Решение № 69 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. П., 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500725 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №1106/20.10.2023г., постановено по гр.д.№3860/2022г. по описа на РС- П. е отхвърлен иска на М. П. Т., с ЕГН ********** от с.Г., общ.П., ул.„** - а" №** и Г. П. К., с ЕГН ********** от с.Р., общ.П., обл.П., ул.„П." №** против Община П., ЕИК: *********, адрес: гр.П., бул.„Б." №* за установяване между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Ц., с площ от 1283кв.м., адрес: с.Ц., общ. П., ул.„** - ма" №**, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 313, квартал 34, парцел XII, съседи: *****.***.*** *****.***.***,

*****.***.***, *****.***.*** и *****.***.***.

Отхвърлен е иска на М. П. Т., с ЕГН ********** от с.Г., общ.П., ул.„** а" №** и Г. П. К., с ЕГН ********** от с.Р., общ. П., обл.П., ул.„П." №**, против „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б. К." №** за установяване между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Ц., с площ от 1283кв.м., адрес: с.Ц., общ.П., ул.„** - ма" №**, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 1

10 м.), номер по предходен план 313, квартал 34, парцел XII, съседи:

*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.*** и *****.***.*** и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху имота.

Осъдени са М. П. Т., с ЕГН ********** от с.Г., общ.П., ул.„** - а" №** и Г. П. К., с ЕГН ********** от с.Р., общ.П., обл.П., ул.„П." №**, да заплатят на Община П., ЕИК: *********, адрес: гр.П., бул.„Б." №* юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.

Осъдени са М. П. Т., с ЕГН ********** от с.Г., общ.П., ул.„** - а" №** и Г. П. К., с ЕГН ********** от с.Р., общ.П., обл.П., ул.„П." №**, да заплатят на „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Б.

К." №**, съдебни разноски в размер на 3200лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.М. П., в качеството й на пълномощник на М. П. Т. и Г. П. К..

Твърди се в същата, че неправилни са изводите на съда, че исковете са неоснователни, поради неправилно избран път на защита, като според последния е следвало да се предяви иск по чл.54 от ЗКИР, а не по чл.124 от ГПК /спрямо Община П./ и по чл.108 от ЗС /спрямо фирмата/, тъй като реституирания имот, съставляващ имот пл.№10, в кв.76 по плана на с.Ц. през 1927г. /посочен в решението на ПК- П./ не съответства на кадастралния имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Ц., въпреки че реституирания имот частично съответства, като се препокрива и застъпва с площ 791кв.м.

/реални части/ с кадастралния имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Ц., което не е в нито интерес на ищците, нито на градоустройството- при евентуално частично уважаване на иска /до размера на застъпването/ в кадастралната карта ще бъде отразен имот, който е различен от реституирания, няма лице и не подлежи на урегулиране.

Твърди се, че неправилно е прието, че спорът между страните е възникнал по причина неотразяването на имота на ищците в действащата кадастрална карта.

Визира се, че в основата на правния спор по делото е обстоятелството, че Община П. е актувала два броя АЧОС от 08.02.2017г. и от 10.11.2021г. и впоследствие е продала на 19.05.2022г. на „К.“ ЕООД- гр.П. имот, който ищците претендират да е тяхна собственост към момента на актуване на имота от община П. и продажбата на дружеството, т.е. необходимо е да бъде 2 извършена преценка, налице ли са предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, предвид и съдебното Решение от 08.02.1999г. по гр.д.№3379/1998г. по описа на РС- П., влязло в законна сила на 19.03.1999г., доколкото 2 броя АЧОС и впоследствие извършената продажба, могат да бъдат противопоставени на ищците, както и за валидността на тези АЧОС и извършената продажба.

Твърди се, че разрешаването на този спор не предполага необходимостта от провеждане на предхождащо го производство по чл.54 от ЗКИР. Обстоятелството, че ищците претендират предаване на владението на имот, който не е нанесен като самостоятелен в действащата кадастрална карта, не съставлява пречка за защита правото на собственост по реда на чл.108 от ЗС. В този смисъл се цитира съдебна практика на ВКС.

Визира се, че съдът не е взел предвид, че двете ищци се легитимират по един безспорен и категоричен начин като собственици на процесния имот.

Това е така, тъй като собствеността им върху имота е реституирана по силата на ЗСПЗЗ със съдебното решение по гр.д.№3379/1998г. на РС- П., влязло в законна сила на 19.03.1999г. Т.е. от този момент те в качеството им на наследници на П. Г. Б. се легитимират като собственици на имота, чиято идентичност с имота, върху който е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ е безспорно установена по делото.

Сочи се, че претенцията на размера на площта на имота от ищците е 1238 кв.м., тъй като пази площ е установена от заключението на вещото лице и от Скица на поземлен имот от 13.06.2022г., издадена от СГКК- гр.П.. В този аспект се приема, че именно за тази площ исковете следва да бъдат уважени, независимо от това, че по документ за собственост- решение на ОСЗ от 22.03.2016г. на наследодателя на ищците- площта на притежавания от него имот е 1,100 дка. В този смисъл се цитира практика на ВКС.

Твърди се, че имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Ц. е частично идентичен с имот пл.№10 по плана от 1927г. с 791кв.м., но е изцяло идентичен с имот пл.№313 от 1989г. и по плана от 2001 г.

