Решение № 239 от 26.11.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Кърджали, 26.11.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 313 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.46, ал.1

Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба от Н.Ш.

- гражданин на ***, продължително пребиваващ в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, ЛНЧ **********, чрез пълномощник, против Заповед №292з-1692/21.08.2020 г. издадена от ВПД Директор на ОД МВР- Кърджали, с която е отнето правото й на продължително пребиваване в Република България и е определен 15 - дневен срок за напускане на страната.

Жалбоподателката намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Намира за неправилни изводите на административния орган, че данните които е предоставила за получаването на разрешение за пребиваване са неверни. Излага довод за нарушение на чл.35 от АПК, допуснато в хода на административното производство, тъй като процесната заповед била издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Прави искане за отмяна на оспорената заповед. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и претендира направените по делото разноски.

Ответникът

– Директор на ОДМВР - Кърджали, намира жалбата за неоснователна. В представено от пълномощник писмено становище, излага подробни съображения за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че са налице и материалноправните предпоставки за отнемане на правото на пребиваване, защото за да получи право на продължително пребиваване, жалбоподателката е декларирала пред административния орган неверни данни – заявила адрес на пребиваване, на който за пет години, не е пребивавала нито веднъж, а посетила страната 13 пъти. Изложени са и съображения, че наложената принудителна административна мярка няма да ограничи правото на личен и семеен живот.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представената по делото справка за чужденец от „Автоматизирана информационна система- Адресна регистрация на чужденци“, съдът констатира, че жалбоподателката е гражданин на ***, продължително пребиваващ в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ - член на семейството на български гражданин и въз основа на Решение за продължаване срока на пребиваване Рег.№***/***г. на директора на ОДМВР - Кърджали. Установи се също така, че лицето е заявило настоящ адрес ***.

По делото е представен и договор за наем на недвижим имот /с нотариална заверка на подписите/, находящ се в *** ***, сключен на 23.04.2019 г. между жалбоподателката, като наемател и А. О. Х., като наемодател. Приложена е и декларация от А. О. Х., с нотариална заверка на подписа, че ще предостави на Н.Ш., гражданин на ***, стая от жилище, намиращо се в *** ***.

На

01.07.2020г., служители в група „Миграция“ към ОДМВР - Кърджали, извършили проверка на горния адрес в ***, за която проверка *** Т. Т. изготвил докладна записка УРИ ***/*** г. В ДЗ е посочено, че на адреса е установен собственика на имота- А. Х., който заявил, че не е давал съгласието си за регистриране на чужди граждани в дома му, както и че не е упълномощавал никого с горните права.

По делото е приложено и писмено обяснение от А. Х., с дата 01.07.2020г., според което последният не е давал съгласие, чужди граждани да пребивават в дома му, както и че не помни да е отдавал под наем жилището си на чужди граждани. Според писмени обяснения на Й. А. О.- син на А. Х., къщата не е негова собственост и той не я е отдавал под наем. Всяка седмица ходи на адреса, където живее и баща му, но не е виждал „други нанесени хора досега“.

Според показанията на разпитания по делото като свидетел - А. О. Х., писмените обяснения от 01.07.2020 г. са подписани от него, но не ги е написал той, а единият от двамата цивилни лица, които са го разпитвали относно това, дали е давал съгласието си други хора да живеят в неговия дом. Той им обяснил, че не е давал съгласието си за други лица, освен за жалбоподателката

Н., тъй като били роднини със ***.

Обяснил им също, че прави ремонт на къщата, но си живее в нея. Твърди, че познава жалбоподателката и има сключен с нея договор за наем, касаещ къщата му в ***, ***. Н. живее в ***, като 3-4 пъти годишно, заедно със съпруга си С., идват в страната и пребиват в неговия дом.

По делото са разпитани като свидетели и М. М. Х., както и С. Ч. А.. Според показанията на св. Х., последният, заедно с жалбоподателката и съпруга й С., си идват в РБ, около 3-4 пъти годишно, като той ги оставя в ***, в къщата на А. Х. В този смисъл са и показанията на св. С. А.

На 20.07.2020г., на заявения настоящ адрес ***, жалбоподателката е уведомена за започналото срещу нея производство по налагане на ПАМ „отнемане правото на пребиваване на чужденец в РБългария“, на основание чл.40, ал.1, т.3 ЗЧРБ, поради представени неверни данни.

На

21.08.2020г., въз основа на извършената проверка и писмените обяснения на А. Х. и Й. О., началникът на група „Миграция“ при ОДМВР Кърджали, предложил налагането на ПАМ „отнемане правото на пребиваване на чужденец в РБългария“, по отношение на

Н.Ш., поради декларирани неверни данни – заявила адрес на пребиваване, на който не е пребивавала нито веднъж, а посетила страната 13 пъти. В предложението са изложени и съображения за липса на производства по ЗУБ, спрямо чуждия гражданин, както и че същата не принадлежи към категорията „уязвими лица“, а наложената ПАМ няма да ограничи правото и на личен и семеен живот или да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход.

