Протокол № 128 от 21.04.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 128 гр. Сливен, 20.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20232200100038 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата В. Ц. С., редовно призована, се явява лично и с адв.П. Д., АК – Бургас, редовно упълномощен с пълномощно, представено с исковата молба.

Ответното ЗАД „ОЗК - З.“ АД, редовно призовано, се представлява от адв.И.И., АК - София, съгласно пълномощно, представено с отговора на исковата молба.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални преки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ.Д.: Поддържам исковата молба. Водим двамата допуснати свидетели.

АДВ.ИЛИЕВ: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозирания отговор както и направените с него доказателствени искания.

Съдът пристъпва към устен доклад на делото по реда на чл.146 от ГПК.

Предявена е искова молба от В. Ц. С. срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, в която се твърди, че на 29.06.2021г. около 13:00 часа на АМ Тракия км.248 +850 при управление на МПС л.а. „Ауди А4“ с рег. № *** З.Г. И.а е нарушила правилата за движение по пътищата и е допуснала самостоятелно ПТП, при 1 което е пострадала возещата се на предна дясна седалка в л.а. ищцата В. Ц. С..

За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 58/29.06.2021г. по описа на РУ Нова Загора. Образувано е ДП № 382/21г. по описа на РУ Нова Загора, което е приключило с влязло в сила споразумение от 06.04.2022г. по НОХД № 129/22г. на РС Нова Загора. Твърди се, че в рамките на наказателното производство по категоричен начин е доказана причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди на ищцата В. Ц. С.. От техническа гледна точка действията на водачката на л.а.

„Ауди А4“ И.а, която не е контролирала непрекъснато ППС, което управлява, както и обстоятелството, че същата е шофирала след употреба на наркотични вещества, са били последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. При процесното ПТП ищцата В. Ц. С. е получила телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост с дислокация, сътресение на мозъка, контузия на главата с наличие на кръвонасядания в дясната половина в челната област, кръвонасядания на двете очи, охлузвания на челото и гърба на носа, контузия на дясна ръка с охлузване на кожата в областта на лакътната става и охлузвания по предната повърхност на коленната става на левия крак. Извършени са няколко оперативни интервенции, като получените от В. Ц. С. наранявания са причинили силни болки и страдания. Лечението е включвало болничен престой последващо обездвижване на засегнатия крайник и същевременно ограничаване подвижността на ляв долен крайник за продължителен период от време. Наложило се е спазването на постелен режим и използване на патерици. Към датата на активния оздравителен период ищцата е била на 19 г. и тези ограничения в живота й са формирали в нея усещането за непълноценност, тъга, самота скука, които са провокирали психологическа потиснатост и са се задълбочили проблемите със съня. По време на възстановителния период се е наложило и закупуването на лекарства, за които ищцата е заплатила сумата 4038,76 лева, съгласно фактури и касови бонови, приложени към исковата молба. Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, както и сумата от 4038,76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху двете претенции, 2 считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество.

По делото на 17.03.2023г. е депозиран писмен отговор. В същия се навеждат възражения по основателността на исковата претенция, като се твърди, че в голяма степен за получените увреждания вина има и пострадалата, тъй като в нарушение на правилата на ЗДвП се е возила в МПС без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото й свободно се е движило из купето, в резултат на което е настъпил вредоносния резултат.

Твърди се още, че ищцата е допринесла за увреждания, тъй като се е качила при водача, за когото е знаела, че е употребил наркотични вещества, като по този начин допълнително се е изложила на риск. Оспорват се твърденията, че за пострадалата са възникнали всички описани в ИМ, по вид и характер, вреди както и продължителността на възстановителния период. Оспорват се твърденията за потиснатост, безсъние и други душевни страдания на ищцата, като се сочи, че същите са в резултат на лабилната й психика и предходна обремененост. Оспорва се иска и за имуществени вреди, тъй като представените документи не могат да установят, че с тях са закупувани лекарства и услуги във връзка с провежданото лечение по повод процесното ПТП. Оспорва се изцяло претенцията за заплащане на сума в размер на 2250 лева, за които се твърди, че са платени на „Г.Х.“ ЕООД, тъй като не е ясно същите за каква точно услуга или медикаменти са заплатени. Оспорва се размера и на двете искови претенции, като прекомерно завишен. Оспорва се акцесорния иск за присъждане на лихва, а именно техния размер и началния момент, от който същите се претендират. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на автомобила, участвал в процесното ПТП. Заявени са доказателствени искания.