Твърди се, че съдът не е взел предвид, че актовете за частна общинска собственост са от дати- първия от 08.12.2017г., а втория от 10.11.2021г., като в договора за продажба Община П. се определя като собственик на поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Ц.- с втория акт за частна 3 общинска собственост №6130/10.11.2021г. Към тези моменти- 08.12.2017г. и 10.11.2021г., Общината е посочила в Отговора си на исковата молба, че е собственик на имота на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Цитира се тази разпоредба, като се извежда извод, че по делото не е конкретизирано, а и не е установено за кое точно от изброените основания става дума.

Приема се за безспорно, че с влизане в сила на решението на PC по гр.д.

№3379/1998г.- на 19.03.1999г.- имотът е престанал да бъде общинска собственост. Той не е бил такъв, нито към момента на вземането на решението на общинския съвет за неговата продажба, нито към момента на провеждането на търга и сключването на договора за продажбата му, а е бил собственост на двете ищци.

Въз основа на изложеното се счита, че се налага извод, че ответната Община като е актувала като общински процесния имот и го е продала на търг се е разпоредила с чужда вещ, което съдът е игнорирал.

Сочи се, че извършената продажба на поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Ц. от Община П. на „К.“ ЕООД- гр.П. не е нищожна сделка поради противоречие на закона, но тя не е породила правни последици, тъй като никой не би могъл да прехвърли права, които сам не притежава. Щом Общината не е била собственик на имота, то и ответникът „К.“ ЕООД- гр.П. също не е станал собственик.

По отношение на направеното от ответника „К.” ЕООД-гр.П. възражение по чл.72, ал.3 от ЗС се твърди, че последния е придобил имота от несобственик и по делото няма данни да е знаел, че праводателят му не е собственик, поради което е добросъвестен владелец съгласно чл.70 от ЗС.

Добросъвестният владелец, който е направил подобрения има право да иска да задържи имота до заплащане на стойността на подобренията и разноскитечл.72, ал.3 от ЗС. В този смисъл обаче се приема, че ответното ЕООД е направило възражение на по чл.72, ал.3 от ЗС- за задържането му на имота до заплащане от ищците платената от дружеството продажна цена по сделката с Община П. в размер на 19764,44лв. и на платените мести данъци за 2022г. и 2023г. в размер на 177,64лв.

Визира се, че е установено от приетата по делото СТЕ, че имотът е незастроен и върху него няма изпълнено строителство. Дружеството не е извършило подобрения в имота по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗС и не е 4 извършило необходими разноски за запазване на вещта в имот по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗС- след закупуването му до завеждането на иска, поради което се приема, че това възражение следва да се отхвърли.

Искането е да се отмени изцяло решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и се постанови друго такова, с което се уважат предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.124 от ГПК, както и се отхвърли, като неоснователно- в условията на евентуалност да се уважи възражението на „К.“ ЕООД- гр.П. по чл.72, ал.3 от ЗС- за задържане на имота до заплащане от ищците на платената от дружеството продажна цена по сделката с Община П..

Претендират се съдебно- деловодни разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Община П. е постъпил писмен отговор, чрез процесуалния й представител гл.юриск.

В..

Счита се в същия, че въззивната жалба е неоснователна. В този смисъл се твърди, че изводът на съда, че ищците не са собственици на спорния имот е законосъобразен и обоснован. Съответно те се са доказали, че спорният имот е тяхна собственост, респ., на техния наследодател П. Б..

Сочи се, че от заключението на вещото лице от СТЕ се установява, че имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с. Ц., към момента собственост на „К.“ ЕООД е идентичен с имот с пл.№10, за който е бил отреден парцел ІІ-10, кв.76 по кадастралния и регулационен план на с.Ц. от 1927г., а за имот с пл.№10 е записан за собственик А. К. но ищците не са доказали, че са наследници на А. К..

Визира се, че от същото това заключение на СТЕ се установява, че в обхвата на парцел ІІ-10, кв. 76 са включени части от имоти с пл.№№ 9,10 и 11; и в разписния лист към същия план за имот с пл.№9 е записан като собственик Г. Б., за който имот няма отреден парцел; и от представеното с исковата молба удостоверение е установено, че ищците са наследници на П.

Б., който не е записан като собственик на този имот.

Твърди се, че решението е законосъобразно и обосновано, тъй като е безспорно, че нивата от 1.100 дка в землището на с. Ц., м. „В.” е внесена е в ТКЗС с.Ц. по молба- декларация за членство в ТКЗС №176/10.08,1956 г. и опис- декларация, както се признава в обстоятелствената част на исковата 5 молба и е приел и Районният съд в решението от 08.02.1999г. по гр. д.№ 3379/1998г.

Сочи се, че с включването на терени в регулационния план на с. Ц. със Заповед №12/04.01.1989г., образуваните парцели са дьржавна собственост, както приема и съдебната практика. Съображенията са, че включването на имот в регулационния план, след като е бил със селскостопански статут, не създава права на първоначалния собственик; че материалноправните предпоставки и редът за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ са изключени, когато имотът е бил в регулация, а след това е бил внесен в ТКЗС; фактът, че впоследствие имотът отново е включен в регулационния план, след като веднъж е бил изключен, не създава права на първоначалния собственик; след включването на имота в регулацията е придобил статут на държавна собственост; след изключване на имота от регулация по силата на ПМС №216/8.11.1961г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя (отм.), той загубва своите реални граници. При следващо включване в регулация собствеността на предишния собственик не се възстановява в старите реални граници, а имотите се записват като собственост на ТКЗС или на общините.

Приема се, че правилно и законосъобразно Община П. е съставила актове за частна общинска собственост, с които удостоверява възникването на правото си на собственост върху имота.