С обжалваната заповед, на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, е отнето правото на продължително пребиваване в РБ на жалбоподателката Ш., като на основание чл.39б, ал.1 ЗЧРБ, е определен и 15-дневен срок за напускане на страната. За да постанови този резултат, административният орган е възприел, констатациите в направеното предложение, като е приел за установено при проверката, извършена на 01.07.2020 г., че за да получи право на продължително пребиваване, Н.Ш. е декларирала неверни данни – заявила адрес на пребиваване, на който за пет години, не е пребивавала нито веднъж. На 21.08.2020 г. са предприети действия по съобщаване на заповедта по реда на чл.18а, ал.9 и ал.10 АПК - чрез залепване на уведомление на вратата и поставяне на таблото за съобщения и в Интернет страницата на ОДМВР – Кърджали. Жалбата срещу процесната заповед е подадена на 04.09.2020 г., чрез административния орган.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в установения от закона срок. Съдът констатира, че не са налице доказателства за наличие на условията за съобщаване по реда на чл.18а, ал.9 и ал.10 АПК, тъй като не се установи страната да е била търсена на заявения адрес, за да й бъде съобщена заповедта, и да не е намерена, както и че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. Жалбоподателката има и правен интерес от оспорването, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки, каквато е и процесната, се налагат, в т.ч. и със заповеди на директорите на областните дирекции.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед е постановена при липса на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото на продължително пребиваване.

Съгласно чл. 24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на български гражданин, като според ал.2 на чл.24 от с.з., за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат и осигурено жилище. С разпоредбата на чл.

29, ал.1, във вр. с чл. 14, ал. 1, т.3 от

Правилника за прилагане на ЗЧРБ е предвидено, за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, чужденецът лично да представи в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което да приложи и доказателства за осигурено жилище.

Съгласно предвиденото в чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, на който е основан оспореният акт, отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е *** гражданин, съпруга на български гражданин /съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак/, както и че има статут на продължително пребиваващ в РБ чужденец, на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, до 17.03.2021 г. Не се спори също, че лицето е заявило адрес в Р България: *** ***, като за установяване на обстоятелството по чл.14, ал.1, т. 3

ППЗЧРБ - доказателства за осигурено жилище, е представило договор за наем на жилище и декларация от собственика на жилището, с нотариална заверка на подписите.

Административният орган е основал изводите си за наличие на хипотезата на чл.40, ал.1, т.3 ЗЧРБ, на установеното при проверката, извършена на 01.07.2020 г., респ. на писмените обяснения на А. Х. и Й. О.

Установи се от показанията на свидетелите А. Х., М. Х. и С. А., които съдът кредитира, като еднопосочни и дадени непосредствено пред съда, че при посещенията си в страната, жалбоподателката Ш. пребивава в ***, в къщата на св. А. Х., който адрес е заявила и в хода на производството по получаване на разрешение за продължително пребиваване. Посоченото в писмените обяснения на А. Х. от 01.07.2020 г., че не бил давал съгласието си, чужди граждани да пребивават в дома му, се опровергава и от представените по делото: договор за наем на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите, сключен между жалбоподателката и А. Х., както и от декларацията от последното лице, отново с нотариална заверка на подписа, удостоверяваща, че изявлението изхожда от декларатора, че ще предостави на Н.Ш., гражданин на ***, стая от жилище, намиращо се в *** ***. От своя страна, изявлението на Й. О., че всяка седмица посещавал дома на баща си, но не бил виждал там „други нанесени хора досега“, също не може да установи по безспорен и категоричен начин, че при идванията си в РБ, 3-4 пъти годишно, жалбоподателката не е пребивавала на заявения от нея адрес, тъй като в закона не е поставено изискване за определен период от време, в което чужденецът да е пребивавал на адреса, без прекъсване.

Във връзка с изложеното, настоящият състав приема за недоказано от представените по делото доказателства, че за получаването на разрешението за продължително пребиваване в Република България, жалбоподателката е представила неверни данни, касаещи посочения от нея адрес на пребиваване.

По горните съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва същата да бъде отменена.

При този изход на спора и с оглед направеното искане, следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 310 лв., от които:10 лв. за внесената д.т. и 300 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен ДПЗС от 09.03.2020 г., което възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №292з-1692/21.08.2020 г., издадена от ВПД Директор на ОД МВР- Кърджали, с която е отнето правото на продължително пребиваване в Република България на Н.Ш. - гражданин на ***, ЛНЧ **********, и е определен 15 - дневен срок за напускане на страната.

Разпечатката съдържа 46 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0a94851-879b-4465-aff3-50cd02e38be2