които се твърди че са с невярно съдържание или неистински такива. 2/ Липсата на анализ на доказателствата, въз основа на което се извежда субективната страна на деянието.

Действително, в мотивите на определението, СГС е използвал израза, че изцяло се споделят и възраженията на защитата досежно невъзможността да послужат за извеждане на субективната страна на предписаните на подсъдимия престъпления и въведените твърдения за неистински пълномощни, разписки, протоколи и др., които не са индивидуализирани надлежно в обвинителния акт с издател, дата на ползване, предмет и др., както и че не намира за нужно да бъдат преповтаряни изложените от защитата процесуални нарушения в тяхната конкретика. Независимо от това, въззивната инстанция намери, че като е изявил в мотивите достатъчно ясно волята си, че са налице съществени процесуални нарушения и основания за прекратяване на съдебното производство, съдът е очертал същите в най-общия им вид.

Подаденият частен протест е допустим за разглеждане като подаден в срок и от легитимирано лице. По същество е неоснователен. На досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения засегнали право на защита на подсъдимия и правилно първостепенният съд е прекратил съдебното производство.

Прочитът на обвинителния акт показва, че прокурорът не е изпълнил изискванията на процесуалния закон да опише обстоятелствата на вменените престъпления. Прокурорът е преразказал извършените действия от ревизиращия екип и техните заключения във връзка с проверката на дружеството, представлявано от подсъдимия и извършените насрещни проверки, позовал се е на съответните експертизи и свидетелски показания, и е направил извод относно истинността и верността на инкриминираните фактури, без този анализ да бъде обвързан с действията или бездействията на подсъдимия.

Извън посочените от първата инстанция процесуални нарушения, въззивната инстанция констатира още едно съществено процесуално нарушение, което следва да бъде 2 отстранено: при описването на всяко едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, вменена на подсъдимия като обвинение е посочено, че се касае за избягване плащането на данъчни задължения. В последващото обобщение в диспозитива на обвинителния акт, вече прокурорът е посочил, че с всички тези действия, подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, без да има съответната обосновка за това в обстоятелствената част на обвинителния акт. В основния състав по чл.255, ал.1 от НК са очертани формите на изпълнителното деяние, изрично изброявайки и начините на извършване на престъплението: избегне установяване или плащане на вече правилно установени данъчни задължения. По отношение на едно и също задължение не е възможно да се осъществят и двете форми на изпълнителното деяние, тъй като не е възможно да се избегне плащането, ако задължението не е установено, защото в този случай то не е ликвидно. На практика двете форми на изпълнителното деяние могат да се осъществят в случай когато се осуетява едно задължение и се избягва плащането на друго правилно установено задължение. Така допуснатото нарушение само по себе си е съществено и неотстранимо в съдебната фаза, тъй като не представлява разбираемо описание на начина по който според прокурора е извършено престъплението за което е обвинен подс. Т..

Обвинителният акт трябва да определи предмета и пределите на доказване в съдебното производство и да обезпечи правота на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да може да организира защитата си. Прокурорът задължително следва да посочи в обстоятелствената част фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Същото не е било сторено, в предвид както на правилно посочените пропуски в протестираното определение, така и по отношение изложеното от въззивната инстанция относно двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 от НК – липсата на посочването в обстоятелствената част относно твърдяното в диспозитива на обвинителния акт, че подсъдимият е „избегнал установяването на данъчни задължения.

Относно доводите, в частния протест, че не е била спазена разпоредбата на чл.295, ал.1 от НПК, като не е била предоставена възможност на прокурора да се изкаже, да се възползва от възможността си за реплика, като по този начин е постановил определението си без да изслуша прокурора съгласно разпоредбата на чл.248, ал.5 от НПК, при преглед на протокола за съдебно заседание, проведено на 06.10.2023год., не се констатира направено искане за реплика по реда на чл.295, ал.1 от НПК, както и искане за поправка на протокола от съдебно заседание по реда на чл.312 от НПК. В случай на допуснато такова нарушение, същото не е от кръга на съществените, доколкото възможността за защита е гарантирана чрез подаване на частен протест срещу постановения акт, с изразяване на несъгласието с доводите на страните и съда, което е било и направено в настоящия случай.

Водим от изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК вр. чл.345, ал.1 НПК‚ и Апелативен съд- София, НО, 3 състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №4565 от 06.10.2023год., с което е било прекратено съдебното производство по НОХД №2217/2023год. по описа на СГС, 15-ти състав и делото е било изплатено на прокурора с оглед мотивите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в досъдебното производство и тяхното отстраняване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4