Решение № 201 от 24.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Разлог, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240100877 по описа за 2021 г.

Производството е образувано по ИМ от ЗД„Е.”АД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Х.К.”43, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. – ИД, чрез адв. Т.С.Г., против Р.С.П., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.

„В.“№16.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 1`221.74 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 02.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 84.51 лв. – лихва за периода от 27.12.2019 г. до 31.08.2020 г.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В СЗ ищецът не се явява. Процесуалният представител депозира писмени становища, с които поддържа иска и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. В него излага становище за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.410 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в ИМ.

В СЗ ответникът чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на иска и развива доводи в тази насока. Представителят на ответника претендира на доверителя му да бъдат заплатени разноските по делото.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №378/2021 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело, против ответника като длъжник е издадена заповед №501276 от 14.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 1`306.25 лв., дължима по щета №* от 28.10.2019 г. към застрахователна полица №* от 29.07.2019 г., от която 1`221.74 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 02.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и 84.51 лв. – лихва за периода от 27.12.2019 г. до 31.08.2020 г., както и сумата от 26.13 лв. – направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 22.03.2021 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение.

На 20.05.2021 г. заявителят по ч. гр. д. №378/2021 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

1

От представения Протокол за ПТП №1191926/15.10.2019 г. се установява, че на същата дата в 07.15 часа на път II – 19,31 км., в района на О.Р., е станало ПТП между ППС (каруца) и МПС „Ш.Ф.“ с ДК №*, собственост и управлявано от Р.Й.Т..

В протокола за ПТП е отразено, че ПТП е настъпило при условията на съвина на двамата водачи.

За констатираните нарушения на двамата водачи са съставени АУАН.

В дружеството-застраховател е образувана преписка по щета №* от 28.10.2019 г., като в опис - заключение по щета са били описани подробно увредените части по автомобила „Ш.Ф.“ с ДК №*. Представени са писмени доказателства, видно от които увреденият автомобил е бил отремонтиран от застрахователя, който е заплатил на собственика на пострадалото МПС с преводно нареждане от 21.11.2019 г. сумата от 2`217.40 лв.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава се установява механизма на увреждането, размера на щетата и причинно следствена връзка м/у установените щети и механизма на настъпване на ПТП. Експертът, анализайки уврежданиятя на автомобила челно и от двете страни, заявява, че най - правдоподобен е механизмът, описан от водача на каруцата. Т. е. ППС с животинска тяга /каруца /, движейки се на 15.06.2019 г. в 07.15 часа на път II-19, на 31,1 км. в района на г.Р., най-вдясно по пътното платно със скорост около 5 км/ час бил застигнат и ударен отзад от л. а. „Ш.Ф." с peг. №*, собственост на Р.Т., управляван от същата.

По делото е разпитан като свидетел Р.Т. – управлявала л. а. „Ш.Ф." с peг. №*. Същата потвърди, че си спомня за ПТП станало на 15.10.2019 г. м/у нея и каруца, като заяви, че каруцата се е движела в дясната страна на пътното платно, но нещо се е счупило и колата станала неуправлявана.

Съдът въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.410 от КЗ, е допустим, тъй като е подаден от лице, имащо активна процесуално-правна легитимация. Разгледан по същество е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.

Съобразно чл.410 от КЗ, предвижда че с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в хода на производството по иск с такава квалификация от ищеца следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение м/у пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение.

От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта противоправно поведение, увреждане, причинна връзка м/у тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД, в областта на ГО за вреди вината се предполага до доказване на противното. Доколкото вината съставлява субективно отношение на дееца към противоправното му деяние, такова субективно отношение могат да формират само ФЛ.

Предвид събраните доказателства и предвид фактите и обстоятелствата, изложени в ИМ, съдът прави извод, че ищецът е заплатил нанесени щети в/у л. а. „Ш.Ф." с peг. №*, за който е била сключена застраховка „ГО“, описана в ИМ. След заплащането ищецът е встъпил в правата на увредения с/у причинителя на щетите или с/у неговия застраховател.

Съдът достига до извод, че страните спорят по размера на щетите и по механизма на ПТП, като ответникът твърди вина на водача, чийто автомобил е застрахован при ищеца.

С оглед разпита на свидетеля Р.Т., съдът достига до извод, че изложения в ИМ механизъм на ПТП не е доказан, не е безспорно установен, като от заключението по приетата САТЕ ВЛ 2 установява различен механизъм на ПТП. Именно затова съдът достига до извод, че водачът на МПС „Ш.Ф." с peг. №*, е нарушил правилата за движение по ЗДвП и носи изцяло вината за настъпването на процесното ПТП, защото е имал техническата възможност да забележи движещата се по пътното платно каруца и да реагира, като задейства спирачната уредба, за да спре на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране.

Така съдът достига до единствения извод, че вина за настъпилото процесно ПТП, описано в ИМ, има само водачът, който е управлявал МПС „Ш.Ф." с peг. №*, който е застрахован при ищеца и за който автомобил ищецът е заплатил обезщетение за отстраняване на вреди по застраховка „ГО“.

Ангажирането на отговорност на ответника по застраховката ГО на цитираното по-горе е напълно неоснователно, защото водача на ППС (каруца) не е нарушил правилата на ЗДвП и не носи вина за процесното ПТП, описано в ИМ, като механизмът е различен от посоченото в ИМ.

Съдът достига до извод, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, като следва да се вземе предвид заключението на приетата по делото САТЕ и разпита на свидетеля, от които се оборва механизма на ПТП, описан в ИМ.

След като се отхвърля иска за главницата за щети, на отхвърляне подлежи и предявения акцесорен иск зависещ от уважаване или отхвърляне на главен иск за лихвата за забава от 84.51 лева за период 27.12.2019 г. до 31.08.2020 г.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, ищецът дължи сторените от ответника Р.П. разноски, които съобразно списъка по чл.80 от ГПК, са 1`200.00 лв. - адв. възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД„Е”АД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Х.К.”43, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. – ИД, чрез адв. Т.С.Г. против Р.С.П., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„В.“№16 , иск за заплащането на сумата 1`221.74 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 02.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 84.51 лв. – лихва за периода от 27.12.2019 г. до 31.08.2020 г ., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗД„Е.”АД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Х.К.”43, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. – ИД, да заплати на Р.С.П., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„В.“№16, сумата от 1`200.00 лв., разноски по делото.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3