Решение № 22 от 16.01.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Елхово, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100332 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба на С. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Елхово, *** общ. Елхово, обл. Ямбол, действащ чрез пълномощника си – адв.М. Д. от АК – Хасково, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора, със седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."К М Л" 46, следните осъдителни искове – иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през процесния период/ - за заплащане на сумата от 763.60 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 83 часа за периода от 03.06.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2022г. до окончателното й изплащане и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 52.04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата, считано от падежа на всяко плащане до датата на депозиране на исковата молба в съда.

В исковата си молба ищецът С. П. К. твърди, че в периода от 03.06.2019г. до 09.07.2020г. е полагал труд като младши инспектор в 04 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

В исковата молба се излага, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като допълнително възнаграждение е и възнаграждението за извънреден труд. Сочи се, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица и се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 на същата законова разпоредба работата извън редовното работно време се компенсира с 1 възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Ищецът сочи, че съгласно нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., Наредба №8121з- 36/07.01.2020г., Наредба № 8174з1174/21.10.2020г., и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., издавани от министъра на вътрешните работи, в които липсва изрично правило за преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143 каквото правило е съществувало в чл.31, ал.2 от по - рано действалата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищецът липсата на изрично правило в действащите през процесния период наредби не означава, че не следва да бъде извършвано такова преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.

Счита, че при сумирано изчисляване на работното време на работещите на смени служители на МВР следва да намери приложение общо уредения в трудовото законодателство принцип за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди се още, че в периода от 03.06.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В посочения период е положил 580 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 663 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 83 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, ответникът дължи на ищеца за целия период допълнително възнаграждение в размер на сумата 763.60 лв.

Твърди се и че предвид допуснатата забава ответникът дължи на ищеца и сумата 52.04 лв. - законна лихва върху незаплатените падежирали допълнителни възнаграждения за периода от 03.06.2019г. до 09.07.2020г., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба – 03.06.2022 г. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от последното число на месеца следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено и заплатено допълнителното възнаграждение на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 763.60 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 83 часа за периода от 03.06.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляването на положения извънреден труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2022г. до окончателното й изплащане; и сумата от 52.04 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.06.2019г. до 09.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 03.06.2022година - датата на подаване на иска.

С исковата молба е направено искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищецът е направил доказателствени искания.

Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител юрисконсулт Я. Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.

2

Оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер.

Ответникът сочи, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Сочи се и че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, така и в частност на тези от тях работещи в МВР, поради това, че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.

Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)

В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Ответникът, с отговора изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството, че за процесният период ищецът е заемала длъжността, посочена в исковата молба.

Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

С отговора си ответникът не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалният му представител – адв.М. Д. от АК-Хасково. Последният е депозирал писмена молба, в която заявява, че поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът на исковите претенции с писмена молба, въз основа на заключението на вещото лице А. Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК се прави изменение на исковете, допуснато от съда с протоколно определение от проведено на 07.12.2022г. съдебно заседание – намаляване в размера на главния иск, предявен с исковата молба за сумата 763.60 лева, да се счита предявен за сумата от 612.69 лева и увеличаване в размера на акцесорния иск за лихви предявен с исковата молба за сумата 52.04 лева да се счита предявен за сумата от 138.69 лева. В частта за разликата в размера на главния иск производството е прекратено поради направен частичен отказ от иска.

Пълномощника на ищеца адв.Д. депозира писмени бележки. Иска се уважаване на исковете с направените изменения в размерите им. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен по смисъла на чл.80 от ГПК списък на разноските.

3

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител – юрисконсулт Яна Т., която поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер, не се оспорва и че ищеца е работил на 12часови смени.

В хода на устните състезания въз основа както на изложеното в писмения отговор, така и на съображенията, възведени в представените писмени бележки, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, позовавайки се и на практиката на ОС-Русе и ОС-Велико Търново по идентични казуси. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай на уважаване на исковете, се претендира възнаграждение с оглед частичното прекратяване на производството по отношение на главния иск. Подробни съображения по съществото на спора юриск.Т. е изложила в представени писмени бележки.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не е налице спор, че през процесния период – от 03.06.2019г. до 09.07.2020г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът С. П. К. е заемал длъжността младши инспектор в 04 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция" – Елхово към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София, т.е. бил е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа и е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), като работното му време е било отчитано сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.