Решение № 911 от 20.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500634 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260455/27.01.2023г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул. „Ген.

Столетов“ №21, чрез юриск. С.С., съдебен адрес гр. Варна, ул. „Радецки“ № 68, срещу решение № 5/10.01.2023г., постановено по гр. дело № 1545/2021г. на ВРС, ХIV-ти състав, с която въззивникът е осъден да заплати на С. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Варна сумата 4958.64 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за 776 часа, над 50-те часа за всяко тримесечие, в периода 25.02.2003г. - 31.12.2011г., на осн. чл. 229, ал. 1, т. 9 вр.чл. 212, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл. 212, ал. 1, т.

3 вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР от 2006г. /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата – 01.02.2021г. до окончателеното изплащане на сумата; сумата в размер на 50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2018г. 01.02.2021г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, тъй като първоинстанционният съд е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Счита вземането за погасено по давност, като се позовава на разпоредбата на чл.125 от ЗДСл. Сочи, че през процесния период Дирекцията се е намира в условия на обвързана компетентност със задължителни за изпълнение заповеди на министъра на 1 правосъдието. Сочи, че при работа на смени работното време на служителите в МВР се отчита по специален ред. Изразява несъгласие с извода на съда, че и времето за т.нар. „съпътстващи дейности“ подлежи на заплащане.

Отправеното искане е да се отмени решението, като неправилно и необосновано.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от С. Д. Д. срещу ГД „Изпълнение на наказанията” при МП при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9 вр.чл.

212, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл. 212, ал. 1, т. 3 вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР от 2006г. /отм./ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5400 лв., претендирана като обезщетение за неизползван по 12 дни годишно допълнителен отпуск, полагащ се за общо 864 часа положен извънреден труд над 50-те часа за всяко тримесечие в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за период аот 01.05.2018г. до 01.02.2021г.

Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжността „надзирател“ в Затвора гр. Варна до 30.01.2018г. когато е напуснал по собствено желание. Излага, че претендираното право на допълнителен отпуск, като компенсация за извънреден труд, е съществувало в ЗМВР от 1997г. /отм./ и от 2006г. /отм./, тоест в периода от 25.02.2003г. до 30.06.2014г.

С приемане на ЗМВР от 2014г. компенсацията на извънредния труд в МВР и другите силови структури, работещи по ЗМВР, е станала само парична.

Ищецът твърди през процесния период да е работил на 8, 12 и 24 часови смени, изпълнявани по предварително утвърден месечен график, като съгласно действащия ЗМВР работното време се е изчислявало сумарно на тримесечие. Ищецът претендира, че за процесния период ответникът не е изчислил правилно работното му време, което е довело до ощетяването му, тъй като през цялото време е полагал труд над установеното работно време, който нито е отчитан, нито е компенсиран с допълнителен отпуск, нито му е заплатен. Заради естеството на изпълняваната от ищеца постова дейност в Затвора Варна, през процесния период ищецът не е могъл да ползва същинска почивка за хранене през работните смени, тъй като не е можел да напуска поста си без разрешение на прекия си ръководител, а в случаите когато е осигурявано време за хранене не е можел да напуска територията на затвора и е бил длъжен да изпълнява разпореждания по всяко време, в това число и такива за прекъсване на храненето за изпълнение на конкретни задачи. През почивките е трябвало да остава на територията на затвора в работно облекло и с пълно оборудване. На всяко 8-часово дежурство от смените му били приспадани като „почивки за хранене“ по 30 минути, на всяко 12-часово дежурство са отчитани почивки за хранене по 45 минути, а на всяко 24-часово дежурство са приспадани по 90 минути за хранене, които ищецът реално не е ползвал. Освен това ответникът не е включвал в работното време времето за 2 инструктаж, развод, приемане, сдаване, освобождаване от дежурство, което е част от работното му време и представлява „действия при изпълнение на служебните задължения“ по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗМВР. Твърди също, че ответната дирекция незаконосъобрано не е отчитала полагания от ищеца нощен труд, като не е превръщала нощните часове в дневни такива, каквото е било задлължението при сумирано отчитане на работното време. По време на 24-часовите и 12-часовите смени е полагал 8 часа нощен труд, който е следвало да бъде увеличен с коефициента от 1.143, представляващ съотношението между нормалната продължителност на двения труд /8 часа/ и тази на нощния труд /7 часа/. Позовава се на действалата към процесния период нормативна уредба, както и на общностното право по спорните въпроси.

В срока по чл.131 от ГПК, изтекъл на 22.04.2021г., ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Такъв е депозиран едва на 25.08.2021г., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове и е релевирано възражение за погасителна давност.

По искане на ищеца, в последното съдебно заседание, предявеният иск за присъждане на обезщетение за неползван допълнителен отпуск е изменен по размер от 5400 лв. на 4958,64 лв.

С обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните писмени документи се установява, че ищецът е работил на длъжността „надзирател“ в Затвора Варна в периода от 24.02.1992г. до 30.01.2018г.

От справка рег.№ 7520/01.9.2021г. за положен и изплатен извънреден труд се установява, че за периода 01.10.2006г. – 31.12.2007г., който е включен в процесния период, ищецът е полагал извънреден труд, който му е заплатен.

В тази връзка са представени и заповеди на началника на Варненския затвор № 9/23.01.2007г., № 50/23.04.2007г., № 83/24.07.2007г., № 127/26.11.2007г. и № 7/22.01.2008г. е заповядано да се изплати почасово възнаграждение за положен извънреден труд при носене на постовата и конвойна служба в Затвора Варна за периода от 01.10.2006г. до 31.10.2007г. на държавните служители от НОС на затвора Варна, в т.ч. на ищеца Ст. Д.. Разпоредено е на осн. чл. 211, ал. 6 от ЗМВР възнаграждението за положения извънреден труд да се заплати с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. От заповедите се установява, че ищецът работи на Централен пост на Затвора Варна.

Представена е и справка за отсъствията на С. Д. за периода 2003 – 2011 година.

Ответната страна е представила заповед от 10.05.2003г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ и заповед от 10.10.2007г. на министъра на праводсъдието относно разпределението на работното време, отчитането му и компенсиране работата на държавните служители извън работното време. Съобразно същите работното време на служителите, 3 работещи на смени, се изчислява сумарно за тримесечен период. Работата над редовното работно време на служителите със сумарно отчитане се компенсира с възнаграждение за извъреден труд – за отработени до 50 часа за тримесечен период и с допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни за отработеното време над 50 часа за отчетния период. За положения извънреден труд се съставят протоколи и се води специална книга.

От заповед № 12/12.01.2017г. на началника на Варненския затвор е съставена комисия, която да прецезира, архивира или унищожи изразходваните или ненужни документи, между които е и книгата за извънреден труд от 01.01.2003г. до 10.10.2009г.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водения от ищеца свидетел С. Х.С..

Свидетелят излага, че с ищеца са били колеги в Затвора Варна. През процесния период ищецът работел на 12-часови смени при график дневна, нощна и два дни почивка. Давали средно по 15 дежурства месечно и 45 на тримесечие. Дневното дежурство започвало в 08,00ч. до 20,00ч., а нощното от 20,00ч. до 08,00ч. От началото на 2002г. до края на 2011г. по действащата нормативна уредба следвало да се явяват в затвора 15 мин. преди инструктаж, тоест 7,45ч. или 19,45ч., но ги искали за дневно дежурство 7,30ч., а за нощно 19,30ч. След дежурство следвало оперативка, която продължавала още 15 мин. и реалното им работно време ставало 12 часа и 45 мин. Ищецът бил на централния пост, където нямал смяна за обяд и не напускал поста си през цялото време. Излага, че не е полагал дежурство заедно с ищеца, защото централният пост е извън корпуса на затвора.

По делото са изслушани основно и допълнителни заключения на вещото лице А. В. по проведената съдебно – счетоводна експертиза, които съдът ще коментира в мотивите си, при необходимост.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

В конкретния случай липсва спор, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗИНС през процесния период, доколкото ищецът е бил държавен служител в Затвора – Варна, както и че е работил на 12 часов утвърден график на наряд и дежурствата му касаят касае полаган труд при сумарно отчитане на работното време.

Относимите към спора разпоредби са тези на Закона за изпълнение на наказанията /отм., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, , Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията /обн., ДВ, бр. 97 от 1990 г.; изм., бр. 69 от 1996 г., бр. 51 от 1999 г., бр. 52 от 2001 г., бр. 25 от 2002 г., бр. 108 от 2004 г. и бр. 71 от 2006 г.), Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /обн. Обн., ДВ, бр.

25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г./, ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г., отм., бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., изм., бр. 24 от 21.03.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./, ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., 4 отм., бр. 53 от 27.06.2014 г./ и Кодекса на труда. Съгласно чл. 19, ал.1, т.1 и ал. 2 ЗИНЗС служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, като за тях се прилагат разпоредбите за държавната служба по ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. В чл. 212 от ЗМВР /1997г./ и чл. 211 от ЗМВР /2006г./ е разписано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през деня е 8 часа, а работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период /ал.3/. Работата над редовното работно време на държавните служители на подневно и сумирано отчитане се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа /ал.5/, като извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /ал.6/. Съобразно чл.229, ал. 1, т.9 от от ЗМВР /1997г./ и чл. 212 от ЗМВР /2006г./ държавните служители в МВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд до 12 работни дни.