Решение № 1566 от 06.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1566 гр. Пловдив, 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330121598 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени главни и евентуални искове с правна квалификация чл. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР , вр. с 187, ал. 3, вр. с ал. 7 ЗМВР и член 86 ЗЗД.

Ищецът В. А. З. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул. „********** “ № ***, ет. ***, ап.

***, чрез адв. С. П., със съд. адрес: гр. П., пл. „******“ № ***, ет. *** е предявил срещу ОД на МВР Пловдив с БУЛСТАТ 129009870, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявана от Директора С. К., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1315, 70 лева (хиляда триста и петнадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за положени 179, 02 часа извънреден труд, получен от преизчисляване на нощен труд към дневен в периода 12.12.2021 г. – 12.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване, както и сумата от 300 лева (триста лева), сбор от обезщетенията за забава върху неплатените възнаграждения за нощен труд, която мораторна лихва е дължима за периода от 26-то число на съответното тримесечие, начиная от 26.12.2021г. до 11.12.2024г.

Претендира разноски.

В съдебно заседание от 19.03.2025г. е поискано от ищеца и е допуснато от съда изменение на тези искове, като искът за главница е увеличен от сумата от 1315, 70 лева на сумата от 2 499, 12 лева (две хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки), а искът за лихва – от 300 лева на 364, 30 лева (триста шестдесет и четири лева и тридесет стотинки), за посочените в заключението на вещото лице брой часове и период на лихвата, а именно - с начална дата на 1 забавата 26.01.2022г., съобразно заключението на вещото лице, за изчислените от експертизата 198 часа изв. труд в процесния период.

Ищецът твърди, че работи като държавен служител по служебно правоотношение с ОД на МВР – гр. Пловдив, като от м. март 2018г. заема длъжността „***********“ в група „*************" пру *****. Предвид характера на заеманата от него длъжност, полагал труд на 12часови смени, като работел и през нощта - за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, по утвърдени графици, като отработеното работно време до сега било изчислявано, съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 3 от ЗМВР, като часовете положен нощен труд не били преобразувани в дневен, съответно не му било заплатено възнаграждение за положения извънреден труд.

Така за процесния период отработил около 1240 часа нощен труд, който приравнени на часове дневен труд се равняват на 1417, 32 часа, като разликата неплатен извънреден труд за целия период възлизала на 1315, 70 лева. Върху тази сума се дължала мораторна лихва, дължима за периода от 26-то число на последния месец от съответното тримесечие, начиная от 26.12.2021г. до деня преди завеждането на иска, която възлизала на 300 лева. Детайлно обяснява, че тези суми се получават, при превръщане на нощния труд в дневен с коефициент от 1, 143. Детайлно излага съображенията си защо счита този коефициент за приложим, като цитира относимата нормативна уредба, както и че следва субсидиарно да намери приложение НСОРЗ, съобразена с практиката на СЕС. Цитира се и нормативната уредба, и практиката на СЕС.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че приложим е само и единствено ЗМВР, а не ЗДС, КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Счита, че прилагането на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР изрично е изключено с ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г. Цитира чл. 187, ал. ,1 ЗМВР, като сочи, че нощният труд за служителите на МВР възлиза на 8 часа в периода 22:00 часа – 06:00 часа и в случай, че работните часове не надвишат 8 за 24-часов период, то изв. труд не е полаган, като твърди целият положен нощен труд да е бил заплатен. Сочи, че чл. 187 ЗМВР е специален спрямо разпоредбите на КТ, като въвежда еднаква продължителност на раб. време на служителите на МВР през деня и през нощта. Сочи, че изв. труд е определен в нормата на чл. 187, ал. 7, пред. ал. 6 на ЗМВР, като той не може да надвишава 70 часа ма тримесечие и 280 часа годишно. Цитира Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и редица заповеди, като счита, че нощният и изв. труд се заплащат по реда, посочен в тях. В същите било определено как се заплаща всеки час положен нощен труд, както и кои часове са извънредни и как се заплащат те. В тази връзка счита, че няма празнота в закона, има специална нормативна уредба, предвиждаща заплащането на нощния и изв. труд на служителите на МВР, както и че този труд не се заплаща по правилата на НСОРЗ, нито се умножават часовете нощен труд по посочения от ищеца коефициент от 1, 143. Счита целият положен от ищеца и нощен, и изв. труд да е заплатен, поради което моли за отхвърляне и на главните, и на евентуалните искове като неоснователни. Също претендира разноски.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си. Всяка от страните е депозирала писмена защита, с която детайлно обосновава тезата си.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

2

Не се спори между страните и от изслушаното заключение на вещото лице К., както и представената справка от П. Т.- ********** „**********“, се установява, че ищецът за процесния период е работил на длъжности, както следва - „***********“ в група „************“ на сектор *************** П. от 26.11.2020г., а от 29.09.2023г. - „************“ в група „*************“ на сектор *************** П., и до момента на справката – 07.01.2025г. Установява се от справката от разплащателната ведомост, че е работил в целия период при сумарно изчисляване на работното време, и полага дежурства.

Представят се от ответната страна заповеди на Министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-156от 05.02.2020г. за определяне размерите на доп. възнаграждения, заповед от 15.09.2020г. за нейното изменение, заповед от 25.11.21г. за изменение на същата заповед, както и следните заповеди за изм. и доп. на заповед № 8121з-156/05.02.2020г. – от 16.06.2022г., от 31.01.23г., от 05.09.23г., от 15.12.23г., и от 29.03.24г.

По делото е изслушано заключение на вещото лице С. К., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установяват помесечно положените часове нощен труд, часовата ставка, дължимата сума съгл. ЗМВР и подзаконовите актове по неговото приложение, вкл. и горепосочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, както и че всички суми, изчислени по този ред, са заплатени. В случай, че се приложи увеличаващ коефициент от 1, 143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, но според вещото лице не е била прилагана за процесния период, то на ищеца допълнително биха се полагали за целия период 2499, 12 лева (две хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки) - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 198 часа в периода 12.12.2021 г.- 12.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 364, 30 лева (триста шестдесет и четири лева и тридесет стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 26.01.2022г., до 12.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 12.12.2024 г. до окончателното погасяване.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и на база относимата нормативната уредба, като заключението е всеобхватно и всестранно и обхваща всички възможни хипотези.

По делото други доказателства не са събирани.

При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

В случая страните не спорят нито досежно заеманата от ищеца длъжност, нито, че е полагал труд на смени – дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, нито досежно броя часове положен от него нощен труд. Същите в случая спорят единствено досежно това кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е приложим – дали специално предвидения в ЗМВР и подзаконовите НА по неговото прилагане или този на КТ и подзаконовите НА по прилагането му, предвиждащи по-благоприятна уредба на заплащане на положените часове нощен труд, налице ли е/налице ли е била празнота в законовата и подзаконовата уредба, позволяваща в периода на съществуването й да бъде запълнена същата със субсидиарното прилагане на КТ и НСОРЗ, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете 3 нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1, 143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР ), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. са действали последователно няколко наредби:

Наредба №8121з592/25.05.2015г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 1 1.07.2016г.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС), Наредба №8121з-36/07.01.2020г. отменена с Наредба №8121з-1174/21.10.2020 г., отменена с Наредба №81213- 922/22.07.2022 г., като всички посочени наредби са издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 в първите две наредби са идентични с текстовете на чл.3, ал.2 от следващите три наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.