Решение № 86 от 05.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Добрич, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря Стела Б. Димова като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20263230200149 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на „***“ ООД с ЕИК:*** с управител Л. И. в качеството на работодател срещу наказателно постановление № 08-2500405/405 от 18.12.2025 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 160 ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева приравнена на 766.93/седемстотин и шестдесет и шест евро и деветдесет и три цента/ евро.

По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано.Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , не се представлява . Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. С жалбата се навеждат доводи, че административнонаказващият орган не е отразил наличие на малозначителен случай .

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г. Х., оспорва депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното:

1

На 16.10.2025 г. е била извършена проверка от Е. И. К. - главен инспектор и С. Н. С. - пом. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Добрич на шивашки цех, находящ се в гр. Добрич, ул. „***" №4, стопанисван от "***“ ООД, с ЕИК:*** – жалбоподател в настоящото производство. В обекта е връчена призовка за представяне на документи относно трудови правоотношения, работно време и заплащане на труда. От представена присъствена форма за м. януари 2025 г. е било констатирано, че свидетелката Я. Н. с ЕГН:**********, на длъжност „машинен оператор шиене на облекла" е била в неплатен отпуск от 06.01.2025 г. до 17.01.2025г. - общо 10 дни. Това се потвърждава както от заповед №2025/4 от 02.01.2025 г. така и от ведомост за заплати за м. януари 2025 г., в крито е отразен отпускът на Н.. В тази връзка от работодателят с втора призовка с изх. №25106129/10.11.2025 г., са изискани молби за ползване на неплатен отпуск на работниците . В указания срок и до приключване на проверката не е представена молба за ползване на неплатен отпуск за упоменатия месец от Я. Н.. На 17.11.2025 г. в писмено сведение М.

П. П. - упълномощено лице е заявила, че не разполага с такава. С оглед на гореизложеното е установено, че „***" ООД в качеството си на работодател е разрешил със заповед №2025/4 от 02.01.2025 г. ползване на неплатен отпуск на Я. Н. с ЕГН:**********, на длъжност „машинен оператор шиене на облекла", считано от 06.01.2025 г. до 17.01.2025 г. - общо 10 дни без искане на работника до работодателя. Нарушението е извършено на 02.01.2025 г.; установено е на 17.11.2025 г. На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН № 08-2500405 от 04.12.2025 год. и в последствие било издадено НП № 08-2500405/405 от 18.12.2025 година.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя- Е. И. К. и св. С. Н. С. и Я. Н. , както и от приобщените по делото писмени доказателства.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 416. ал. 1 от КТ , в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от приложената покана до жалбоподателя – на „***“ ООД с ЕИК:*** с управител Л. И. е бил поканен да се яви в Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич за съставяне па АУАН и на 04.12.2025 год. му е бил съставен АУАН в присъствие на упълномощено лице М. П. .

Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34. ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ, наказателните 2 постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от разпоредбата на чл. 16 ал. 4 т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014г. изм. и доп. ДВ. Бр. 28 от 29 март 2018 г., Директорите на дирекции „Инспекция по труда" осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания”. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416. ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ. бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 16.10.2025 г. е била извършена проверка от Е. И. К. - главен инспектор и С. Н. С. - пом. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Добрич на шивашки цех, находящ се в гр. Добрич, ул. „***" №4, стопанисван от "***“ ООД, с ЕИК:*** – жалбоподател в настоящото производство. В обекта е връчена призовка за представяне на документи относно трудови правоотношения, работно време и заплащане на труда. От представена присъствена форма за м. януари 2025 г. е било констатирано, че свидетелката Я. Н. с ЕГН:**********, на длъжност „машинен оператор шиене на облекла" е била в неплатен отпуск от 06.01.2025 г. до 17.01.2025г. - общо 10 дни. Това се потвърждава както от заповед №2025/4 от 02.01.2025 г. така и от ведомост за заплати за м. януари 2025 г., в крито е отразен отпускът на Н.. В тази връзка от работодателят с втора призовка с изх. №25106129/10.11.2025 г., са изискани молби за ползване на неплатен отпуск на работниците . В указания срок и до приключване на проверката не е представена молба за ползване на неплатен отпуск за упоменатия месец от Я. Н.. На 17.11.2025 г. в писмено сведение М.

П. П. - упълномощено лице е заявила, че не разполага с такава. С оглед на гореизложеното е установено, че „***" ООД в качеството си на работодател е разрешил със заповед №2025/4 от 02.01.2025 г. ползване на неплатен отпуск на Я. Н. с ЕГН:**********, на длъжност „машинен оператор шиене на облекла", считано от 06.01.2025 г. до 17.01.2025 г. - общо 10 дни без искане на работника до работодателя. Нарушението е извършено на 02.01.2025 г.; установено е на 17.11.2025 г.

3

От разпита на свидетелката Я. Н. става ясно , че същата не е подписвала молба за ползване на неплатен отпуск на работниците плюс това същата е била на работа през периода на 06.01.2025 г. до 17.01.2025г. - общо 10 дни.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението с извършено Нарушението е извършено на 02.01.2025 г.; установено е на 17.11.2025 г. и е доказано от данните, обективирани в: Призовки 2 бр. с изх. №25100430/16.10.2025 г. и с изх.

№25106129/10.11.2025 г.; . Протокол ПР2541326 от 19.11.2025 г. за извършена проверка; Трудов договор №28/17.05,2024 г, на Я. Н.; Присъствена форма за М. януари 2025 г.; Ведомост за заплати за к. януари 2025 г,; Заповед №2025/4 от 02.01.2025 г.; Писмено сведение от 17.11.2025 г. на М. П.; Покана за съставяне на АУАН с изх. №25108969/20.11.2025 г.; Пълномощно и мн. др.

За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева приравнена на 766.93/седемстотин и шестдесет и шест евро и деветдесет и три цента/ евро.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Е. И. К. , С. Н. С. и Я. Н., чийто показания са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изпяло.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. И. К. , С. Н. С. и Я. Н.

, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства описани по горе.

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, по фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 160 ал. от КТ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и постановено при пълнота на доказателствата.

В настоящия случай жалбоподателя - „***“ ООД с ЕИК:*** с управител Л. И. се явява работодател и субект на нарушението в атакуваното 4 наказателно постановление.

Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се приеме за маловажен случай. В настоящия случай обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Следва да се отбележи, че чрез липса на подписана молба за отпуск и реално полагане на труд и от там и съответно възможностите й да се ползва от свързаните с полагането на труда права.Отделно от това касае и ощетяване на фиска.

Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна дружеството е извършило нарушение по чл. 160 ал.1 от КТ. което е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност.

Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, без виновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

При безспорно установеното нарушение по чл. 160 ал.1 от КТ, същото е било подведено под санкционната разпоредба на чл. 414. ал. 1 от КТ, съгласно която „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“ Видно от атакуваното НП е , че се касае за нарушение извършено за първи път и правилно е определено административното наказание „имуществена санкция в минимален размер , а именно в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лева приравнена на 766.93/седемстотин и шестдесет и шест евро и деветдесет и три цента/ евро.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева.

Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са не голям брой свидетели - трима, поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 130/сто и тридесет/ лева 5 приравнени на 66.46/шестдесет и шест евра и четиридесет и шест цента/ евро.