С определение № 163/24.03.2023г. съдът се е произнесъл по наведеното възражение за липса на местна подсъдност на спора. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът се е произнесъл и по доказателствените искания.

По делото е изискано и приложено НОХД № 129/2022г. на РС Нова Загора.

3

Правно основание на претендираните права – чл.432, вр. чл.380 от КЗ.

Факти и обстоятелства, които се признават от страните – валидното застрахователно правоотношение между лицето, управлявало МПС л.а.

„Ауди А4“ и ответното застрахователно дружество, депозираната на 01.10.2021г. от В. Ц. С. писмена претенция до ЗАД „ОЗК – З.“.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.

Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

Ищецът следва да ангажира доказателства и проведе пълно и главно доказване по отношение на механизма на процесното ПТП, получените увреждания по вид, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените увреждания, претърпените болки и страдания по вид, интензитет и продължителност, извършените разходи по размер по време на възстановителния период, здравословното състояние към момента на ищеца, както и прогнозите за пълно възстановяване.

Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с наведените от него твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат в следствие поведението на ищцата В. Ц. С..

АДВ.Д.: Нямам възражения по доклада.

АДВ.ИЛИЕВ: Нямам възражения по доклада. Моля за произнасяне по доказателственото искане, направено с отговора на исковата молба.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на първия свидетел, както следва:

В. Д. И.А – 58г., българин, български гражданин, със средно специално образование, разведена, реабилитирана.

СВИД.И.А: Майка съм на ищцата В. С.. Желая да свидетелствам.

Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК, свидетелката В. И.а обещава да говори истината.

СВИД.И.А РАЗПИТАНА КАЗА: В деня на инцидента дъщеря ми В. тръгна с приятелката си З. да вземат нейна приятелка от гр.София, казва се Т..

Когато те тръгнаха аз отидох на гости на другата ми дъщеря, която се казва С.. Телефонът ми звънеше и аз видях, че звъни З.. Чудех се за какво толкова 4 звъни и накарах С. да й звънне. С. се обади на З. и тя й каза, че пътували и е станала катастрофа. Настанала е паника, паника в смисъл голяма притеснение, голямо чудо. Повторно С. я попита къде пътуват и тя дала телефона на В., но В. не могла да обясни, и някакъв мъж, може би лекарят в линейката, е казал, че пътуват за гр.Сливен за окръжната болница. Ние със С. веднага тръгнахме за Сливен, за болницата. Пристигнахме. Казаха ни, че В. е в спешното. Там не ни пуснаха. Стояхме и чакахме 3-4 часа във фоайето на болницата, защото не ни пускаха. След 4-ия час се помолихме да ни пуснат да я видя. Едно пълничко момче, не знам дали е лекар или санитар, дойде и каза, че ще ни пуснат. С дъщеря ми С. бяхме, а тя е с малко дете. Една сестра каза да влезем. Видяхме В.. Състоянието й беше трагично. Кракът й беше вирнат, левият крак, на една шина. Цялата обезобразена, надута в отоци, очите й не се виждаха. Носът й, всичко беше обезобразено. Питахме я как е. Аз плачех, стана ми лошо. В спешното при нея стояхме 40 мин. 7 дни В. беше в болницата в ортопедията. Сутрин идвах с автобуса и вечер се прибирах за Ямбол. През целия ден бях при нея и й помагах. Аз я хранех, тя не можеше.

