Определение № 33261 от 14.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33261 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110153911 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по искова молба и уточняваща такава от 19.06.2024 г., подадени от М. Х. П., ЕГН: ********** срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство.

По направеното искане за конституиране на страната на ответника на трето лице помагач

Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Съгласно чл. 218 ГПК, трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. С отговора на исковата молба ответникът не навежда твърдения за наличие на обстоятелства, които да обосноват интерес от участието на НАП като трето лице помагач. Вещният спор подлежи на разрешаване между ищцата и Държавата, която оспорва претендираното право на собственост, като при приключване на делото с влязло в сила решение същото би имало обвързваща сила спрямо НАП като държавен орган и без участието й в производството.

Соченият от ответника интерес на НАП да встъпи, за да помага и продължи да управлява с имота не кореспондира на твърденията, че имотът е държавен, поради което НАП не упражнява и не претендира свои права.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за конституиране на осн. чл. 219 ГПК на трето лице помагач – Национална дирекция за приходите (НАП) чрез Териториална дирекция (ТД) на НАП - София.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 11,10 ч., за което страните да бъдат призовани.

1

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА разпит на двама свидетели в режим довеждане от ищцата.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищцата исканите в т. 1, т. 3 и т. 4 от доказателствените искания на уточнителна молба от 19.04.2024 г. съдебни удостоверения, след представяне на проекти и доказателства за внесена държавна такса за същите.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото, неучастващо по делото лице – Столична община, район „**“, Дирекция „Местни данъци и такси“, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи информация съгласно молба от М. Х. П.. Препис от определението в тази част да се изпрати ведно с молбата по реда на чл. 192 ГПК на третото лице за изпълнение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба и уточняваща такава от 19.06.2024 г., подадени от М. Х. П., ЕГН: **********, с адрес: с. *** срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на апартамент № *, находящ се в гр.***, със застроена площ 49.75 кв.м., при граници: от изток - зелена площ, от запад - ап. № 7. от север - стълбище и ап. № *, от юг зелена площ. отгоре - ап. № **, отдолу - ап. №*, заедно с избено помещение № ** с полезна площ от 2.98 кв. м., при граници: от изток - мазе № **. от запад - коридор, от север - мазе № *, от юг - коридор, заедно с 0.800% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ****, върху който е построена сградата, на основание наследствено правоприемство от майка й Г. Сп. Г., починала на *** г., а при условията на евентуалност - на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност, считано от 03.05.2003 г. до подаване на исковата молба.

Ищцата твърди, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на нейната майка Г. Сп. Г., която на ...2 г. е придобила имота по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен със СГНС „***“ РНС. Твърди, че на 03.05.2003 г. Г. Сп. Г. е починала, като съгласно удостоверението за наследници ищцата М. Х. П. е нейният единствен наследник. Поради това сочи, че от момента на смъртта на майка си е придобила по наследство правото на собственост върху процесния имот. Твърди, че през 2004 г. е решила да предостави процесния имот на своя внук Д. Н. К., който по това време живеел в него заедно с майка си Д. Я. Ив. и с ищцата. Посочва, че след консултация с адвокат е била посъветвана да не извършва пряко дарение на внука си, а имотът да бъде прехвърлен на неговия баща – Н. Ж. Ив., сега К., поради което на 01.04.2004 г. е извършена покупко-продажба на процесния имот, обективирана в Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № * г. на нотариус Р. Б.. Поддържа, че тази покупко-продажба е била привидна, тъй като Н. Ж. К. не й е заплащал реално продажна цена, а действителната воля на страните е била чрез привидната продажба да бъде прикрит договор за дарение в полза на неговия син и внук на ищцата - Д. Н. К.. Посочва, че и след извършването на сделката фактическото положение не се е променило – тя, дъщеря й Д. Ив.и внуците й са продължили да живеят в процесния имот, докато Н. К. не е упражнявал фактическа власт върху него. Твърди, че във връзка с привидността на сделката през 2013 г. е инициирала съдебно производство за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. №***, дело № ** г. Посочва, че с решение от 12.04.2014 г. по гр. д. № 4413/2013 г. на СГС, ГО, 11 състав, влязло в сила на 05.06.2014 г., договорът за покупкопродажба е прогласен за нищожен поради относителна симулация. Въз основа на постановеното решение ищцата поддържа, че Н. Ж. К. не е придобил право на собственост върху процесния имот и че правото на собственост, придобито от нея по наследство от 03.05.2003 г., не е преминало в неговия патримониум. Твърди още, че от момента на 2 придобиването на имота по наследство и независимо от извършената през 2004 г. покупкопродажба, тя е продължила да упражнява фактическа власт върху имота. Посочва, че владее същия непрекъснато, явно и необезпокоявано, като го ползва, заплаща дължимите данъци, консумативи и разходи по поддръжката му и упражнява фактическа власт с намерение да го свои. Поради това, при условията на евентуалност, се позовава и на придобивна давност, като твърди, че същата е изтекла в нейна полза, считано от 03.05.2003 г. до подаването на исковата молба. Ищцата твърди, че впоследствие са били предприети действия от страна на държавни органи по отношение на процесния имот. Посочва, че на 27.10.2022 г. служители на ТД на НАП – София са извършили опис на имота, като са се позовали на решение № 6252/05.10.2018 г. по гр.д. № 10078/2011 г. по описа на СГС, влязло в сила на 11.03.2022 г., с което имотът е бил отнет в полза на държавата по повод предявен иск от КПКОНПИ.

