Решение № 44 от 29.02.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232000500447 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на М. Л. Ч., ЕГН **********, от гр.Бургас против Решение № 884 от 26.07.2023г., постановено по гр.д. № 1358/22г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Въззивникът е посочил, че в обжалваните части решението е недопустимо, при условията на евентуалност – неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и е необосновано. На първо място въззивникът оспорва, че решението е постановено при нередовна искова молба.

В обстоятелствената част на исковата молба се обосновава качеството на ответницата Ч. на ипотекарен длъжник, а в петитума на исковата молба се иска ответницата да заплати исковата сума в качеството си на солидарен длъжник по сключен договор за кредит. Не става ясно ищецът какво твърди – дали ответникът е ипотекарен или солидарен длъжник. Обективно се сочи, че ответника е ипотекарен длъжник, а при това положение тя няма да бъде страна в материалното правоотношение по главното вземане. В тази връзка се иска оставяне на исковата молба без движение като се уточни качеството на ответницата. На следващо място решението е неправилно. Въпреки, че при разпределението на доказателствената тежест по 154 от ГПК не е допуснато процесуално нарушение такова е допуснато при постановяване на решението като е приложена презумция каквато нито е докладвана, нищо съществува в закона. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.32 от СК. Страната сочи, 1 че от наличието на съпружеско правоотношение не следва автоматичния извод за възникване на солидарна отговорност. В случая не са налице доказателства, че задължението по кредита е поето за задоволяване нуждите на семейството. Задължението да бъде доказано това лежи върху ищеца. В случая извода е направен при липса на анализ на всички събрани доказателства. В случая ответницата е учредила ипотека върху свои имоти.

Банката ищец въз основа на издадения срещу длъжника Т. изпълнителен лист е наложила възбрани и върху имотите на ответницата ползвайки се от разпростирането на субективните предели на издадения в нейна полза изпълнителен лист. Дори и в исковата си молба ищецът твърди, че има качеството на ипотекиран длъжник. Несъобразяването с това води до постановяване на необосновано и противоречащо на закона съдебно решение.

С ОИМ е направено изрично възражение за нищожност на договора за кредит от 18.10.2013г. поради липса на предвиденото съществено съдържание. В договора като конститутивен елемент се изисква уговаряне на определена цел за ползване на заетите средства – т.е. – за каква цел е поето задължението. В случая твърдението че договорът има цел остава недоказано. Твърденията на ищеца са, че средствата са за „рефинансиране и текущи нужди“ са недоказани.Твърденията че в т.нар. “Искане“ се съдържали данни за целта на кредита не променят изводите за недоказаност на целта, тъй като това искане не е част от самия договор за кредит. За да обоснове солидарната отговорност на ответницата при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже освен другите елементи и това, че сумите по кредита са били разходвани за нуждите на семейството. Напротив – от доказателствата събрани по делото се установява как кредитополучателят е оперирал със средствата по кредита – около 100 000 лв. са били предоставяни в заем на трети лица. Установява се въз основа на доказателствата по делото, че 99 000 лв. от отпуснатите средства не са послужили за нуждите на семейството. Подробно са упоменати суми и заемополучатели. Необосновано е и твърдението за рефинансиране на стар дълг /от 23.04.2008г./ Налице е и продажба на недвижим имот, от която е получена сума в размер на 141 000 евро, което сочи, че семейството е имало достатъчно средства и получения заем е бил усвоен еднолично само от К. Т.. Според експертно заключение доходите на двамата съпрузи през процесния период възлизат на 561 380.26 лв., а разходите за издръжка според НСИ необходими са 53 189 лв., което сочи, че само ответницата е в състояние да издържа с доходите си семейството без да получава каквито и да е средства от банка. Освен това доказателствата сочат, че ответницата не е имала никакъв достъп до средствата по сметки на съпруга си, нито е разполагала с пълномощно за това.

Твърдението, че 198 251.88 лв. са били ползване за рефинансиране на друг кредит не сочи, че средствата са били ползвани за задоволяване на семейни нужди. Не е доказано, нито с експертизата, че с въпросните 198 000 лв. е погасен кредита по договора от 23.04.2008г. Този кредит от 2008г. е оспорен – 2 неговата формална доказателствена сила. Изрична клауза за рефинансиране в договора от 18.10.2013г. липсва. Такъв начин на усвояване не е предвиден и в общите условия, Раздел 2. Разполагаемите средства не са 300 000, а 100 000 лв. – нещо което е констатирано от в.л. по приетата експертиза. По – нататък страната твърди, че липсата на съществен елемент от договора – а именно – неговата цел води до нищожност на целия договор. От друга страна е налице нищожност и на отделни клаузи. В тежест на ищеца е да установи всички положителни факти, свързани с изпълнение на собствените си задължения. Не е придоставил съгласно договора задължението си за предоставяне на погасителен план съгласно т.5 от Договора. Също така съгл. чл.58 и 59 от ЗКИ следва да бъдат визирани всички разходи, такси и разноски по кредита, обективните критерии въз основа на които тези разходи могат да се изменят.