Беше на подлоги. Първите два-три дни беше на катетър, после го махнаха.

Тогава тя вече започна да се осъзнава. Каза, че я боли катетъра и го махнаха.

Беше на подлога, тъй като не можеше да се надига, всичко я болеше. Хранех я аз през цялото време. Грижех се за нея, което се полага на една майка аз го правих в болницата 7 дни. След като я изписаха другата ми дъщеря С. дойде с колата и се прибрахме. Искаха да я транспортираме до Ямбол с линейка, тъй като тя не можеше да се сгъва, но ни искаха много пари и ние отказахме. С носилката я снехме долу и я настанихме в колата да легне отзад. Така отидохме до дома й. Оттам почнах да се грижа за нея 3-4 месеца. Тя беше в окаяно състояние, нито можеше да се движи, нито да яде, аз я хранех, на памперси беше. Аз я къпех, аз я миех с мокри кърпи. 3-4-5 месеца, дори и повече, тя не беше къпана. С мокри кърпи беше хигиената. След 40-ия ден дойдохме тук на контролен преглед. Д-р Х. я оперира и д-р Ф.. Имахме уговорка след 40-ия ден за контролен преглед. И пак по най-тежкия начин я качихме отзад в колата да легне и я транспортирахме с другата ми дъщеря за прегледа. Тя не можеше да слезе, не можеше да върви. Поискахме инвалидна количка, за да я придвижим до кабинета в поликлиниката до окръжната болница. Така минахме до 9-ия месец, ходене по мъките. През тези 9 месеца, както и сега, аз продължавам да се грижа за нея, аз и другата ми дъщеря. Тук 5 в Сливен й направиха една операция. Сложиха й имплант, между 7 или 9 болта. Това, което го знам от лекарите, от д-р Х. и д-р Ф.. Имплантът сега а махнат. До 9-ия месец идвахме при д-р Ф.. Когато дойдохме на последния преглед, на 9-ия месец, той каза, че не може за 9 месеца да не заздравее крака.

Правиха снимки. Костта не се срещала, разминавала се на няколко см. Каза, че трябва да се сложи нещо на оперирания крак, за да може да почне да върви, да поема тежест и че трябва да се счупи и да се прави нова операция, защото нямало как да заздравее. Прибрахме се в Ямбол и започнахме да търсим други лекари. С дъщеря ми С., чрез нейна приятелка, се свързахме с лекар от Стара Загора, д-р В.Р.. Отидохме там. Той я прегледа в спешния кабинет в болницата „Стоян Киркович“. Видя снимките. Направихме нова снимка, ние си я платихме. Ние си плащахме всички консумативи и операцията в Сливен, и операцията в Стара Загора. Той видя снимките и каза, че този имплант ще се махне и че се налага втора операция. Решихме да я направим. Обадихме му се допълнително и се уговорихме. Отидохме на 16.05.2022г. и той ни прие в университетската болница „Стоян Киркович“.

Приеха ни в болницата, правиха изследвания, снимки, лекарства, рецепти, ние сме си закупували всичко. Операцията беше планувана за 25.05.2022г. От 16.05.22г. до 09.06.22г., докато В. беше в болницата, аз бях плътно до нея.

Там лягах, там спях. Влезе в операция в 8 без 20 часа и я изкараха в 14 без 5 часа. Беше в много тежко състояние. 4 дни беше на системи, на обезболяващи. Беше травмирана психически, много тежко беше. В болницата в Стара Загора бяхме до 30-ти. От 30-ти ни преместиха в рехабилитационното отделение. Там бяхме една седмица. Изписаха ни на 09.06.22г. и тогава се прибрахме в Ямбол. Всеки месец ходихме на контролен преглед. Пак правехме снимки. Д-р Р. каза, че нещата вървят, но с течение на години ще се възстанови. За сега гарантира, той е лекар. Но тя е много травмирана. Страх я е да се качи на кола. Вечер се стряска. Не може да спи като нормално дете.