Решение № 580 от 20.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Перник, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря М. Р. К. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720101842 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Т. К. С., ЕГН:

********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** в качеството и на наследник на починалата на 30.07.2021 г. Н. М. С. чрез адв. Б. В. от САК срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата в исковата си молба твърди, че по искане на дружеството- ответник спрямо нейния наследодател Н. М. С. било образувано частно гражданско дело № 6469/2012 г по описа на Пернишки районен съд. По посоченото дело и на основание чл. 410 ГПК била издадена Заповед за изпълнение №4458 от 28.09.2012 г. и изпълнителен лист от 30.10.2012 г., с които длъжникът Н. М. С. била осъден да му заплати суми както следва: сумата от 2511,98 лв., съставляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и сумата от 559, 28 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 28.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 61,43 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 200 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на горепосоченият изпълнителен лист дружеството ответник било образувало изпълнително дело № 1250/2012 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие Пернишки окръжен съд, с дата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на 16.03.2013 г., което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 18.10.2021 г. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело годно да прекъсне погасителната давност било извършено на 14.12.2012 г.

Изпълнително дело № 298/2022 г. на ЧСИ Ст. Б. било образувано на 10.03.2022 г. след изтичане на петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество. По второто изпълнително дело ищцата е била конституирана като наследник на починалия длъжник с постановление на ЧСИ Ст. Б. от 10.05.2022 г. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 10.04.2024 г. като 1 бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата през м. март 2024 г. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 30.10.2012 г. издаден по ч.гр.д. № 6469/2012 г. на ПРС равняващи се на сумата от 1255,99 лв. /1/2 съобразно наследствения й дял от общия размер на главницата от 2511,98 лв/, главница съставляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и законна лихва в размер на 279,64 лв. /1/2 съобразно наследствения й дял от общия размер на мораторната лихва от 559,28 лв./, съставляваща законна лихва върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г., като погасени по давност. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди и се позовава на съдебна практика в този смисъл, че перемцията на изпълнителното дело е без значение относно прекъсването на давността. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна при условие на евентуалност.

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. С определението си по чл.

140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, правния си интерес от настоящото дело, наличието на висящо изпълнително производство, както и че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът с определението по чл. 140 ГПК е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.

В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. В.. Същият заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. ответникът не се представлява. В деловодството на съда на 19.06.2024 г. е била депозирана молба от представител по пълномощие юрисконсулт С., която моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски. Представя списък с разноски по чл.

80 ГПК.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента на подаването на исковата молба на 10.04.2024 г. е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 298/2022 г. на ЧСИ Ст. Б., поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Страните не спорят и се установява от представените по делото писмени доказателства, че било образувано частно гражданско дело № 6469/2012 г по описа на Пернишки районен съд.

По посоченото дело и на основание чл. 410 ГПК била издадена Заповед за изпълнение №4458 от 28.09.2012 г. и изпълнителен лист от 30.10.2012 г., с които длъжникът Н. М. С.

2 била осъден да му заплати суми както следва: сумата от 2511,98 лв., съставляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и сумата от 559, 28 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 28.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 61,43 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 200 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение., като въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 1250/2012 г. и впоследствие изп.д. № 298/2022 г. и двете по описа на ЧСИ Б..

По делото се установи от приетите доказателства, че по изп.д. № 1250/2012г. на ЧСИ Б., образувано по молба на взискателя на 06.12.2012 г. е бил наложен запор върху пенсията на наследодателката на ищеца на 14.12.2012 г., като запорното съобщение е било получено от починалия длъжник Н. М. С. на 21.12.2012 г., а поканата за доброволно изпълнение същата е получила на 16.03.2013 г. Последното постъпване на парична сума по това изпълнително дело е било на 10.03.2015 г.

На 30.08.2021 г. взискателят е депозирал молба да бъде прекратено производството по отношение на длъжника Н. М. С., тъй като същата била починала на 30.07.2021 г. и да бъдат конституирани на нейно място нейните наследници. ЧСИ Б. е прекратил с постановление от 24.10.2021 г. изп.д. № 1250/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на същият изпълнителен лист е било образувано второто изп.д. № 298/2022 г. на ЧСИ Б. срещу починалото лице Н. М. С. по молба на взискателя от 10.03.2022 г. ЧСИ Ст. Б. въз основа на изискано от него удостоверение за наследници на Н. М. С. на 10.05.2022 г. е издал постановление, с което е конституирал ищцата Т. К. С. като наследник на починалото лице.

На същата на 07.09.2022 г. й е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която не е била получена, тъй като същата не е била намерена на установения от ЧСИ Б. адрес. На 10.04.2024 г. е бил наложен запор върху банковите сметки и трудови възнаграждения на ищцата. Видно от представеното от ищцата Удостоверение от Камарата на Частните Съдебни изпълнители от 10.04.2024 г. по изп.д. № 298/2022 г. към тази дата няма постъпили плащания.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. № 1250/2012 г. е било образувано на 06.12.2012 г. или преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното производство е образувано на 06.12.2012 г. преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 14.12.2012 г., когато е бил наложен запор върху пенсията на наследодателя на ищеца. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 3 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 14.12.2012 г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 15.12.2014 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 1250/2012 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 15.12.2014 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.

Разпечатката съдържа 28 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0acca19-0622-4b8b-92b8-59f39fe24b8d