Твърди, че извършеният опис е обективиран в Констативен протокол за недвижим имот № *** г., като имотът е оставен за отговорно пазене на Д. Я. И.. Сочи, че на 07.04.2023 г. е била уведомена от дъщеря си Д.И. за извършения опис и за предприетите действия по отношение на процесния имот. Твърди, че е била уведомена и за намерението на ТД на НАП – София да извърши оценка и да предприеме действия по предлагането на имота на публична продан по реда на ДОПК, като е било указано имотът да бъде освободен и фактическото владение върху него да бъде предадено. Въз основа на изложените обстоятелства ищцата поддържа, че предприетите от държавата действия засягат правото й на собственост върху процесния имот и обосновават наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост. При тези твърдения моли да бъде признато за установено, че е собственик на процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство по закон, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 03.05.2003 г. до подаването на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен, необоснован и недоказан. Ответникът оспорва претенцията на ищцата за признаване на правото й на собственост върху процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство, като възразява, че имотът е придобит от държавата по силата на влязлото в сила Решение № 6252/05.10.2018 г. по гр.д.

№ 10078/2011 г. по описа на СГС, потвърдено с Решение № 10318/16.04.2021 г. по гр.д. № 357/2019 г. на САС и с Определение № 149/11.03.2022 г. по гр.д. № 3420/2021 г. на ВКС.

Посочва, че с решението, влязло в сила на 11.03.2022 г., имотът е бил отнет в полза на държавата от Н. Ж. К. на основание чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).

Оспорва значението на постановеното по гр.д. № 4413/2013 г. на СГС решение, с което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 01.04.2004 г., като възразява, че същото не е противопоставимо на държавата, тъй като тя не е участвала като страна в производството, в което е установена симулацията. В тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 29ЗОПДИППД (отм.), съгласно които третите лица, претендиращи самостоятелни права върху имущество, включено в производството по отнемане, са могли да предявят правата си в същото производство. Посочва, че според мотивите на решението по гр.д. № 10078/2011 г. М. П. е знаела за образуваното производство по отнемане, но вместо да участва в него като главна страна и да предяви правата си върху имота, е предприела отделно производство срещу Н. К.. Посочва, че съдът по производството за отнемане е приел за доказателствено значимо изявлението на Н. К. в нотариалния акт от 01.04.2004 г., че е заплатил продажната цена, както и че той не е доказал придобиването на имота със средства от законен източник, поради което е приел наличието на предпоставките за отнемане на имота в полза на държавата. Позовава се и на мотивите на САС в Решение № 10318/16.04.2021 г., според които решението по гр. д. № 4413/2013 г. на СГС е непротивопоставимо в производството по отнемане, тъй като исковата молба за установяване на симулативността на сделката е вписана през 2013 г., след налагането на обезпечителната възбрана върху имота на 01.07.2011 г. Възразява, че поради вписаната 3 преди това възбрана решението, с което е прогласена нищожността на договора между М. П. и Н. К., не може да бъде противопоставено на държавата. В тази връзка поддържа, че към момента на налагане на възбраната – 01.07.2011 г., според вписания нотариален акт собственик на имота е бил Н. К., поради което с влизане в сила на решението за отнемане правото на собственост върху имота е преминало в патримониума на държавата. Поради това оспорва ищцата да е собственик на имота на основание наследствено правоприемство, като счита, че макар същата да е придобила собствеността върху имота по наследство от майка си на 03.05.2003 г., впоследствие собствеността е преминала към държавата по силата на влязлото в сила решение за отнемане. Оспорва и евентуално заявеното придобивно основание – изтекла придобивна давност, като възразява, че в исковата молба били изложени само общи твърдения за упражнявано от ищцата владение, без да е конкретизиран неговият характер и без да е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност. Сочи, че от събраните по гр. д. № 4413/2013 г. на СГС свидетелски показания се установява, че М. П. не е живяла в процесния апартамент, а в него са живели дъщеря й Д. И. и нейните деца. Поради това оспорва твърдението на ищцата, че лично е упражнявала фактическа власт върху имота. Възразява още, че дори да се приеме наличие на фактическа власт от страна на ищцата, същата не е била непрекъсната и необезпокоявана. В тази връзка се позовава на наложената на 01.07.2011 г. възбрана върху имота в обезпечение на иска на КПКОНПИ, както и на последващото придобиване на имота от държавата с влизане в сила на решението за отнемане на 11.03.2022 г. Поддържа, че на 27.10.2022 г. е извършен опис на имота, обективиран в Констативен протокол № ** г., с който фактическата власт върху имота била установена от ТД на НАП – София, като имотът е бил оставен за отговорно пазене на Д* И*. Посочва, че с Решение № 925/17.11.2022 г. на Министерския съвет отнетото имущество е възложено на НАП за извършване на продажба, като към момента действията по разпореждане с имота били спрени до разрешаване на настоящия правен спор. При тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.