Действително – погасителен план е представен с дата 12.10.2013г. – т.е. отпреди сключването на договора, в който е посочена дата 25.10.2013г. – първо усвояване на кредита, но то не съответства на установеното по делото – дата на усвояване 01.11.2013г.

В допълнителното споразумение от 24.08.2015г. е договорено изменение на лихвения процент, с което е изготвен нов погасителен план като изрично е визирано, че погасителния план е валиден само до последващата промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи. Последващата промяна на лихвения процент е от 14.08.2017г. Но нов погасителен план тогава не е предоставен. Последното плащане по кредита е от м.07.2021г., редовно е бил обслужван до м. 01.2021г. – т.е. – до тогава кредитополучателят Т. редовно е изпълнявал задълженията си и е бил изправна страна по договора. След промяната на лихвения процент от 14.08.2017г. Банката не е изпълнила задължението си за ясно и разбираемо формулиране условията по кредита по чл.59 от ЗКИ и е нарушила правилата за добросъвестност по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Поддържат се всички възражения за неравноправни клаузи с ОИМ: - по т.7 кредиторът е приел, че променливият лихвен процент е зависим от базовия лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология и се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора.

Клаузите по т.7 и т.9 са неясни, но е видно, че банката може едностранно да промени лихвения процент. Липсата на яснота води до неравноправност на клаузите. Като неравноправни се оспорват и разпоредбите по т.1.1 от допълнителните споразумения от 24.08.2015г. и от 14.08.2017г., по т.9.1 и 9.2 от ОУ към тях, касаещ промяната на лихвения процент от кредитора.

Неравноправна е също клаузата на т.24.3 от ОУ във вр. с т.13 от Договора от 18.10.2013г.: прието е, че кредиторът има право са изменя таксите и комисионните Претендира се да се приеме, че клаузите на т.13 от Договора от 18.10.2013г. и на т.24.3.1 от ОУ са нищожни. Като неравноправна се окачествява и клаузата на т.28.1 от ОУ по смисъла на чл.143 ал.2т.5 тъй като задължава потребителя в случай на неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение за неустойка, които 3 в случая са прикрити от правото да се сключи договор на каквато и да е цена, при каквито и да е условия. Оспорва се приетото от окръжния съд, че ищецът е „трето лице“ по смисъла на чл.181 ал1 от ГПК: - такова лице е само онова, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Другите неучастващи в създаването на документа лица не са трети лица и спрямо тях. Сочи се, че при преценката си относно твърдението на ответницата за разписките, въз основа на които са предостявяни суми по договои за заем съдът не е кредитирал въпросните разписки и е счел, че нямат достоверни дати спрямо ответника. Това според страната е незаконосъобразно. Ответникът в случая няма такова качество на трето лице, при което разписките не могат да му бъдат противопоставени.

Той не черпи права от оспорените разписки. Те са представени с цел провеждане на насрещно непълно доказване в съответствие с доклада на съда в насока на твърденията и, че средствата по кредита не са разходвани за целите на семейството. Поради това следва да бъде прието, че въпросните разписки са годни доказателства за предоставените в заем суми и доколкото не са представени други опровергаващи доказателства твърдението следва да бъде прието основателно, а факта – за доказан.

Моли се за отмяна на постановеното решение и изцяло отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Правят се искания: - за допускане на ССчЕ – за даване на заключение как са отразени извършените банкови преводи в счетоводството на „Ар Си Ай Адвайзърс“ ЕООД и редовно ли е водено счетоводството по отношение на тях; - моли се за допускане на свидетел относно обстоятелството у че заемните суми по разписките са били предоставяни. Прилагат се доказателства. Страната иска събирането на нови доказателства без съобразяване с ограниченията на чл.266 от ГПК поради нарушение на чл.146 от ГПК и необходимостта от повтаряне на действията.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.София. Моли се за отхвърляне на жалбата. Като неоснователни се оспорват възраженията на ответницата касаещи правната и фигура на ипотекарен длъжник. Ищецът сочи, че с предявяване на иска е приложила нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В нотариалния акт се съдържат всички съществени елементи на договора за банков кредит. Безспорно ответницата отговаря за задълженията по кредита в качеството на ипотекарен длъжник. Възможността за реализиране на тази отговорност обаче е последваща – в хода на принудителното изпълнение, поради което няма отношение към настоящото производство, което е образувано за установяване размера, изискуемостта и присъждане на вземанията по договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.10.2013г.

Според страната е безспорно, че на основание чл.32 ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от един от тях за задоволяване нужди на семейството. Към датата на сключване 4 на договора и момента на усвояване кредитополучателят К. Т. има сключен граждански брак с ответницата. Съгласно практиката на ВКС когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на другия съпруг възниква по силата на законова презумцпия, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на нужди на семейството. В отношенията им с кредитора всеки един от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага че те дължат по равно.

Солидарната отговорност по смисъла на чл.32 от СК възниква и в случая когато единия от съпрузите по време на брака е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно. В случая правните фигури на ипотекарния длъжник и на солидарния длъжник не са взаимоизключващи, на в случая нямат отношение към предмета на доказване по настоящия иск и има за предмет установяване на задълженията по основание и размер, тяхната изискуемост, предпоставките за ангажиране.