Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 700 от 11.03.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 654/2025
Вид
Разпореждане № 700
Подписан
11.03.2026
Състав
Диана Калоянова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 700 по входящ номер № 1064 от 09.03.2026 г.

Русе, 11.03.2026 г.

Административният съд - Русе - IV състав, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Диана Калоянова административно дело № 654 по описа за 2025 година на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № 361/06.02.2026 г., на основание чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 156, ал. 1, изречение второ от АПК съдът е оставил без разглеждане жалба с вх. № 4479/21.10.2025 г. и „Допълнение към молба с вх. №4479/21.10.2025 г.“, подадени от „Диип – строй инвест“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 8, представлявано от Б. Г. М. – управител и е прекратил производството по адм. д. № 654/2025 г. на Административен съд – Русе.

С Определение № 603/02.03.2026 г., на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, съдът е оставил без уважение искането на „Диип – строй инвест“ ЕООД, [ЕИК], за изменение на прекратителното Определение № 361/06.02.2026, постановено по адм. д. № 654/2024 г. по описа на Административен съд – Русе в частта за разноските.

Постъпила е касационна частна жалба с вх. № 1016/05.03.2026 г. от „Диип – строй инвест“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 8, представлявано от Б. Г. М. - управител, срещу „Определение от 02.03.2026 г., постановено по адм.д. №654/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, както и всички съдебни актове, постановени след връщането на делото от Върховния административен съд с Определение №402/15.01.2026 г.“ С разпореждане [номер]/05.03.2026 г. съдът е дал указание на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението е необходимо да отстрани следните нередовности: 1. Да заплати държавна такса в размер на 76,69 евро по сметка на Върховен административен съд; 2. Да представи касационна частна жалба, подписана от надлежно упълномощен адвокат; 3. Да представи пълномощно за процесуално представителство пред ВАС на адвоката, приподписал жалбата.

Жалбоподателят, чрез усвоя управител, е представил молба с вх. № 1064/ 09.03.2026 г. за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Предявени са следните искания към съда:

„1.Да ме освободи от заплащане на държавна такса по касационната частна жалба по адм.д. №654/2025 г.“ като е посочено, че това искане е предявено на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

„2.Да ми бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.

3.Да бъде назначен адвокат от Националното бюро за правна помощ.“ Като правни основания са посочени нормите на „чл.23 и чл.24 от Закона за правната помощ моля да ми бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, тъй като не разполагам с финансови средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.“ Към молбата е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК относно имущественото състояние на физическото лице Б. Г. М..

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Молбата е неоснователна по следните причини:

Молбата е подадена от физическото лице Б. Г. М., докато производството по делото се води от жалбоподателя „Диип - строй инвест“ ЕООД, т.е. от търговското дружество, на което М. е собственик на капитала и представляващ. Независимо от това липсва идентитет между физическото лице М. и М. в качеството му на управител на дружеството жалбоподател.

Принципно, освобождаването от държавна такса и предоставянето на правна помощ за процесуално представителство са насочени към физическите лица, а не към юридическите лица – търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, какъвто търговец е „Диип - строй инвест“ ЕООД. Този извод се налага от цитираните в молбата на М. правни основания.

Относно освобождаването от държавна такса и липсата на необходими средства за ангажиране на процесуален представител, М. е представил съответно декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, но от самото съдържание на същата е видно, че с нея се установяват факти и обстоятелства за физически лица, а не за търговски дружества – така например последните не мога да имат семейно положение и да декларират дали са в брак.

Нормата на чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП) въвежда императивно правило, че Системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Видовете правна помощ са: процесуално представителство, т.е. това е вида представителство, който М. иска да му бъде осигурен.

Според чл. 23, ал. 2 , изречение първо от ЗПП Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това В конкретния случай следва да се посочи отново, че страна в настоящото административно дело е търговско дружество, а не неговия управител.

Например в Определение № 551/23.02.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 274/2026 г., I т. о., ТК, докладчик съдия Т. К. се допуска, че е възможно предоставяне на правна помощ за приподписване на частна касационна жалба стига дружеството да докаже, че е в невъзможност като търговец да извърши необходимото плащане на процесуален защитник.

Този съдебен състав намира, че настоящия казус не е от тази категория по следните причини:

1. Управителят на дружеството смесва недопустимо качеството си на физическо лице с това на управител и собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност.

2. По делото е представена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от Б. М., в която като физическо лице под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК е декларирал липса на средства за заплащане на държавна такса и процесуален защитник, което в конкретния случай е без значение тъй като Б. М. не е жалбоподател и не е страна в съдебното производство.

3. Не са ангажирани доказателства за неплатежоспособността на търговеца жалбоподател. След служебна проверка в Търговският регистър съдът установява, че дружеството не е в производство по несъстоятелност и няма назначен синдик. Не е представен последния годишен финансов отчет на дружеството. Не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка.

4. Ако управителят на дружеството твърди, че същото е изпаднало в неплатежоспособност, следва незабавно да предприеме действия по откриване на производство по несъстоятелност и да ангажира доказателства за това.

5. Предвид спора между страните по делото съдът приема, че дружеството разполага с дълготрайни материални активи – най-малкото това е процесния товарен автомобил, който е бил регистриран.

6. Съгласно чл. 24 от ЗПП Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ;

Съдът намира, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 24, т. 1 от ЗПП във връзка с чл. 144 от АПК като предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата на жалбоподателя. Това е така, защото резултатът, който жалбоподателят е търсил с решаването на съдения спор е постигнат – административният орган е допуснал регистрацията на товарния автомобил, собственост на дружеството, след служебно събиране на необходимите документи за целта.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 213а, ал. 3 от АПК и чл. 94 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, както и на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП, съдът

РАЗПОРЕДИ:

1. ОСТАВЯ без движение касационна жалба с вх. № 1016/05.03.2026 г.

2. НЕ ОСВОБОЖДАВА касационния жалбоподател „Диип - строй инвест“ ЕООД от заплащане на държавна такса.

3. НЕ ДОПУСКА предоставянето на правна помощ на касационния жалбоподател „Диип - строй инвест“ ЕООД по реда на чл. 94 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

4. УКАЗВА на касационния жалбоподател „Диип - строй инвест“ ЕООД в 7-дневен срок от съобщението да изпълни указанията на съда в срок и изцяло, дадени му с разпореждане [номер]/05.03.2026 г.

5. ПРЕДУПРЕЖДАВА касационния жалбоподател „Диип - строй инвест“ ЕООД, че при неизпълнение на дадените указания по т. 4 в срок и/или в цялост касационната жалба ще бъде върната, съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК.

6. ДА СЕ ВРЪЧИ съдебния акт на електронен адрес bisermilanov68@[интернет адрес] и на основание чл. 18а, ал. 7 от АПК да се съобщи на [тел. номер].

Разпореждането, на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, може да се обжалва с частна касационна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: